Позиции (Блог)

Драги пасивни зрители!

  Имаше в нашия клас в VI-то основно училище в Перник един съученик Божичко. Не му вървеше ученето хич. По пионерска линия аз му помагах по математика, Евтимия - по български език, Румяна - по история, не помня кой друг по какво още. И той минаваше някак от клас в клас. Тогава системата смяташе, че и Божичко е дете, което трябва да получи основно образование!
  Доскоро аз си казвах: Добре, че Божичко не случи да е ученик днес, защото отдавна щеше да хулиганства на улицата и да диша лепило.

Нищото, което ни е яхнало

  Днешният ден бе изпълнен с тревоги за всичко, което се случва в страната ни. Даже познати и колеги, които по принцип си мълчат, вече коментират ставащото, пращат ми линкове, показват, че са омерзени и разстроени, боли ги за България. Това наистина е голям грях на управлението - че накара толкова много хора да изпаднат в песимизъм, да загубят надежда, че може да започне да се случва нещо нормално у нас. Явно е преминат някакъв предел на поносимост, на способност на мнозина от българите да се адаптират, да се снишават, да смятат, че и това ще мине, да слагат бронята на безразличието, да махат с ръка - майната им, да правят каквото щат!

Микровълнова печка

  Надявам се до месец да съм предал монографията си, дето я писах 4 години - "Рискът - новото име на Сигурността" - в издателството и да приключа с монографиите и науката за сигурността. Каквото можах - написах, направих, изговорих, анализирах, предупреждавах, опитвах се да променя. Повече няма смисъл. Няма смисъл да се прелива от пълно в празно, от плътно в кухо, от мъдро в тъпо, от важно в безотговорно.

България е болна от лошо управление и влошаващо се общество

  Ценностите не са всичко. Но са най-важното.
  Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.

Пробитата уязвимост

  Нека временно успокоим топката по отношение на пробива в киберсигурността ни.
  Разбира се, можем като в русская деревня да нададем боен вик: Наших бьют! И да скочим най-патриотично в защита на нашето управление, жертва на международното положение.
  Можем, разбира се, да се изпъчим най-опозиционно и да започнем не принципно, а по принцип да ругаем нашето управление, без значение от конкретния повод, просто защото ни е паднало за едно страшно воле.

Експорт на съдържанието