Всяка партия на статуквото си има такива като бенчобенчев. Въпросът не е Дали си има?, а Колко си има?
  Масова бенчобенчевизация на партиите.
  И те си цакат бенчобенчевците.
  Така фокусът на общественото внимание се насочва към поредния хванал се в капана бенчобенчев. И той, понеже му е обещана пълна закрила от партията, с която е имал алъш-вериш, е сварен по "бели гащи", изобщо не знае и не мисли какво говори и затова откровено изглежда като идиот. Всеки следващ бенчобенчев изглежда по-голям идиот от предния.

  В съседния блок от няколко години наблюдавам две деца - сестриче и братче, или близнаци, или сестричето е малко по-голямо, но братчето е по-едричко и са като две капки вода.
  Винаги майка им бе с тях - на пазар, до училището, на разходка... Бащата обикновено ръчка нещо по колата или бистри футбол на пейката между блоковете с други мъже. А като мина аз, подхвърля нещо и за политика, макар да знае, че няма да ме въвлече в разговор.

  Нашият народ понякога е "стрелял" точно в десетката. Всъщност, не знам защо се казва "точно в десетката", макар че се досещам. Но аз никога не съм стрелял с нищо друго, освен с думи...
  
  Та народът ни го е казал много точно:
  Луд умора няма.
  
  През живота ми много хора са ме ядосвали или са ми късали нервите. Но най-много пакости са нанасяли именно онези, за които се отнася тази поговорка.

  Все съм си мислил, че систематични глупости може да говори и прави онзи, който е не просто глупав, а глупак. А когато човек е глупак, да перифразирам един съветски филм, то това е задълго, почти за цял живот.
  
  Но в последно време, когато Властта (за да обхвана всички власти) постоянно ни сервира абсурди, граничещи с глупостта (или глупости, граничещи с абсурда), аз се замислям малко по-надълбоко.
  Вярно е, че поради безумно снижения критерий за кадровия подбор (един от най-тежките грехове на Властта през последните десетина години), на високи позиции бяха изстреляни и персони, на чието лице е изписано, че не блестят с ум, да не говорим за интелект.

  Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах - ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България "2081".
  От Оруел щях да взема само това с главните букви:
  ВОЙНАТА Е МИР.
  Войната с обществото.
  СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
  Свободата при фейк-демокрацията
  НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
  Невежеството на безконтролните.