Позиции (Блог)

Не мога да позная перничани

  Не е време за обществени страсти и пристрастия, а за топли емоции с любими и близки хора... Но!
  Има един град, който е във водно бедствие, приближаваща се епидемиологична извънредна ситуация и надигаща се екологична катастрофа!
  Странно е, но не мога да позная перничани...
  Някога те носеха България на плещите си - няма нищо построено в страната ни без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...
  Преди 30 години перничани пратиха своите уникални и удивителни синове - миньорите, за да викнат Ос-тав-ка! под прозорците на премиера Луканов и той падна като абсурден символ на соца и на липсата на шанс за промяна към по-добро.

Новият пернишки кмет е млад и неопитен, ала това е обяснение, но не и оправдание

  Веднага да кажа – аз живея в София и мога преспокойно да мина и без бедственото положение в Перник.
  Но не е точно така – там са мои близки, роднини и приятели. Да не говорим, че съм перничанин – не по местоживеене, което може да се промени, а по сърце и душа, което винаги остава в теб и у теб.
  Освен това имам известна представа – за разлика от огромната маса перничани – за истинското положение на нещата. Мен по-трудно могат умишлено да ме дезинформират и манипулират.
  Вече писах тук – имаме екологична катастрофа, съществува реална опасност язовирът да бъде унищожен, да загине като язовир. В този смисъл водната криза може постепенно да премине във водна катастрофа.

Днес Перник е лакмус

  "Кметът на Перник обяви бедствено положение".
  
  Правилен ход. Но защо му трябваше толкова време, за да го направи?
Може би защото е все още твърде нов. Но защо човек се кани да стане кмет, а няма екип, с който да идентифицира най-сериозните проблеми и още в предизборната кампания да знае какво е реалното положение и да мисли за решения?

Абсолютно съгласен съм, но …

  Доган: Рестартът на демократичния модел е неизбежен!
  Съгласен съм, аз също пиша за това - но не от вчера, а от поне десет години. Защото за мен и малцина като мен още преди десет години бе ясно какво ще се случи. И то общо-взето се случи.
  Рестартът на демократичния модел е нужен не на последно, а на едно от първите места заради пакостната дейност на същия този Доган - константата на проваления и нуждаещ се от рестарт демократичен модел...

Перник може отново да си каже тежката дума

  Дефицитът от лидерство, както сега е научно или наукообразно да се казва, е изключително сериозен проблем на българското общество.
  Демокрацията не се прави от лидерите, отгоре - тя е дълбочинен процес на сериозни социални и ментални трансформации, но животът ми и нашият преход ме убедиха - демокрация без лидери не е възможна. Тя тогава е само процедура, която може да се изроди в най-евтиното и елементарно средство за завземане на властта от популисти, демагози, хитреци, нарцистични харизматици и за възпроизводството им в нея като (почти) пожизнени изборни аристократи. И още повече - олигарси, изборни олигарси...

Експорт на съдържанието