Позиции (Блог)

България в сложната геополитическа, геоикономическа и геоенергийна стратегическа игра (Опорни точки с подкана за размисъл)

  Напоследък имах прекрасната възможност да говоря (лекции, презентации, обучения) пред удивителни млади хора.
  Преподавам в различни университети, пред различни студенти, така че знам колко много като количество и колко много като качество момичета и момчета има все още в страната ни.
  Има ги не поради, а въпреки безобразията на Прехода, въпреки разпада на ценностите и принципите, въпреки нискостебления ръст на политическия, бизнес и интелектуален елит, по-скоро – така наречен елит.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 7

  Днес, 22 януари, делото, което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) води срещу мен, бе отново отложено – този път за 25 март, от 9.30 ч.
  Дотогава адвокатите – моят и неговият - ще обсъждат дали ще има споразумение между двете страни и ако го има - какво ще бъде неговото съдържание.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 6

  Утре, 22 януари, в 9.30 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав е поредното дело, с което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) иска да ме осъди, защото в едно интервю съм бил дал негативна оценка за него с квалификации, които той е приел за унизителни за личната му чест и достойнство...
  Подробности могат да се видят от материалите с едноимненното заглавие на този сайт.

Ос-тав-ка!!! (Позорът на Румяна Желева и Бойко Борисов или веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода...)

  Дълго се колебаех дали да пиша и аз за срама, който България и българите браха при абсолютния и абсурден позор на Румяна Желева пред депутатите от Европейския парламент.
  Едно, че практически всичко по този повод бе казано, така че трудно мога да добавя нещо съвсем ново и особено оригинално.
  Второ, че по принцип не е почтено да риташ падналия, а Румяна Желева и Бойко Борисов паднаха твърде ниско и доста низко.
  Трето, за неизбежно довелите до позора причини аз съм писал толкова пъти, че мога само да се повторя, а не ми се заема една от изтърканите в редица коментари из медиите поза – на „Аз нали ви казах”.
  И четвърто, каквото всеки от нас да каже и да напише за преживяното от страната и обществото ни унижение, от това на никого няма да стане по-леко, защото няма да се изтрие по никакъв начин лекето, лепнато върху родината ни.
  След „българския чадър” и „атентата” срещу папата, едва ли е имало друг случай на толкова злост, сарказъм, охулване и оплюване по български адрес в западната преса!

Няколко не съвсем оптимистични сценария за Бойко Борисов и неговото правителство (Оптимистичните сценарии ще ги пише Историята)

  Сутрин като вървя към Метрото, ми се налага да се провирам между едни и същи коли, разположили се безпардонно и безцеремонно насред тротоарите. И то не да са се качили там поради липса на места за паркиране, ами са се проснали без да дават пукната пара за хората, които, в снежно, в кишаво или в непочистено от немарливата община време, трябва да джапат из локвите или да газят до глезени кал по градинките.
  Питам се: А какво има в главите на собствениците на тези коли? Едва ли те до един са дегенерати, каквито се плодят у нас със страшна сила? Не, мнозина от тях са незаконно родени деца на бруталното време на Прехода. И се улавям, че ме преследва една натрапчива мисъл: Струва ми се, че знам за кого са гласували повечето от тях. Точно така - знам!

Експорт на съдържанието