Позиции (Блог)

Незавършени размисли за младите хора на България (а те са единственият ресурс за нейното модернизиране)

06.05.2008 г.

  Като преподавател в няколко университета непрекъснато се вглеждам в младите хора и се опитвам да разбера защо те са толкова пасивни по отношение на процесите в страната, защо мълчат, защо са безразлични – сякаш не им пука какво става?
  Защо оставят нещата да се случват по този неудачен начин, та България сякаш тича на място или ако върви напред, то с малки, ситни стъпки, а покрай нея профучават непрекъснато – Литва, Латвия и Естония, Словения, Хърватска и Румъния.
  Кой знае утре дали няма да изгледаме окончателно гърба на Сърбия, Босна и Херцеговина, не дай Боже на още някой друг.

За Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и идеите за импийчмънт на президента (или за гладната кокошка и просото)

Най-напред цитат от www.vsekiden.com, 15.04.2008 г.:
  „Лидерът на СДС Пламен Юруков смята, че с отказа си да свика заседание на КСНС, президентът Георги Първанов нарушава закона за КСНС и поради тази причина сините народни представители започват процедура по импийчмънт на държавния глава.
  За внасянето на искането в деловодството на Народното събрание са необходими минимум 60 депутатски подписа, като при обсъждането в пленарна зала искането трябва да е подкрепено от 2/3 от депутатите или 160 избраници.
  По процедура, ако искането мине и в пленарна зала, то ще бъде предложено за обсъждане на Конституционния съд, от чиито компетенции е да прецени дали президентът не спазва задълженията си по закон.
  ДСБ ще подкрепи СДС в инициативата за свалянето на президента Георги Първанов от властта, съобщи по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов.”

Политическа криза от осма степен по скалата на Рихтер (Личи, че ви липсвам, г-н Президент)

14.04.2008 г.

  От самото начало на последните буреносни скандали, разтърсили из основи нашата политическа система и подкопали изключително сериозно доверието в институциите, бях убеден, че Румен Петков ще бъде сменен. Това не е себеизтъкване със задна дата - свидетели са ми много хора. А и ситуацията не беше нещо, което изисква чак пък небивала прозоливост.

Какво ни казват данните на СИПРИ за търговията с въоръжения и техника и за военните бюджети -1 (Изводи и поуки...)

27.03.2008 г.

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2007 г. ни дава за пореден път нови поводи за размисъл.
  Според СИПРИ: за 2002-2006 г. при продажби на основните оръжия (танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, артилерийски системи, ракети, ракетни системи) за 106 543 млн. долари (цени в долари от 1990 г.) класацията е:
1. САЩ – 32 128 млн. дол.
2. Русия – 30 764 млн. дол.
3. Германия – 9 164 млн. дол.
4. Франция – 8 888 млн. дол.
5. Великобритания - 4 488 млн. дол.
...
33. България - 80 млн. дол.

За йерархичния характер на властта и мрежовия характер на несъгласията с нея (или субективен етюд върху обективната реалност)

11.03.2008 г.

  Всяка кризисна ситуация носи в себе си нови алтернативи за развитие на обществото или най-малкото - нови възможности за анализ на неговото - на нашето общество (!) - състояние.
  Науката борави с понятие като “точка на бифуркация” - в тази точка (като правило в най-уязвимия и турболентен етап от кризата), са възможни различни сценарии за по-нататъшно поведение на системата – както негативни, така и позитивни.
  Пожарът във влака край Червен бряг, траурът по този повод и т.нар. скандал “Симитли” са тясно сплетени събития, които носят всички елементи на криза, пряко засягаща основите на българската демокрация и уважението на хората към властта.

Експорт на съдържанието