Позиции (Блог)

„Учен можеш да не бъдеш, но професор длъжен си да станеш!” (За индустрията за производство на научни степен и звания)

  През последните няколко години в българската наука и в нашето висше образование, а най-вече в системата ни за научни степени и звания се случват страшни неща!
  У нас работи на пълна пара една-единствена индустрия – тази за производството на доценти и професори, на малки и големи доктори...
  Заслушайте се за миг и ще чуете как тракат нейните машини, как се въртят зъбните й колела, как бумтят пещите й, трещят становете й, нижат се поточните й ленти и се печатат дипломите!

Няколко думи за това, което мисля по случая "Опиц".

  Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
  http://www.reduta.bg/?p=3765
  И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
  Но има едно голямо "Но".

За новите проектозакони в сигурността (С опит за прочитането им между редовете)

  Оповестяването на 3 плюс 1 проектозакона:
  -- за Държавна агенция “Разузнаване”;
  -- за Военното разузнаване;
  -- за Националната служба за охрана;
  плюс
  -- за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България,
  които целят въвеждане на нормативен ред в разузнавателната общност, несъмнено е събитие с първостепенна важност.

Деветосептемврийски монолог (С известна тревога за БСП, нищо, че тя изобщо не е моята партия)

  Девети септември е. Знам – днес цял ден ще спорим един с друг, ще се мразим един друг, ще си бъркаме в очите един на друг...
  Аз, обаче, в тези идеологизирани дискусии, в това взаимно съскане и насъскване няма да участвам. Нещата и без това са ясни.
  По-скоро си мисля – а какво след 50-60 години ще се говори за Десети ноември, за началото на Прехода, за самия Преход, изродил се в такова омерзително разграбване на национално богатство; в такова пошло тържество на наглите и бруталните хора без ценности, без морал и без съвест; в такова бездарно съсипване на държавата и държавността?

Що е то Демокрация и има ли тя почва у нас? (Или за четирите възможни сценария пред мислещите хора в България)

  Така е, нямам абсолютно никакви колебания и задръжки да мисля точно по същия начин! Многократно в своите анализи на сайта ми и в различни интервюта съм казвал и доказвал същото – управлява ни потресаваща некомпетеност, страната ни е в плен на власт, в която поне две трети от хората на всички нива – от премиер, през министри и заместник-министри, председатели на агенции, ръководители на дирекции, началници на отдели, до областни управители – са любители, аматьори, дилетанти, а една част от тях са направо неуки, необразовани и неграмотни.

Експорт на съдържанието