Направо нелепо е точно в момента, когато в държавата постоянно някъде някои части от населението търпят несгоди, свързани с елементарните потребности на битието им, да се грижиш за нова т.нар. правителствена болница!
  Все едно „Титаник“ да се е ударил вече в айсберга, а екипажът и елитните пасажери да се занимават с преаранжиране – за допълнителни удобства – на палубата.

  Онова, което се случва с някого, може де се случи с всеки.
(Cunctis potest accidere quod cuivis potest)
  Публий Сир, римски поет, I век пр. Хр.
  Припомних си тази сентенция като видях как главният прокурор се оказа меч в ръцете на властта в стремежа й да се измъкне суха от безводието в Перник..

  От излизането на повърхността на водната катастрофа в Перник неизменно пиша, че трябва да се търсят политическите виновници за нея и да се понесе отговорността за това потресаващо безобразие.
  Няма съмнение, че вината е на правителството, както и донякъде на областната управа и ръководството на общината. Безспорно е, че екологичният и регионалният министър (както и техните двама предшественици!!) са символите на вината на властта. Регионалният министър засега успешно минава между капките. Защо ли? Може би защото не е от коалиционните партньори, знам ли... Не съм съвсем наясно във властта кой какъв е и защо такъв е...

  Прочетох, че акцията на ДАНС, МВР, спецчасти и Главна прокуратура в Перник е довела до арестуването на управителя на ВИК – Перник.
  Предполагам, че е имало за какво, макар да ме смущава, че действат ДАНС и особено – спецчастите. Да допуснем, че така се преценили, така действат. Още повече след като пратиха БОП-а във Футболния съюз.
  По принцип, отдавна се знае, че когато държиш в ръцете си чук, всички проблеми започваш да ги виждаш като гвоздеи.
  Имам интуитивното предчувствие, че усилията за намиране на виновниците трябва да тръгнат към по-високото. Бедствие от този мащаб не може да се причини от един човек, дори и то управител на многострадалното пернишко ве-и-ка...

  Напоследък чета много литература тип „мемоари“ – за соца, за около и след 10 ноември.
  От десетките книги за соца имам редица наблюдения. Сега ще напиша тук само за едно.
  Направи ми впечатление, че множество автори, като пишат за разработването на стратегии, концепции, програми, закони и редица други важни документи в политиката, икономиката, науката, културата и т.н., споменават, че когато се създават работни групи, екипи, колективи и други от този род, те са събирани някъде за определен срок, най-често в някоя вила, някаква изнесена от ежедневната суета сграда и седмица, две, месец, колкото трябва, са се трудили върху съответния документ, без да имат различни битови и какви ли не свързани с ежедневието грижи и проблеми.
  Не става дума за соца, а за подхода.