Следват няколко мои коментара във Фейсбук напоследък по повод сгъстяването на буреносните облаци над България и българите.
  
  
  Някакви високорискови и даже летални грипове върлуват напоследък.
  У нас първо бе обран клон на банка, после пострада и заложна къща. В Русия първо почина шефът на ГРУ, после предаде Богу дух и главният кадровик на Кремъл.
  Срещу някои заболявания в обществото бронебойни патрони няма открити. Няма открити!
  За жалост, като свърши работата си в Москва, изнасящият труповете Фортинбрас може да се пренесе и в София. Ако не спрат междуособните битки в елита (политически, икономически, финансов, спортен), а държавата продължи да я кара на автопилот, нищо чудно, не дай Боже, и тук на Фортинбрас да му се отвори работа.
  06.01.2016 г.
  
  
  Естествено, че и аз като всички нормални и обикновени българи нямам нито вътрешна, нито полицейска, нито специализирана, нито съдебна информация – просто наблюдавам.
  Но имам (и вчера ги споделих) опасения, че нещата у нас се „обострят“ и наистина може да се отвори работа на Фортинбрас, който идва накрая и изнася труповете.
  Засилиха се напоследък междуособиците в елита (политически, икономически, финансов, образователен, спортен):
  - в политиката тече процес на унищожаване на партньори и опоненти, на съуправляващи и съратници;
  - в икономиката тече процес на отнемане на значителни части от бизнеси и на цели бизнеси;
  - във финансовата сфера тече процес на съсипване на сериозни доскоро структури и последващо преразпределение на огромни парични ресурси с усилено бягство на капитал зад граница, особено в офшорни зони;
  - в образованието тече процес на натикване на сериозни университети в седма глуха, чрез превземане от 2-3 самозабравили се университети на всички ключови позиции в администрирането, оценяването, лицензирането и финансирането в тази област;
  - в спорта тече процес на изхвърляне, маргинализиране или превземане от конкуренцията на цяла серия ключови отбори…
  Могат да се посочат и други сфери от стопанския, екологическия, културния и социалния живот, където текат аналогични като възможни катастрофически последици процеси.
  От гледна точка не само на стратегическия, но и оперативния мениджмънт държавата е на автопилот. Всички усилия са на тактическо ниво, на нивото на реагирането, на отиграването на ситуации, на ПиаР-ното изтичане на парата в свирката.
  В България няма вакуум във властването, но има вакуум в управлението.   Няма визия, няма програма, няма план, няма производство на ефективни решения.
  Освен това е очевидно, че „пицата“ се свива непрекъснато. А при свиване на „пицата“ лошата система, зле управляваната система, системата, загубила ориентация, смисъл, разум и ценности, дава воля именно на безпощадните междуособици. Ако, образно казано, 12 вълка (по-общо – хищника) са поделяли едно количество плячка, а после това количество е намаляло с една четвърт, то за да запазят стария си дял, 9 от вълците (хищниците) трябва да изядат една четвърт от общия си брой – т.е. да изядат три от тях. Така действа лошата система, както казах. Добрата система напротив – мобилизира силите си, сплотява се и се стреми отново да направи намалялата пица голяма, а едва след това да я дели.
  Засилването и зачестяването на вътрешните междуособици постепенно приближава критичната точка. Около нея системата ще започне още по-яростно да се тресе, а след нея вече всичко е възможно. С други думи, да се готви Фортинбрас.
  Тази тревожна и непрекъснато (макар все още най-вече под повърхността) ескалираща, влошаваща се ситуация на вакуум в управлението и контрола на държавата, протича паралелно със спихването на енергията на гражданското общество, на будните слоеве от народа ни и с пълна обществена апатия, аномия, анемия и аномалия у останалата част от нашия народ.
  Дори ако на откъснато жабешко краче се пусне най-слаб ток, то трепва, „преживява“ спазми. А у нас обществото е в такъв ступор, че и когато му пускат систематично ток като електрошок, то не реагира.
  Не реагира! То е хипнотизирано и парализирано, както зайчето, подхвърлено за храна на сънлив до някое време питон. Затова никакъв шок не може да го накара да трепне, да преживее и най-нищожен спазъм.
  Това мога да кажа като най-обикновен наблюдател на случващото се у нас. За повече вече трябва да се чете нещо по-сериозно – например „Шоковата доктрина“ на Нейоми Клайн или още повече - книги по теория на хаоса и теория на катастрофите…
  08.01.2016 г.
  
  
  Чета въпроса - кой уби собственика на "Агресия"?
  Как кой?
  Кой!
  09.01.2016 г.
  
  
  Интересно разсъждение на приятел:
  "Приятелю, какво мислиш за това, което се върти в главата ми?
  Контролиран хаос: Сериозни политици използват контролирания хаос в определени териториални зони или конкретни бизнеси, за да постигат целите си.
  Хаотизиран контрол: У нас е точно обратното – контролът на несериозни политици върху територията „България“ и почти всички бизнеси постепенно се хаотизира.
  Това е диагнозата на случващото се в страната ни и то набира сила, ескалира: хаотизация на контрола. Ние се плъзгаме към пропастта. А както ти неотдавна напомни, с приближаването към ръба на пропастта, скоростта на приближаваното към нея нараства.
  В нормалните държави властта отслабва постепенно и чрез избори преминава в дотогавашната опозиция.
  В ненормалните държави властта се самовзривява и разпада за броени дни.
  Не напразно изплува призракът на 1996-1997 г.
  За разлика от Контролирания хаос, който е стратегически метод за управление, Хаотизацията на контрола води до неуправляемост."
  09.01.2016 г.
  
  
  От една ТВ питат зрителите дали се връщат мутренските времена.
  Не, мутренските времена бяха в първите години на Прехода, когато се наливаха основите и се трупаше капитал. Едни го правеха "отгоре", най-вече върхушката на БКП и ДС, други - "отдолу", основно т.нар. мутри, борчета, дебели вратове... Често имаше симбиоза между тях - защото тези "отдолу" биваха създадени от тези "отгоре".
  Днес вече има постпреходно статукво, държавата е в ръцете на олигархията и се "управлява" от техните марионетки, облечени във власт. Ето защо всичко, което се случва е в рамките на това статукво - преразпределения на бизнеси и сфери на влияние, изяждане на част от акулите, задушаване, а ако трябва и махане или премахване на всеки, който си позволи да бъде независим или неуправляем като политик, бизнесмен, собственик на медия, на спортен клуб и т.н.
  Вече няма живот за модела "Богатите стават по-богати" (Rich get richer). Олигархията ни - хищническа, плячкаджийска, безскрупулна, иска друг модел - "Победителите печели всичко" (The Winners take all).
  За победените АББА пеят следното:
  The winner takes it all / The loser standing small / Beside the victory / That's her destiny.
  Победителят получава всичко / Победеният се чувства нищожество / Пред лицето на победата / Това е неговата съдба.
  10.01.2016 г.