Позиции (Блог)

Каква проста и хитра технология!

  Напоследък в свободното време чета книги със спомени на хора, заемали ключови позиции в обществения живот по времето на соца, около 10 ноември и след това.
  Колебая се дали и аз да не напиша как видях и участвах в промените след 1989 г. Една от причините да се колебая е, че все пак не бях от водещите личности през това време.
  Вече имам множество впечатления от прочетеното, даже разказът за тях би бил много интересен, повярвайте ми!

Даниел Зиблат, Стивън Левицки, „Как умират демокрациите“.

  Много интересна книга!
  Тя ни показва как умират демокрациите:
  
  „Няма танкове по улиците. Конституциите и останалите нормални за демокрацията институции си остават непокътнати. Хората все още гласуват. Избраните автократи запазват образа си на демократи, но унищожават съдържанието на демокрацията.

Два етюда

  Етюд I
  Ужас какво прочетох сега в том III на "История России" (Москва, 2017 г.) под редакцията на големия руски учен Андрей Зубов:
  "В сентябре 1954 г. коммунистический режим совершил одно из страшных преступлений против человечности. Маршал Жуков, который в то время был первым заместителем министра обороны, приказал во время учений на Тоцком полигоне под Оренбургом осуществить настоящий атомный взрыв и сразу же после того бросить в атаку через эпицентр сорок тысяч солдат и офицеров.

30 години назад

  Началото на 2020 ме връща точно 30 години назад, в началото на 1990 г., когато започнах да "издавам" един от първите, ако не и първия СДС-вестник в България (до излизането на "Демокрация" имаше още повече от месец) - вестник "Съвест". От линка по-надолу можете да научите подробности за него.
  "Съвест" бе компютърен, с мото “За чиста и свята република!”.
  Вестникът беше разлепван из града и късан от нашите противници (както казваше мой приятел - остреха си ноктите, чегъртайки го).
  Впрочем, веднъж в Народната библиотека имаше изложба на българския самиздат и там видях брой от моя вестник!!

Тяхната рецепта

  Всъщност - това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
  Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона...
  Изпитана формула - не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости - и то с пари взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.

Експорт на съдържанието