В своите текстове аз употребявамразлични изрази и названия за Путин:
Цар Плъх, Осама бин Путин, Адолф Путин, Кремълското чудовище.
Правил съм го, правя го и ще го правя, защото това не са просто думи, а метафори, които много точно предават същността на назования обект.
Употребявам (може би пръв в България) и думатае „рашизъм“ (и съответно нейната производна „рашисти“), която в никакъв случай не е мое творение, а е взета от украински сайтове около началото на Войната. За мен тази дума е много удачно попадение, затова незабавно я взех на въоръжение.
Тук ще обоснова накратко защо „рашизъм“ е изключително точна характеристика?

Днес, във връзка със събитията през последните десетина дни, имах разговор с колега, доцент по национална сигурност, преподаващ в един от столичните университети.
Той преживява доста тежък период на нещо като мъчителен катарзис и понеже е почтен човек – познавам го отдавна – се стреми да излезе, както той каза, от ситуацията, в която е попаднал заради чувства и привързаности, с които е закърмен и които е смятал за съществена част от своята идентичност, от своята същност.
Ще поясня.

Каквото мога да кажа по принципния въпрос за отношението към наследниците на висшите кадри на ДС казах.
За това отношение може да се спори. Но е ясно, че първо трябваше да се проведе дебатът по този въпрос, да се види как продемократите мислят днес за него и после да се издигне наследник на тези висши кадри.
Сега положението е цуг-цванг.

1. Сериозно разделение, стигащо на моменти до непримирима конфронтация в продемократичната общност, която и така не е достатъчно подкрепена в обществото.

Нека оставим настрана конкретния казус с конкретната личност.
Ще дам един поглед върху по-общите процеси.
...
Няма какво да се лъжем – Промяната дойде и (по)каза, че това – произход от висшите елити на ДС, от висшата червената номенклатура – то вече вече не е важно.
Каквото било - било. Който пил – пил, който ял – ял. Правим рестарт по нови морални и ценностни правила.

Като възрастен и пасивен наблюдател, аз виждам, че в политиката е дошло ново поколение - прагматично, самоуверено, стартъпско, знаещо как стават нещата, нямащо особени илюзии, ориентирано към успеха независимо от цената. За него моралът е ситуативно понятие - каквото, това.
Това поколение не е склонно да се съобразява с идеологии и разни политически ценности: ценностите за него са на принципа колкото, толкова; ако тези не ви харесват, имаме и други.