За това, което у нас днес се маскира като русофилство

  Ето един мой коментар във Фейсбук, по повод на публикацията на Веселина Седларска „Там надеждата умира първа, тук също“, http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%...
  
  Често ми се случва да ме обвиняват в русофобство хора, които не са прочели и 1/100 от книгите; не са гледали 1/100 от филмите и не слушали 1/100 от песните на руски език, които съответно съм прочел, гледал и слушал.
    Проблемът за т.нар. днешно русофилство си струва дискусията.
  Вчера проследих ТВ интервю на един професор, а днес видях друго интервю на още един професор. И двамата са интелигентни, образовани, сладкодумни и червени. Мярата им, според мен, бе изневерила и възхваляващият Кремъл техен патос ги сродява по-скоро с руския шовинист (направо русонацист) и идеолог на Путин Александър Дугин (“Фактът за принадлежност към руската нация трябва да се преживява като висше антропологическо достойнство.") и с цитирания преди дни от мен нов глашатай на путинистите Николай Старков ("Украинският народ е част от руския народ, Руската цивилизация.").
  
  Под опаковката и маската на русофолство днес се надига нещо крайно реакционно, озверяло, арогантно и опошляващо българските национални интереси. То удря болезнено и хора като мен, които заедно с европейската, с американската култура, обичат и руската и я следят с внимание и понякога - с любов - любов присъща на отношението към великите образци на човешкия хуманистичен талант.
  
  Агресивността, представяща се и брутално демонстрираща се у нас като русофилство, всъщност не е русофилство, а нещо коренно различно и затова можещо да стане опасно:
  1. То е путинофилство, т.е. възхвала на грубата сила, на удара с юмрук в лицето на по-слабия, на Триумфа на волята, на авторитаризма и единственото свободно мнение - това на Вожда.
  2. То е омраза към Европа, т.е. отричане на европейската идентичност на България, на принадлежността ни към Европейския съюз, на съпричастността ни с европейците и на мисленето ни като европейци.
  3. То е реваншизъм, т.е. левичарско, анархистично и контрареволюционно отричане и отхвърляне на всичко, случило се в страната ни, страст за мъст, разправа и "народен съд" за всичко което носителите му загубиха не по своя, но и по своя вина през тези 25 години на Прехода.
  4. То изобщо не поставя в центъра на мислите си България, т.е. не се интересува от това - къде тя да бъде, с кого да бъде, как да бъде, защото не е за, а е против, не цени, а хули, не разсъждава, а е само емоция, не предлага, а отрича, не гради, а руши...
  
  24.03.2015 г.

Колкото повече чета статии като Вашата тук и тези на Иво Инжев, толкова повeче ставам комунист.
Желая Ви успех в другите поприща.