Позиции (Блог)

Който се страхува от промените, живее в не-промяна...

  Най-напред, да кажа нещо политически коректно - аз не съм екстремист и никога няма да бъда, затова си давам сметка за много неща.
  Но!
  Близо две десетилетия и половина крепителите на дългосрочното или моментното статукво започват да задават едни и същи въпроси и да плашат обществото с всякакви ужасии, така че посланието да е - по-добре това, което е сега, че да не стане още по-зле.
  Нима не разбираме, че България е профуквала и много по-преди, и преди, и сега уникални шансове именно заради тази философия на страхуването от промени - сакън, да не стане по-зле! Нима не си даваме сметка, че в исторически план най-много посечени главици са именно наведените, преклонените главици!

Да не пренасочваме енергията и патоса на протестите...

  И все пак, в момента най-големият проблем на България не е фашизоидната шизофрения на един интелектуален лумпен, страхливец и подлец, а наглото предизвикателство срещу демокрацията, достойнството и здравия разум на българите от всички партии - чрез откровения, брутален, циничен и унизително задкулисен опит да се обслужи отново и отново олигархията с натрапването на абсурден, патологично неподходящ човек за председател на ДАНС.
  А като че ли енергията и патосът на насъгласието се пренасочват към един цирей по лицето на демокрацията, а не към дълбоките й болестни причини...

Хубави работи, ама български...

  Много симпатична ми е българската интелигентстваща прослойка!
Тя, казано по пернишки, се е утепАла, да си съчинява страшни смешки и смешни страшки - винаги, като започнат съвсем обосновани и адски потребни протести...
  Тръгва да протестира, а после си казва - ама кой стои зад протестите, ама кой ги организира, ама кой написа плакатите, ама ГЕРб има дълга ръка тук, ама Първанов посяга като политически еротоман върху крехката демократична невинност на Станишев, ама какво ще стане, ама какво ще се случи, ама какво ще произлезе, ако вземе да произлезе, ама това, ама онова, малеееей, страх!
  Оххх, както казваше като дете едната ми дъщеря - не ми се може повече!

За слепотата на нашите политици и за европейския политик Станишев

  За мен е потресаваща слепотата ва българските политици - те отказват да разберат, че имаме световна пандемия на протестите, че държавите се заразяват една друга с вълни на несъгласие и вече е все по-трудно не просто да прокараш, но и да си помислиш да прокараш нещо, което докосва оголените нерви на обществото.

За вредността на принципа Клан клан избива

  Ако човек няма и друга работа (напр. да чете по цял ден лекции и дипломни работи), може да падне, припадне и се разпадне от това, което чува, вижда и долавя!
  Явор Дачков апелира да оставим правителството да се разправи с мутрите по мутренски!

Експорт на съдържанието