Позиции (Блог)

Докато не започнем да живеем по неговите разбирания

  Не си мислете, че са само бездарно некачествените и ужасно грозни ремонти!
  Една тълпа зле образовани, лошо възпитани, твърде некомпетентни и страшно арогантни хора се набутаха или бяха спуснати къде ли не.
  Те са в управлението на здравеопазването в центъра и по места.
  Те са в образованието, да не ви казвам как вилнеят във висшето образование, без да си имат и хал хабер от това що е всъщност висше образование - просто това било свободното място и това им се паднало да управляват - висшето образование! Докато им намерят друго поле за изява.   Със същия успех те биха управлявали и федерацията по ръгби. Ако има все още такава. Така в соца пращаха верните кадри да управляват това, което в момента е свободно.

Злото е тук

  Ела Зло, че без теб още по-зло!
  Викахме така и ето - Злото дойде!
  
  Българинът си мисли, че щом много пъти нещо се е случвало, то ще се случи още веднъж, щом много пъти някак са се подредили нещата, ще се подредят и този път - мисли си го вкъщи, мисли си го в работата, мисли си го в населено място, мисли си го в държавата.

После – ще видим

  Разказвал съм вече за моя повече добър познат, отколкото близък приятел, завърнал се след три години работа по проект зад граница, който, след като се повъртя из столицата и по-големите градове около месец, ми каза наскоро:
  - Как издържате тук, просто не разбирам? За тия три години България вече не е същата! Играта на демокрация тук е завършила! За-вър-ши-ла!

В името на България или вимето на България

  Давал съм пример с купчинката пясък.

  Когато се насипва пясък в купчинка, до едно време купчинката расте, но в един момент независимо дали ще се насипе цяла шепа или нищожна песъчинка, купчинката започва да се срива като лавина. И кога това ще настъпи зависи не от количеството на насипания в критичния момент пясък (шепа или песъчинка), а от вътрешните характеристики и специфики на купчинката.

Изпуснатата държава

  1.
  Рисковото общество, Обществото на рисковете е Обществото на ескалиращите Четири „НЕ”:
  Неопределеност;
  Непредсказуемост;
  Неустойчивост;
  Несигурност.
  Българското общество е Обществото на ескалиращите 5 „НЕ“:
  Некомпетентност в управляваните процеси (свирепа);
  Неспособност за вземане на верни решения (абсурдна);
  Незнание в сферата на отговорност (тотално);
  Неуважение към знаещите и можещите (анормално);
  Нежелание за поне малко професионализъм (гротескно).

Експорт на съдържанието