Позиции (Блог)

Пристрастен прочит на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г. (Следпразнично за Българската армия)

  6 май отмина и вече можем да изоставим приповдигнатия тон по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия.
  Междувременно, който иска да чете и слуша баналности и шаблонни фрази, без в тях да се долавят истинските проблеми в системата ни за отбрана, нека зарови главата си в пясъка на изтърканите думи от поредното Гергьовденско президентско слово.

Мислете за съществуването на черни лебеди! (Другояче днес е невъзможно или най-малкото лекомислено и рисковано)

  Този текст бе готов в общи линии още преди няколко дни, но пренапрегнатото ежедневие, битките с вятърни мелници, изветрели схващания и и вятърничави хора не ми оставиха време да го приведа във вид удобен за качване на сайта.
  И ето, че днес (23.04.2010 г.) в. „Дневник” публикува статията „Поуките от „черните лебеди” на Матю Лин, Блумбърг (http://dnevnik.bg/analizi/2010/04/22/891373_poukite_ot_chernite_lebedi/), която е в същия дух на моите разсъждения.

Прочетете този автор: Елена Прудникова (Алтернативна истина за историята на СССР, 1937-1953 г.)

  През последните 2-3 месеца прочетох удивителните, а някой би казал дори скандални книги на руската писателка Елена Прудникова.
  Елена Прудникова е талантлив автор, оригинално мислещ творец, разбиващ шаблоните историк. Тя изследва миналото на Съветския съюз - в частност смятаните за най-мрачни негови години (напр. 1937-1938, 1951-1953) и смятаните за най-зловещи негови личности (напр. Сталин, Берия).

Играта на управление се превръща в игра с огъня (Няколко кардинални, радикални и скандални съвета към Бойко Борисов)

  Положението в България започва да става опасно.
  Дори Кризата да бе решила - по някакви свои си съображения - да заобиколи страната ни, правителството се държи толкова абсурдно и предприема такива парадоксални действия, че направо я предизвиква, кара я да се разсърди и озлоби към нас, принуждава я да си каже:
  ”А защо да не мина и през тази държава, след като властта в нея си позволява подобно поведение, а обществото й мълчи и най-много да мучи – в знак на съгласие или в знак на безсилие!”

Отново за делото, което секретарят по националната сигурност на президента води срещу мен (Не най-лесното решение в живота ми)

  Делото със съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се състоя днес и приключи. Стигнахме до споразумение.
  Споразумението е в духа на отстъпките и компромисите, които бях готов да направя (както може да се види от предходните ми материали тук).
  Аз не приех да се извинявам публично, камо ли пък на моя сайт. Приех да заплатя 1500 лв. сумарно - за съдебните разноски по делото и за овъзмездяване на понеслото ущърб достойнство на Румен Марков. И оттеглих думите си пред Съда.

Експорт на съдържанието