Неотдавна написах този текст на моя сайт -   http://nslatinski.org/?q=bg/node/1394.
  От самото начало на първия му мандат (през който бях негов секретар по националната сигурност), аз се опитвах - сравнително неуспешно и относително безполезно - да обърна с лице президента Първанов към хората с увреждания. Бях воден от мисълта, че отношението към тези хора е един от най-точните измерители дали и доколко нашето общество се е европеизирало; дали и доколко то съзнава, че това са огромен брой хора, чиито знания, енергия, характер и амбиции не се използват ефективно и пълноценно от него; дали и доколко тези хора заслужават нашето уважително и подкрепящо ги внимание... или те за нас са досадна и затормозяваща съзнанието ни общност от инвалиди, сиреч някакви си невалидни и изискващи само обременителни разходи същества.

  1. Определен нарцисизъм [любов към себе си, възхищение към себе си, егоцентризъм];
  2. Нужда да бъде обичан и да прелъстява;
  3. Тенденция към естровертност, дори към хистрионизъм [личностно разстройство, при което постоянно се търси или изисква подкрепа, одобрение, похвали и център на внимание];
  4. Добра параноидна основа [страдащ от параноя, обсебен от страхове, аномално страхлив];
  5. Малко мегаломания [мания за величие, прекомерно самочувствие];
  6. Щипка психопатия [дълбоко психическо разстройство];
  7. Съвест с променлива геометрия;
  8. Определена доза агресивност;
  9. Достатъчна способност да се прикрива и да лъже;
  10. Стремеж към свръхактивност и изключителна работоспособност.
  
  Паскал дьо Сютер (1963), професор по психология.
  
  19.04.2018 г.

  От ума ми с огромна тревога не излиза безумността на вчерашната показна акция с ареста на кмет(ицат)а на "Младост"...
  Махаме това, че властта
  в трите й не сдържащи и не контролиращи се една друга, а работещи в унисон и взаимно улесняващи се форми - изпълнителна, съдебна и законодателна,
се превърна в развъдник на зловеща корупция, а извършва като по сталинско време наказателна репресия по един отделно взет случай и като по гьобелски включва медии за масово ошашавяне...

  Наистина не разбирам вече мнозинството хора!
  И то не донякъде - напълно не ги разбирам.
  Въпросът не е имало ли е подкуп или не е имало. В демократичните държави това се доказва от компетентните институции за доказване и се наказва от компетентните институции за наказване.

  Трагичното не е това, което хората на власт правят, колкото и страшно да започва да става напоследък.
  Трагичното е, че обществото ни не иска да се раздели с илюзията, че живее при демокрация.
  Да, някои демократични процедури се спазват. Но то е защото и докато чрез тях властта може да прави онова, което тя иска да прави.