 |
Съдбата се разпореди така, че участвах активно в политическия живот в най-трудните години от началото на Прехода към демокрация. |
Убеден съм, че това, което се е съхранило в моите глава, сърце, душа и архив може да бъде полезно в осмислянето на тези първи години и в намирането на отговор на въпроса: Защо и как стигнахме дотук?
Ще започна със словото, което произнесох на 17 декември 1989 година на първия митинг на демократичните сили в град Перник. Бих могъл с носталгия и гордост да кажа, че това бе всъщност първото истински свободно слово в нашия град, чуто от хилядите участници в митинга и коментирано оживено след това.
Това слово – смея да твърдя – допринесе не малко, за да пробуди Перник. То, както се оказа по-късно, всъщност ме въвлече в политиката.
Митингът бе организиран от Независимо сдружение „Екогласност” и Сократовския клуб в гр. Перник. Той бе открит и воден от Райчо Радев – учител по история и един от най-активните участници в политическите събития в града тогава, когато беше не само много трудно, но все още и в не малка степен – опасно.
Николай Слатински, 16.05.2008 г.
Тази снимка от Вашата младост е доказателство, колко сме преходни ние хората всъщност. Днес сме тук, във вихъра на младостта, на любовта, на успеха...някои са и на голямата сцена на политиката и обществения живот; утре ... утре за съжаление може и да ни няма. Затова си мисля, че най-важното за политиката и управлението на едно общество е мисълта за утрешния ден, за това, какво ще оставиш като идеи, опит и резултати на следващото поколение. Политиката изисква енергичност, но и зрялост и отговорност за Утре-шния ден; за След-ващото поколение; за Време-то, в което някои от нас ще бъдат (за)помнени с делата и идеите, които са защитавали, а не със скъпите коли, луксозните домове, и богатствата, които са придобили, благодарение не толкова на лични качества, колкото улеснени от служебното си положение и привилегии.
Така е, трудно може да се добави нещо към тези искрени и истински думи.
Само че не всички мислят и постъпват по този начин, а сред мнозинството от политиците подобни разсъждения и поведение се смятат за слабост, за глупост, дори за тъпотия.
Те разсъждават еднолинейно и прагматично - България е била и ще бъде, а ние сме тук и на тези постове сега и само сега, затова трябва да гребем с пълни шепи от благата, които сами се навират в ръцете ни...
Както ми каза някога един известен политик (от СДС): "Какво правиш, та със своето поведение ти ще изхвърчиш от политиката и ще се върнеш на улицата, ще ползваш отново градския транспорт, ще се блъскаш и ще те блъскат в очуканите автобуси?! А аз никога повече няма да се кача на 213 или 280! Затова ще направя всичко възможно, но ще остана в политическия елит.. Защото в него е истината. Останалото е за простолюдието, което винаги ще си остане простолюдие. И ти с това "България, та България", директно отиваш при него. После ще си скубеш косите, но ще е късно... ".