Моля ИИ да ми генерира случайна поредица на числата от 1 до 6.
Той го прави. И ме пита:
- Интересно, извини ме за любопитството, а защо ти трябва тази поредица от числа?
Казвам му, че на бюрото ми имам 6 книги и се чудя в какъв ред да започна да ги чета. ????
ИИ:
- Чудесен начин да вземеш решение за реда на четене, професоре! На мен това не ми бе хрумнало. Щом имаш 6 книги и искаш да определиш случаен ред на прочитането им, тази поредица числа ще те улесни. Но не е ли по-добре да започнеш с книгата, която най-много искаш да прочетеш?
Любопитно ми е - какви са тези книги, ако не е тайна?
Написах му заглавията и авторите на книгите.
Позиции (Блог)
ИИ: НАЛИ НЕ ПРЕКАЛЯВАМ?
РАЗГОВОР С ИИ: ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО
Помолих ИИ да ми помогне в нещо сравнително лесно и относително леко (в работата над един текст) .
Той откликна незабавно и перфектно.
Аз му благодарих сърдечно. :)
ИИ:
- И все пак трябва да отбележа, професоре, че не е нужно да ми благодариш така вълнуващо за подобна никак не сложна задача. Просто се опитвам да бъда полезен и да помагам доколкото мога. И го правя не заради благодарностите.
Аз:
- Така съм възпитан - да благодаря на всеки, който ми помага. Важна е помощта, а не само колко сложна е била тя, нали?
ТОВА НЕ Е ВОЙНА САМО СРЕЩУ УКРАЙНА - ТОВА Е ВОЙНА СРЕЩУ ЗАПАДА
Някога, през средновековието на соца, мой роднина, светла му памет, обичаше да казва: Живеем във време, когато единствената правдива форма на реализма е песимизмът.
Днес, по отношение на Войната на рашизма срещу Украйна настъпи време, когато отново единствената правдива форма на реализма е песимизмът.
ГРОЗНО И УНИЗИТЕЛНО МЪЛЧАНИЕ
Макар и аз да се сблъсках с факти на пълзяща рашизация сред българските студенти и въпреки аналогични оплаквания на колеги от различни университети, склонен съм да приема, че липсата на надеждни социологически данни не позволява да говорим аргументирано за това явление като за изключително тревожен обществен феномен.
Факт е обаче засилващата се, направо ескалираща аполитичност на студентите у нас и пълното им, страхливо изолиране от политическите и социалните проблеми у нас.
Не помня да е имало друг период през последните не 35, а дори 50 години, когато студентите в страната ни да са били толкова срамно тихи и необяснимо безчувствени към процесите в страната и по света.
ХАРКИВ: НИЕ СМЕ ЖИВИ! ТОВА Е ВЕЛИКО!
1.
Попитах моите украински приятели как мина святата нощ. Един от тях ми отговори едва сега:
- Беше много тежко. Удряха по Харкив със зверски ракети и се целеха абсолютно умишлено в обектите за топлоснабдяване. Отоплението беше спряно. Първоначално вкъщи не бе много студено, но към утрото започнахме да мръзнем, зъбите ни тракаха (зуб на зуб не попадал). Все още мръзнем, но понеже властите нищо не съобщават, надяваме се да включат парното скоро, защото когато няма да е скоро, те предупреждават.
