Интервю с Александър Сивилов, публикувано във в-к “Класа”, 04.07.2008 год. със заглавие “Николай Слатински, бивш секретар по национална сигурност на президента Георги Първанов: Седим върху тиктакащи бомби с часовников механизъм. Трябва да се инвестира в държавност, а не в държавни структури, в капацитет, а не в партийни назначения, в съоръжения, а не в ненужни играчки за някои елементи от системата за национална сигурност"

  Пояснение от автора: Тук се съдържа основната част от казаното от мен по време на интервюто. Това, което е излязло във вестника може да се види в неговия сайт www.class.bg).

  - Г-н Слатински, адекватна ли беше реакцията на Министерството на извънредните ситуации и Министерството на отбраната по отношение на взривовете в Челопечене?
  - Аз съм със смесени чувства. От една страна, за разлика от друг път, управляващите фактори реагираха сравнително бързо и се разтичаха и минаха през всички медии. Затова не мога да кажа, че са проспали събитието. Но от друга страна, им липсваха адекватност на информацията и добра координация. Те са си научили вече урока и знаят, че когато се случва нещо такова, не трябва да мълчат, а да говорят. Но не е важно какво и колко говориш, а какво и колко казваш.
  Властта разбра, че по време на извънредно събитие тя трябва да бъде гледана и слушана, но освен това тя трябва да бъде и виждана и чувана, да излъчва ефективни управленски действия и решения.
  В такива моменти е необходима много добра координация и ясно разпределение на функциите и отговорностите. А ние за сетен път видяхме, че с Министерството на извънредните ситуации сме създали една неефективна, паразитна структура, която основно разпределя ресурси, без да е ясно какви са нейните основни задачи.
  Освен това аз не споделям този стил на управленска дейност, при който всички фактори тичат веднага на местопроизшествието. Те трябва да координират дейността си, а не да позират със загрижени, обгрижващи физиономии пред камерите.
  Управляващите имат коренно различни функции. Някой може да ме упрекне в целенасочено търсене на поводи за критика, но помислете – ако нещо там се случи с тях, кой ще управлява кризисната ситуация? Те трябва да са на нивото на отговорностите си, а не “геройски” да си врат носовете в окото на урагана или в гърлото на вулкана. Според мен реакцията им беше повече политическа, за имидж и рейтинг, отколкото управленска. Макар че на фона на предишни случаи има напредък. Най-малкото защото, след като проспиваха събитие след събитие, суша след суша, наводнение след наводнение, пожар след пожар, управляващите се научиха, че обществото иска да ги види и чуе. Остава само да покажат качествено мениджърско, лидерско поведение.

  - Защо, според вас, отново се получи такъв фон на дезинформация и плъзнаха слухове за радиация или химическо замърсяване?
  - Прекалената склонност към слухове си е проблем на нашето общество. Вярно, това се дължи на липсата на адекватна информация, но все пак става дума и за манталитет.
  Най-важното е, че липсата на инвестиции в държавността, износването на инфраструктури и съоръжения, отсъствието на задължителната превенция и намаляващите професионалисти вече са стигнали до един предел на поносимост и може да има много по-сериозни последствия. Това, което се случи в Челопечене е малкият дявол. Както каза един мой приятел: “Куцото пиле Господ го пази”. Трябва да се замислим над тези много сериозни проблеми. Да се инвестира в държавност, а не в държавни структури, в капацитет, а не в партийни назначения, в инфраструктура и съоръжения, а не в ненужни играчки за някои сектори от системата за национална сигурност.
  Липсва ни ясно познаване и анализ на цялата система от критична инфраструктура в държавата. Разбиране какво се прави в кризисна ситуация, какви са плановете за реагиране, кой какви отговорности носи. Не може това, което се случи в оръжейните складове, да сварва властта неподготвена, да настъпва суматоха, управляващите да се прескачат един друг и да не се знае кой контролира ситуацията и координира институциите.

