Когато нещичко в националната сигурност зависеше от мен (1992-1994), аз се стараех да правя каквото трябва, пък наистина да става каквото ще. И какво съм правил и какво трябваше да се прави, съм го разказвал стотици пъти, докато още участвах в разни общувания с медиите. Също така написах и множество статии, няколко книги - все за това. Включително и за моите печални и загубени пет години като секретар на президента Първанов (2002-2006).

  1.
  Няма спор за ролята на личността в Историята. Но понякога в Историята се появяват някакви симптоматични личности, които с хаоса, импровизациите, нестабилната си психика, грндоманията и неуправляемостта си произвеждат повече История, отколкото съвременността може да понесе, преглътне, смели, асимилира и усвои.
  Това са личности от типа "черен лебед" на Насим Талеб - нещо, чието появяване трудно може да се предвиди, но случи ли се то, последиците от него са колосални, а нерядко и катастрофични.

  Вече писах тук за тази уникална и удивителна книга! Тогава бях започнал да я чета. Постепенно я дочетох и продължавам още по-уверено да смятам, че рядко се среща подобна нужна и важна за всички нас книга.

  Има една златна формула, отнасяща се до лекциите в университетските аудитории - 8:1.
  Това ще рече - за качествена, съдържаща нови и актуални неща в сравнение с предходната година, лекция, преподавателят трябва да се готви 8 часа за всеки 1 час лекция.
  А как иначе!? Лекцията е нещо отговорно, тя е предизвикателство, на което трябва да се даде адекватен отговор, а не номер, който трябва да се отбие.

  Една от книгите, които чета е случващото се у нас през 1981-1989 г. Сравнявам написаното с моите спомени за онова време.
  Срещам фраза, която горе-долу звучи така:
Имаше много примери за цинизма на режима. Повечето негови активисти смятат, че т.нар. "народна демокрация" и "социализъм" са само удобна форма без съдържание, за да държат властта и да консумират материални и духовни блага, напълно недостъпни за обикновените хора.