Синдром и симптом на далеч по-опасна болест?

  По принцип отделни прояви на управленска глупост не трябва да предизвикват далеч отиващи изводи.
  В този смисъл идиотщината на онзи кмет със захарта по магистралите би могла да се таксува именно като идиотщина, като недомислица, тъпа импровизация и миг на мозъчно затъмнение.
  Даже нямаше да има нищо страшно да проявим грам чувство за хумор, защото и без това в България започна да става доста мрачно.
  Пътувайки в чужбина, аз отново се убедих колко мрачна, колко сива, потискаща и безперспективна изглежда цялата ни социална атмосфера, колко неискрен, с нотки на истерика и вътрешно насилване е смехът на обществото – като на общество, което няма сили да се радва, да импровизира, да се забавлява, да се отпуска, а е непрекъснато прилично на навита до скъсване пружина, със зле прикрита гримаса, с вътрешен подтик да извърши някаква глупотевина, да се натряска до козирката, да изпадне в чалгаджийски транс. И да направи накрая някаква простотия.
  Написах „простотия“ не напразно.
  Да, можем и да махнем с ръка по повод кметско-захарната идиотщина, да търсим някакви подсъзнателни фройдистки грешки поради набиващата скомина магистрална реторика на Първото лице, в смисъл – магистрално управление, магистрали, магистрални труженички, захар по магистралите…
  Но не е до смях, не е до скудоумни тълкования и наукообразни анализи.
  Защото психологията – индивидуална, групова, общностна, обществена – отлично знае, че човекът, социалното стадо, племето, кланът, тълпата, масата – те първо изпростяват, опростачват се, започват да се държат просто, просташки, с простотия. И едва след това идва видиотяването, идват сенилността, одебиляването, абсолютната неадекватност!
  А след като – и за това много пъти съм писал и тук, и във Фейсбук – „простотията, простащината, простаците без да са (все още и засега) квалифицирано мнозинство от нашия народ, превзеха управлението на ключовите дейности в обществото и държавата ни“, ние не можем с махане на ръка да подминаваме подобни кметски идиотщини!
  Трябва да сме - най-сетне трябва да сме – много внимателни, защото идиотщини като тази могат наистина да са плод на нелепа импровизация, но могат да са и тревожен синдром и опасен симптом, алармен сигнал и спомен от бъдещето, подсказващи ни, че точно както го описва и диагностицира психологията, след простотията и простащината, идва идиотията, видиотяването! Не можем да не бдим, да не се замисляме, че въпросната на пръв поглед карикатурна, смешна идиотщина е първа метастаза на далеч по-опасно заболяване, предвестник на следващата фаза на болестта, стиснала здраво за гушата българското общество и неумолимо разяждаща неговия организъм.
  Може би да пресилвам нещата, но все повече съм убеден, че обществените процеси и поведението на елита у нас трябва да се оценяват не с нормалните мерки и стандарти, а с понятията и критериите на патологията. Не прилагаме ли адекватния инструментариум на посткатастрофичната ситуация (т.е. след като приемем, че катастрофата в България вече се е състояла), ние рискуваме да продължаваме лекуването на синдромите и симптомите на болестта, вместо да атакуваме нейните коренни и дълбоки причини.
  Нито една патология не е лекувана успешно с повърхностна козметика и палиативни средства…
  
  28.05.2015 г.