  - Имате ли сведения какво е било положението с личния състав на поделението?
  - Нямам конкретна информация, но разбирам от колеги, че там малко преди бедствието са уволнени качествени специалисти по артилерийско въоръжение... Искам да наблегна на факта, че при съкращенията трябва да се преценява професионализмът на хората и необходимостта от тях, а не да остават тези, които са намерили начин да се спасят, които са се оказали хора на някои хора.
  Имаме нужда от по-малко седящи уютно в кабинетите, от по-малко началници и чиновници, а от повече професионалисти и специалисти, повече от тези, които вършат конкретна работа. Трябва да се вгледаме например колко са политическите, основно партийни назначения в Министерството на извънредните ситуации. Веднъж се запознах с едно невинно създание от това министерство. На баджа му пишеше “Съветник на вицепремиера по управление на кризи”. Тогава се запитах: “Господи, кога това дете е управлявало кризи?”. А сега се питам: “То какъв съвет даде на своя вицепремиер по повод на кризата в Челопечене?” Така повече не бива, трябва да се цени и защитава професионализмът.
  За съжаление хората, които могат и знаят, в системата за национална сигурност са натикани в миша дупка, те са първата жертва на съкращенията. И последният приоритет при кариерното развитие. Преди това са партийни, семейни, кланови, бизнес, любовнически и какви ли не други назначения. Ненапразно се чува, че по места в “Гражданска защита” започва да се говори на развален български език.
  Слава Богу, че при този случай в Челопечене ни се размина голямата беда. За съжаление обаче, принципът на националната сигурност у нас е “Това на нас не може да ни се случи или Дано ни се размине”. Понякога виждате какво става – минаваме на милиметри и на пръсти покрай бедствието.
  Може да сме съкратили армията под критичния минимум, но много от предишната й разрушителна мощ остава. Още съществуват складове с остаряващи, но опасни боеприпаси, газове, препарати, прекурсори и други вещества – а кой ги пази, кой ги наблюдава, кой ги контролира? Специалистите толкова пъти са казвали, че подобни невралгични точки в държавата трябва да се знаят и обезопасяват. Не може толкова очевидно да не си обезпечен с отчитащи актуалната ситуация планове за реагиране. Последното нещо, което трябва да правят бивши, настоящи и бъдещи началници на ГЩ, бивши, настоящи и бъдещи главни секретари на МВР, бивши, настоящи и бъдещи министри е да тичат на мястото на събитието. По-добре е те да управляват чрез съответните си командни, комуникационни, информационни, кризисни центрове, щабове и съвети. А още по-добре е да са си свършили работата тогава, когато са имали необходимите властови ресурси.

  - Има ли виновен за този случай и въобще може ли да се търси виновен?
  - За мен може и да има конкретна вина, но за това съществуват органи и институции, които да преценят компетентно и по компетентност. По-важното е, пак повтарям, че ние не инвестираме в две неща – в държавност и в професионализъм. Износват се всички инфраструктури, износват се съоръжения, язовирни стени, бентове, хранилища. Износват се хората. Ние просто седим върху един куп тиктакащи бомби с часовников механизъм. Трябва да започнем да обезвреждаме тези слаби, уязвими места на държавата. Трябва да започнем да лекуваме държавността. Това не става с безразборно плодене на структури. У нас има свърхпроизводство на държавни структури, агенции, служби, комисии и какво ли още не, вместо да се търси и отстоява професионализмът. Това го наричам феномен “Обикновен водопроводчик управлява язовир “Тополница”! Видяхме преди две години какво причини един неграмотен човек на 800 къщи под язовира. Язовир – това е сложна система, тя не може да се управлява от назначени политически некомпетентни хора. Никой няма да прати свой съпартиец, само защото му е съпартиец, да направи операция на сливици или на око, да речем – там трябва можене, кадърност. А да се управлява институция или цял сектор от системата за национална сигурност – там може всичко, всеки може да бъде назначен, стига да си намери нужната политическа или друга протекция.

  - Има ли рецепта, с която да се запази професионализмът във всички държавни структури?
  - Има редица неща, които трябва да се правят от държавата. Например, прецизираният подбор на кандидатите, които се назначават или съкращават. Професионалистът – това е особен тип човек. Той е наясно какво му е струвало да стане такъв, да знае и умее толкова. Той непрекъснато работи над себе си, няма време да участва в интриги, да се мазни на шефа, да подлива вода на колегите си. Това е и чувство на дълг, и чест на мундира, и етика на професията. Те не позволяват лесно да се правят компромиси със съвестта и експертното мнение, да се казва на черното бяло...
  Многократно се повдига въпросът - на длъжности, свързани с националната сигурност да се назначават с предимство при прочее равни условия хора с нужния – бакалавърски или магистърски образователен ценз. Да имат диплома, да са прочели поне една книга, да са чули поне един курс с лекции в сферата на сигурността. За съжаление в момента може – образно казано - фризьорка да отговаря за класифицираната информация или масажист да управлява сделки с оръжие...
  Ние влагаме огромни ресурси в системата за национална сигурност. Купуваме корвети, самолети, хеликоптери, камиони, джипове, но ако нямаме хората, които имат нужното ниво на професионализъм, не знаем какво може да се случи утре.

  - Не смятата ли, че последната социална стратегия на военния министър Николай Цонев ще успее да задържи и да привлече нови специалисти в армията?
  - Не съм запознат с детайлите на тази стратегия. За мен по принцип всеки министър има добра воля за промени. Не смятам, че тези управленци са злодеи, че са лоши хора – независимо дали става дума за министър на отбраната, на кризите или на вътрешните работи. Но на нас ни липсва системният подход. Всеки може да има добра воля, но ако не разбираме, че системата за национална сигурност, че държавата съществува, за да произвежда сигурност, тогава трудно можем да постигаме добри резултати. Държавата не съществува, за да има държавни институции, в които непрекъснато се правят суперскъпи ремонти; тя не съществува, за да има управленци, които се возят в луксозни коли, които ходят на паради и на посещения в чужбина; тя не съществува, за да стоят пред определени сгради войничета в празнични униформи. Държавата съществува, за да произвежда сигурност за обикновените граждани и обществото. Ако не може да се справя с тази своя задача, ако не е ефективен механизъм за производство на сигурност, тогава тя не е никаква държава, а механичен сбор от институции, които поглъщат ресурсите на обществото.
  Разберат ли управляващите, които и да са те, че главното, по което се оценяват те е как се справят с основната си задача – държавата да гарантира сигурност и нормален живот на гражданите, тогава те ще започнат да инвестират в държавността и в професионализма. Ще се загрижат за критичната инфраструктура и превенцията. Ще заложат на професионалистите, които умеят да действат адекватно. Само с държавност и професионализъм можем да дадем отговор на съвременните предизвикателства.

  - Трябват ли законодателни промени, за да бъде подобрена политиката в тази насока?
  - Аз отдавна съм се включил в хор, който непрекъснато повтаря няколко основни неща. Нужен е стратегически преглед на системата за национална сигурност, чрез който да се направи инвентаризация на законите, силите, ресурсите и кадрите. Освен това да се създаде съвременна стратегия за национална сигурност, в която обществото да разпознае своите реални приоритети в сигурността, а не само тя да е написана на западен език, чрез който Брюксел или Вашингтон да ни разпознаят като партньор, който говори на същия политически жаргон. На преден план в тази стратегия трябва да бъдат не Ирак, Афганистан и Иран взети заедно или поотделно, а гражданската сигурност, сигурността на гражданите. Нужен ни е закон за националната сигурност, който да структурира тази система и да очертае нивата на отговорност, вземането на решенията в нея, потоците на информация и финансирането. Огромни ресурси се наливат в системата за сигурност, а Консултативният съвет за национална сигурност при президента нито веднъж досега не е разгледал финансирането на системата, макар че аз 5 години непрекъснато му повтарях, че това е необходимо, така се прави в модерните европейски държави. Трябват ни нови закони за отбраната и въоръжените сили, за специалните служби, за отбранителната индустрия, за националната гвардия. Нужен ни е и нов качествен закон, а не това недоразумение, наречено Закон за управление при кризи, и неговото допълнение – Законът за защита при бедствия. В момента дори няма ясно, работещо определение за криза. Кризата според сегашната нормативна уредба е нещо, което е много страшно, ако то се случи, тогава реагира държавата, правителството. А ако има бедствие, тогава реагират областните управители и кметовете. Пита се какво прави в такъв случай черната кутия, наречена Министерство на извънредните ситуации? Разпределя ресурси. Навярно по политическа целесъобразност...
  При нас в системата за национална сигурност всичко е объркано, неподредено, има дублиране на структури и ресурси. Когато стигнем до извода, че нещо трябва да се направи, вземаме и правим нещо. Правим Министерство на кризите, ДАНС и т.н. Но на базата на какво ни хрумва подобен ход? Сигурно съответен министър или управник се е събудил и си е казал: “Защо да не създадем още нещо?”. Не оспорвам дали едно или друго ново ведомство е правилен ход, а акцентирам върху стихийността, върху импровизациите, върху метода на проба-грешка, с която се действа в системата за национална сигурност.
  Ние имаме експерти, специалисти, които могат да помогнат на управлението. Но властта иска от тях основно те да подкрепят нейните решения. Ако не го правят, тя има достатъчно сили и средства - да направи живота на тези експерти труден. Тя, властта, понякога разговаря с експертите, но най-често това става по принципа: “Когато разговаряш с мен, ще мълчиш”....