Българите в Лондон изненадани!? А какво друго очакваха да видят и да чуят?!

  За мен, а и за прекалено много мислещи хора в България случилото се срещата с българите в Лондон не е никаква изненада. И не знам защо някои от тях сега са огорчени, че ги били направили на глупаци.
  Сякаш за първи път видяха това, което видяха и чуха това, което чуха.
  Те се срещнаха с продукта на системата, заради която повечето от тях са извън България. А нима е новост за тях, че продуктът на системата стана нейно лице…
  Аз съм сред тези, които изпитват неописуем и горчив национален срам от това лице. Но не мога да повлияя то да бъде друго. Някъде някога ние не успяхме да насочим България в правилната посока и сега приемам този свой национален срам за наказание.
  Какво очакваха българите в Лондон?
  Може би интелект?
  Или обективност?
  Или възпитание?
  Или самокритичност?
  Или уважение?
  Или нещо различно от болен нарцисизъм и здрава арогантност?
  Те видяха единственото, което можеха да видят и чуха неповторимото, което можеше да чуят.
  Това са фактите, такава е реалността.
  Ние имаме власт, която съдържа вкоренени в нейната същност   четири патологично вредни недъга:
  Първо, тази власт управлява без абсолютно никаква визия, стратегия, платформа, програма. Тя няма никаква представа защо прави нещата, които прави, какво цели с тях, как да оптимизира ползите от позитивните процеси във и около България и как да минимизира щетите от негативните процеси.
  Второ, тази власт успява реално само в едно – тя неотклонно увеличава неравенството в страната, социалното разделение се изтегля в посока на свръхбогати:много богати: останалите хора като 1%:6%:93%, или 7%:93%, а общество задминало разделението 20%:80% е все повече уродливо, все по-близо до джунгла, до война на всички срещу всички. Ние сме задминали това съотношение страшно много – къде са 20%, къде са 7%! И тази власт няма да спре дотук. Тя още повече разслоява обществото, разкъсва социалната тъкан, наказва бедните не само С това, че са бедни, а ЗА това, че са бедни. Тя прехвърля върху им, върху техните деца и внуци, върху децата на техните внуци и внуците на техните деца всички вреди, кредити, плащания, загуби, а за горните 7% грижовно заделя всички ползи, печалби, изгоди, келепири.
  Трето, тази власт води необявена война срещу способните, кадърните, талантливите, знаещите, можещите, трудолюбивите, отговорните, предприемчивите, като или ги притиска да спират развитието си срещу къшей хляб и да я слушат, да й слугуват, да я обслужват, или ги прогонва от страната, включително във Великобритания.
  И четвърто, тази власт системно унищожава самата същност на демокрацията у нас, приплъзва страната към еднопартиен командно-административен режим на структурни и символни репресии, към проолигархичен (мек) тоталитаризъм, към декоративна и покорна, спихната опозиция, към фиктивни институции и формални процедури, предрешавайки и решавайки всичко в много тесен кръг и в много ограничена полза.
  Ето затова не мога да разбера защо българите в Лондон са толкова изненадани, че са видели нещо, което не им се е харесало и са чули нещо, което не им се е понравило.
  Ами то това нещо е пред очите ни вече 15 години, три пети от Прехода. То се роди от убиването на политиката с идването на добрия Цар, с изкореняването от нея на дебатите, на левите и десните проекти, на социалните и либералните програми, на личностите с мениджърска закваска и управленска захапка, с осъществяването на главната задача на злополучния ни Преход – трансформирането на огромното държавно имущество в малко на брой частни ръце. След като тази главна задача на Прехода бе изпълнена, трябваше да се осъществи стабилизация на новото, постПреходно статукво (не напразно новата мантра е „стабилност“), за да могат спечелилите от Прехода да осребряват уникалното си положение от положителната, победилата страна на това статукво.
  Ами точно това се случва в момента, голямата част от българския народ е от губещата страна на статуквото. На тази голяма част повелителите на статуквото гледат като на лузъри, неудачници, стадо, подлежаща на контрол тълпа.   За стадото е нужен пъдар, за тълпата е нужен шоумен.
  Е, има ли по талантливо, по-харизматично, по-неотразимо и по-непобедимо съчетание от пъдар и шоумен от това, което видяха българите в Лондон?
  Няма.
  Тогава защо се правят на изненадани?
  
  05.02.2016 г.