Всички ние, които мислим с вълнение и съпричастност за Украйна, следим с висока степен на тревожност хода на Войната – особено през последните два месеца.
На украинците е много трудно. Адски трудно. Срещу себе си те имат държава-чудовище, която буквално ги затрупва с трупове на бойните полета.
Русия така е воювала, воювала е, воюва и сега – тя изобщо не цени човешкия живот ни на свои, ни на чужди. Но ако някога (или поне понякога) е имало каузи, които някак са оправдавали такова брутално пренебрежение към живота на хората и такова жестоко отношение към отделния човек, то сега всичко е по рашистки грозно и гадно, по путински варварско и безчовечно.
Русия на Путин е болна държава с болна обществена психика, с болен народ и, най-кошмарното, с болен диктатор. Путин е болен психически, болен ментално; той е кръвожадно и допотопно съчетение на психопат и социопат едновременно.

Като чета страстната защита на Запад (и у нас) от някои демократи на Дуров, превърнал Телеграм в комуникационното острие на рашистките окупационни орди и в платформа за призиви за геноцид на украинците, с ужасни демонстрации на отр@зани украински гл@ви и разпръснати украински 4ерва, та си припомням онзи съветски виц:
По време на СССР руснак казал на американец:
- С какво толкова пък сте по-демократични от нас?
- Ами ние можем да критикуваме американския президент!
- Ами и ние можем да критикуваме американския президент!
Дуров е избрал френското гражданство. Да бъде така добър поне да уважава (ако не спазва) френските закони!
Такива като Дуров и неговите западни демократични критици някак все не искат да се радват на свободите в Русия, а предпочитат несвободите на гадния гейски джендърски умиращ загниващ либерален противен и отвратителен Запад.
Така те си приличат с руснаците - еднакво безпощадно и с презрение могат да критикуват Запада.

26.08.2024 г.

Някога, като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) в Харков, аз се влюбих в Украйна, в украинците. И в украинките! :)

Преди доста години, това е запазено някъде в аналите на Парламентарната Асамблея на НАТО, като водещ нашата делегация на една от сесиите на Асамблеята, аз надигнах самотен и посрещнат с ирония от мъдрите бащи на НАТО глас срещу принуждаването на Украйна да даде ядрения си арсенал на Русия. Твърдях, че това е опасно, че Украйна остава беззащитна пред една непредсказуема и експанзионистична държав

1.
България дълго време бе задушавана от двете големи Зла: ДП и ББ.
Те спряха нейното развитие. Те я деморализираха и дезорганизираха. Те съсипаха всичките ѝ макар и скромни достижения на Прехода, превърнаха я в уродлива институционална каша, в безпросветно блато, където правото на силата смазва силата на правото и властва тотален, все по-нагъл отказ от правосъдие и от поне минимална справедливост.

1975 г.
Едва станал студент в Харков, бях в Курск - заведоха ни на местата на потресаващата Курската битка. Но аз бях шокиран най-вече от нищетата на града и особено - на селата край него. Това бе първи тежък (за промития ми юношески мозък) челен сблъсък с разБитото социалистическо общество. България наистина бе земен рай в сравнение с видяното!

Днес всички говорят за Курск. Какво, защо, дали, докога?
Ето няколко мои си разсъждения за смисъла на операцията: