Тази студия е пубикувана в сборника „Научни трудове” за 2016 г. на Фондация „Национална и международна сигурност“, стр. 9 - 65.
В разговорната реч, а по-важното в експертните анализи и научната литература, често се използват произволно и като взаимнозаменими понятията „заплаха“, „опасност“, „риск“ и „предизвикателство“. Към тях се добавят също и в същия контекст „проблем“, „трудност“, „критичен фактор“ и прочие понятия, употребявани както дойде, като се започне от нещо, което може да бъде с много сериозен деструктивен потенциал и се стигне до нещо, което просто ни пречи да сме достатъчно щастливи или поне спокойни. Но тук не става дума само за езикова двусмисленост и размиваща същността употреба на ключови понятия. Въпросът е в това, че всяко от тези базисни понятия е свързано и „върви“ с различни типове стратегии и политики за противодействие, с различни модели и подходи за справяне с него или най-малкото – за минимизиране на последиците от материализирането на застрашаващия заряд, който обозначеното с даденото понятие негативно въздействие (явление) съдържа в себе си.
Това изисква да се дадат дефиниции за така често употребяваните базисни понятия. Тези дефиниции, макар да не претендират за пълнота и изключителност, създават възможност да различаваме предизвикателството от риска, опасността от заплахата. Чрез тях може да се избегне хаосът от произволни употреби и да се подредят схващанията за понятията по начин, който да ни доближава до утвърдените виждания в съвременната (европейска, американска и руска) Наука за Сигурността. Освен това, изясняването на същността на тези понятия би ни позволило да ги обвържем с Класификацията за Четирите вида Сигурност и със Схемата на Трите вълни на Сигурността, за които ще стане реч тук.
Проблемът е в това (а по-точно – той е и в това), че в научната литература и експертните анализи най-вече у нас, класификациите (като тази за четирите вида Сигурност), моделите (като този за трите вълни на Сигурността) и понятията (като тези за заплаха, опасност, риск и предизвикателство) се използват сами за себе си и изолирано едни от други. Но те не са сами за себе си, те са в края на краищата за една и съща и при това изключително важна научна категория – категорията „сигурност“. Тъкмо затова те трябва да бъдат не просто по някакъв начин обвързани, а много тясно свързани помежду си. В тази статия се прави подобен опит за тяхното тясно свързване.
