Тук съм давал пример от теорията на самоорганизиращите се, комплексни, нелинейни и динамични системи - купчината пясък, при която известно време се насипва отгоре още пясък, тя расте, расте, а в един момент, независимо дали ще се добави шепа пясък или песъчинка, купчината започва да се срива, тръгва лавина. И кога ще тръгне лавината, кога купчината ще започне да се срива, зависи не от това колко пясък ще се добави - шепа или песъчинка, а от вътрешните свойства на купчината.
  Да, но дори в този случай купчините се делят на "умни" и "глупави".

  А сега какво – ние, професорите, доцентите, асистентите ще продължаваме ли да разказваме теорията на борбата с корупцията, ще анализираме ли обилно и обстойно нормативната уредба и архитектурата на системата за противодействие на това огромно зло?
  Докато в същото време първите борци с корупцията (според техните постове и позиции) ще са нейният авангард?

  1.
  Ще възкликна по радичковски за случващото се напоследък у нас:
  - Ега ти суматохата! Голяма суматоха и паника!
  Ти на нас ни дай суматохи да свършваме...
  Всъщност, България не е случила и на случващо се. Нищо добро не ѝ се случва. От скандал на скандал, кой от кой по-уродлив.

  1.
  Очаквам скоро новина:
  Откри се представител на властта без апартамент от "Артекс"!
  
  
  2.
  Поправка:
  Навсякъде изразът
  "Шефът на антикорупционната комисия"
  да се чете като
  "Шефът на прокорупционната комисия".

  1.
  Някога, като пионерче, играех доста добре шах. Побеждавал съм в различни турнири от глобално известния пернишки мащаб. Но първият ми треньор Любен Пернишки (такава му бе фамилията) казваше, че макар да съм много талантлив, шампион от мен няма да стане, защото ... ми е жал за тези, които побеждавам. Така или иначе, шампион не станах.
  Когато се състезавах в детската си възраст, много обичах един вариант в т.нар. Защита на двата коня. Там при наглед най-обикновени ходове, в една напълно нормална ситуация, ако противникът „клъвне“ и „захапе въдицата“, всичко приключва с опустошителен разгром.