Преди две седмици публикувах във ФБ и на сайта си статус със заглавие
"ЧЕТИРИ ЕФЕКТА, ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВАЩИ НА ТРЪМП".
По-долу ще приведа за инфо този статус.

Моите текстове тук напоследък съдържаха следните опорни точки на разсъжденията и за изводите ми.

Първо, Тръмп допусна толкова много очевидни провали и смехотворни, карикатурни грешки, че все по-трудно може да продължава така беозтветно и като прелъстена и изоставена девица да играе по гайдата на Путин, да го ласкае и да му се подмазва с надеждата за нещо повече от кръглата нула, която характеризира досегашните му (на Тръмп) действия и дейности спрямо рашисткия диктатор.

В САЩ експерти в сигурността си правят гаргара с Тръмп. Той става обект за критика от всички посоки на политическия и професионален компас.
Ето какво пише Matthew Continetti в статията си "The Art of the Peace Deal" (Изкуството на мирната сделка; Изкуството да сключиш мир) - линк в първия коментар.
- Роди се гълъб – и името му е Доналд Тръмп.

Чета руски автор (Алексей Тарасов "Сорок и один день из тылового дневника"):

27 ФЕВРУАРИ [2022 г.]
Глъчката все нарастваше. Излязох на балкона — ето ги, хубостниците. Свирят без да спират. Военно-патриотически автопоход — десетки коли, чисти и мръсни, лъскави и трошки, от отворените прозорци и люкове се веят знамена на Русия, СССР, ДНР и ЛНР, „Млада гвардия“, хоругви.
Със Z и V — от тиксо и хартиена лента, на стъклата, капаците, вратите и калниците — и с Исус.

Удивително е как на всички ни се иска да има позитивни новини - готови сме да се хванем за най-малкия намек за такива като удавник за сламка...
Макар че няма случай в човешката история сламката да е тази, която е помогнала на удавника. По-често той се е спасявал като се е хващал за косите и се е измъквал сам от най-дълбокото на блатото, което го засмуква.

Като народен представител (1990-1994) се стараех с една трета от заплатата си да подпомагам социални структури и изпаднали в беда хора (с молбата да не се афишира).
Казвам това заради аналогията, която е заседнала тъжно и болезнено в съзнанието ми тези дни.
Веднъж по онова време бях в една подобна структура, която се грижеше за психически болни човешки същества, традиционно, но безсърдечно наричана лудница.