13.01.2003 г.
   „Бойко Борисов е мит. Но аз отдавна предупреждавам да се внимава много с него, защото след като е създаден мит, нашият лековерен народ може да поиска най-сетне поне един мит да стане реалност.“
  
  22.04.2003 год.
   „Бойко Борисов е не само мит, но и диагноза за нашето общество.“
  
  27.04.2003 год.
   „На Бойко Борисов трябва да се гледа не толкова като на главен секретар на МВР, а преди всичко като на политик.“
  
  Това са съвсем кратички извлечения за мнението ми за БББ от мои анализи, писани за президента докато бях негов секретар по националната сигурност. По-подробно съм ги дал тук, на своя сайт: вж. http://nslatinski.org/?q=bg/node/104.
  
  Напоследък се замислям защо ББ системно години наред надиграва другите политици, опитомява свои довчерашни врагове, използва иначе интелигентни хора от РБ за момчета за всичко, подхвърля им държавни службици и им реформаторския плам запушва и гърлата, овладява всички силови структури, превзема бизнеси и икономически сфери, върти обществото около пръста си, плещи си каквото му падне, използва понякога обидно жаргонен език, печели всички избори, в които участва и недовършва всички мандати, които е поел, осигурява си убийствено загробващи поне две поколения – на нашите деца и на децата на нашите деца – кредити и после самодоволно хълца от преяждане с отпуснатите му милиарди, като се кани да управлява 20 години наред, а при това не се вижда негова алтернатива…
  
  Това не е лесен въпрос, няма кратко и в едно изречение обяснение.
  Разбира се, част от обяснението е, че обществото ни е болно, атрофирано, дегенериращо и напускано от младите, креативните, талантливите, знаещите и можещите хора.
  Даже в крачето на умрялата жабка се пусне слаб ток, то мръдва. А на нашето общество му пуснаха ултрасилен ток – 8 плюс 16 милиарда кредит – и то не помръдна, то е по-мъртво дори от крачето на мъртвата жабка…
Но това не е единствената причина. Има поне още 9…
  Една от тези още 9 причини, според мен, е следната:
  Всички други политици искат власт, позиции в управлението, участие в политиката, за да могат покрай това, което евентуално ще свършат за държавата, да спечелят нещо лично за себе си: кой възможност да командва, кой - слава, кой – пари, при това много пари, кой - признание, кой да промени коренно живота си и на своите деца, кой – да направи други хора зависими от него или да се разпорежда с техния живот, а понякога някои или всички тези неща накуп. С други думи – да бъдат във властта, в управлението, в политиката – за да се облагодетелстват по някакъв начин – символно или материално.
  И само ББ не иска участие във властта, в управлението, в политиката, за да припечели нещо чрез това участие – той иска цялата власт, пълният контрол над управлението, подчиняване на политиката на себе си, т.е. той не иска покрай работата за държавата да си допринесе нещо лично – той иска самата държава! Той иска да е държавата – тя да работи за него, той да решава кой какъв да бъде, кой бизнес чий да бъде, чии пари – къде да бъдат, какви грехове и дори престъпления – как да бъдат наказвани или възнаграждавани.
  ББ единствен не се стреми да е част от държавата, а иска държавата да е негова. Другояче не си представя държавата, освен като негова бащиния, под негов пълен контрол. За него обществото е стадо от реални овци и потенциални овчари и всички те трябва да целуват неговата десница – в знак на благодарност, че го има и в знак на признание, че той е този, който решава и разрешава.
  Когато ББ мисли за държавата като за свое притежание, винаги, когато това му притежание се оспорва, той е готов да направи крачка назад, за да се засили за две крачки напред.
  Ето защо ББ единствен от политиците знае не само какво точно иска, но и защо му е то. Политиците, според него, имат главното право да се нареждат пред него на опашка за постове и длъжности; бизнесмените – да се отчитат, но не с периодични вноски, а с част от бизнеса си или с целия бизнес: за целта има структури, които са на линия, готови да поемат предоставената част или отнетия бизнес.
  В теорията на игрите се знае – побеждава не принципно по-интелигентния, по-умелия играч, а този, който има по-добра стратегия. И също от теорията на игрите се знае, че този, които действа на стратегическо ниво, побеждава играещия на оперативно или на тактическо ниво.
  Именно заради това ББ системно надиграва своите опоненти и ги превръща в пионки, в пешки, в кончета с размерите на пони, в офицерчета без каквото и да било разузнаване, в топчета без барут. В играта на ББ царицата е неговата ясна представа към какво се стреми и за какво се бори. Бори се за държавата, бих написал за Държавата, но това, което представлява България толкова малко прилича на държава, че чак ми е неудобно да я напиша с голямо „Д“.
  Щом обществото и неговите политици са съгласни ББ да си прави с тях каквото си поиска – добре. Нали сме демокрация, при демокрацията прави са тези, които са повече, а повече са тези, които са съгласни именно на това – ББ да си прави с тях каквото му скимне и както му харесва. Аз съм сред тези, които са по-малко и които стават все по-малко, даже не знам дали сме малко или сме останали вече малцина.
  Единственият проблем е, че когато завърши създаването на такава държава, в която всичко се решава от един човек и този човек владее властта, силовите структури, бизнеса и стадото от пасивни, апатични, дезинтересирани и атомизирани хорица, то тази държава ще се научи да се самовъзпроизвежда, като само отвреме навреме сменя Човека, който я притежава и символизира.
  То така е било някога при древните племена – има Вожд, той е признат, че е най-силният, най-мъдрият, най-справедливият и най-красивият. И когато вече не е бил такъв, защото остарява, погрознява, умът му отслабва или губи някоя битка, то тогава го пращат в казана, а на негово място избират друг Вожд и той незабавно бива признат, че е че е най-силният, най-мъдрият, най-справедливият и най-красивият.
  Вождът се мени, а племето си остава племе, нещо като скъсано на изпита за общност, камо ли за общество стадо…
  
  26.03.2015 г.