Не зная кой какво усещане има, но моето е, че България се превръща в Абсурдистан, в Комедистан, а най-вече в Трагедистан…
  Това, което се разиграва пред очите ни вече дори не е пошло, то няма име, всяка фантазия е бедна, за да обрисува случващото се.
  Управлението е изпълнено с низ от реакции [след събитията], имитации, симулации и импровизации по метода проба-грешка-пак проба-пак грешка...
  
  Институциите действат от дъжд на вятър, след дъжд качулка и вятърничаво, гонейки вятъра и вятър ги вее на бяла кобила, върху която яхнал отпред назад в края на краищата Той пристига и замазва нещата, оплескани порядъчно, защото се правят без визия, без стратегия, без програма и без мисъл, а в интерес на олигархията и свръхбогатите, все в интерес на онези, които не се интересуват изобщо от интересите на обикновените хора, камо ли от националните интереси.
  Така държава и общество не се управляват. Но то къде ти е държавата, за да я управляваш, къде ти е обществото – няма ги, има само коридорна територия с обслужващи функции и спасяващи се поединично индивиди.
  Абсолютна илюзия е, че има власт. Да, властващи има, властолюбци има, овластени и самоовластили се има. Но няма власт, която да осъществява съвременен мениджмънт на страната. Няма!
  Първо се правят глупости, после, ако някой се усети, че направеното е глупост или има глас или му стиска да извика, че направеното е глупост, притичва Той, яхналият отпред назад бялата кобила и отменя глупостта. До второ нареждане или до второ пришествие на мераклиите да се възползват от нея и пак да я направят.
  Бих казал, че в България сме свидетели на управление, което е смешно. И то наистина би било смешно, обаче вече не е смешно. А е страшно!
  Вече наистина е страшно. И ако не му се попречи да е страшно, то ще става още по-страшно. А значи и още по-смешно…
  
  
  
  P.S. 1.
  Тегли, народе обезродени!
  И ще тегли народът, наистина, много тежко ще тегли, докато безгласно и безстрастно наблюдава как властта тегли нови и нови милиардни заеми.
  Пак някои ФБ-приятели ще донесат вода от сто кладенеца и през девет реки, от десета, как това е нужно и важно.
  Но пред очите ни се разиграва нещо твърде пошло – взимат се нови и нови заеми срещу ипотекиране на бъдещето на децата на нашите внуци и на внуците на нашите деца.
  Пари наготово се изливат в пясъците на общата безотговорност и ги няма писъците на досещащо се какво се случва общество. Няма отговор, камо ли отпор.
  Както каза мой приятел, даже не е най-безобразното, че се вземат през няколко месеца поредни заеми и се товарим с дългове.
  Не е най-безобразното дори, че се изпива кръвчицата на народа, за да се разплува олигархията.
  Най-безобразното е, че каквито и колкото милиарда вече толкова пъти да вземат наготово, те не могат да ги накарат изобщо, по никакъв начин да работят за доброто, за икономиката, за жизнения стандарт на България. Грам способност и кадърност няма елементарна добавена стойност да произведат с тези милиарди. Просто ги профукват и опукват за тоя що духа!
  Ние като държава, народ, общество и граждани, благодарение на властта след изяждането на настоящето, здравата захапахме бъдещето си. Приличаме на змия, която поглъща опашката си, вървейки все по-нагоре, към главата си. Не мога да си представя колко от опашката по този начин змията може да погълне, въображението ми достига до последния пред главата прешлен. А ние вече го погълнахме преди няколко месеца, с най-големия като милиарди заем.
  Сега вече какво поглъщаме не мога да кажа – абсолютно бедна ми е фантазията…
  
  21.03.2016 г.