Позиции (Блог)

Два етюда

  Етюд I
  Ужас какво прочетох сега в том III на "История России" (Москва, 2017 г.) под редакцията на големия руски учен Андрей Зубов:
  "В сентябре 1954 г. коммунистический режим совершил одно из страшных преступлений против человечности. Маршал Жуков, который в то время был первым заместителем министра обороны, приказал во время учений на Тоцком полигоне под Оренбургом осуществить настоящий атомный взрыв и сразу же после того бросить в атаку через эпицентр сорок тысяч солдат и офицеров.

30 години назад

  Началото на 2020 ме връща точно 30 години назад, в началото на 1990 г., когато започнах да "издавам" един от първите, ако не и първия СДС-вестник в България (до излизането на "Демокрация" имаше още повече от месец) - вестник "Съвест". От линка по-надолу можете да научите подробности за него.
  "Съвест" бе компютърен, с мото “За чиста и свята република!”.
  Вестникът беше разлепван из града и късан от нашите противници (както казваше мой приятел - остреха си ноктите, чегъртайки го).
  Впрочем, веднъж в Народната библиотека имаше изложба на българския самиздат и там видях брой от моя вестник!!

Тяхната рецепта

  Всъщност - това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
  Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона...
  Изпитана формула - не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости - и то с пари взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.

Ледът на Статуквото се пука

  Гледам "по телевизията" - в Хонконг 1000 души протестирали. И това е световна новина.
  А тук, като чета какво пише под моя статус от снощи за Перник - униние. Там от 7 милиона цели 1000, тук от 70 000 само 500. Перник не било Париж, Перник това, Перник онова, толкова малко хора, можело ли това да е протест.

Перничани се събуждат

  Преди няколко дни написах тук: Не мога да позная перничани!
  Сърцето ми се свиваше като гледах как перничани мълчаливо и покорно търпят връхлетялото ги водно бедствие, как пасуват и кротуват в навечерието на епидемиологичната криза, как си траят и не смеят да гъкнат докато се надига със страшна сила екологична катастрофа...
  
  Започвам обаче да виждам, че перничани се събуждат; че се самоорганизират; че осъзнават - спасението на останалите без вода е в ръцете на самите останали без вода; че си дават сметка как властта гледа да отиграе ситуацията, да имитира и симулира активност; че имат дух и характер.
  
  Стига са обиждали Перник!
  Перник носеше на плещите си социалистическата България - като ѝ даваше въглища, метали, машини, цимент, здраве и своите скъсени години живот от болести - силикоза, туберкулоза, артрит, осакатявания и задушавания от нечист въздух, от високи край-пещни температури, от газ гризу,..
  

Експорт на съдържанието