За гениите, талантите, науката, образоването и защо те нямат почва у нас

  Тази година суматохата около Оскар-ите имаше и познавателно и просветителско измерение – за тези, които успяха да го доловят.
  Два много силни филма бяха посветени на двама гении – това са физикът Стивън Хокинг и математикът Алън Тюринг.
  Понеже „до демокрацията“ бях кандидат на математическите науки, но като се занимавах с механика, изучавах (опитвах се да изучавам) уникалното и проникновено творчество на тези велики учени – всяка дума от типа на „гениален“, „уникален“, „проникновен“, „велик“ тук е абсолютно заслужена и точна характеристика за тези потресаващи умове, които са сред върховете на естествените науки, съизмерващи се с колоси като физика Алберт Айнщайн и математика Курт Гьодел.
  Разбира се, подобни личности се раждат много рядко (ако все още се раждат и ако вече ще се раждат).
  Но понеже почти цял живот се занимавам с наука и преподаване в университети, гледайки двата филма и отново замисляйки се над постигнатото от Хокинг (тук има и друга изключителност в историята му – за мощта на човешкия дух и величието на истинската любов) и Тюринг, нямаше как да не се замисля над нещо всъщност много очевидно:
  Не само нашата система за наука и образование, която се срива все повече единствено до имитация, симулация и самозаблуждаване и самозалъгване, че произвежда наука и изгражда образование (защото без да подкрепям и на грам и милиметър един нелеп финансов министър, аз също смятам, че БАН се изражда, залинява, превръща в някакви клики, които се дърлят помежду си или се боричкат за член-кореспонденти и академици, води си някакъв свой, откъснат от реалността живот и постоянно прави лицеви опори и стойка „свещ“ пред властта), но и цялата ни държава, обществото ни, всички ние – учени, преподаватели, граждани и родители – всички, всички правим невъзможно развитието на българските таланти, отсичаме ги от корен, задушаваме ги с пошлост, с криво разбран прагматизъм, с презрение към науката и знанието, с непрофесионализъм във всяко едно отношение.
  Университетите се борят помежду си за всеки, който може да си плати таксите, превръщат се в черни кутии – на входа парите на студентите, на изхода – дипломите. В тази борба постоянно се снижават изискванията за постъпване и критериите за завършване.   Вече има множество университети, които вършат всичко друго, но не обучават младите хора, не поощряват креативността, не стимулират интелекта, не забелязват таланта.
  Държавата се пъчи на челните си позиции с преднамерена демонстрация на лошо образование, на ниска култура, показна неграмотност и нахално аматьорство. Тя не се интересува от умните и можещите млади хора, върши кадрови кланета и терористични разправи с всичко кадърно и почтено, лансира калинки, партийни протежета, мамини синчета и чичкови мацки…
  И ако някъде все пак талантът, знаещият, можещият, кадърният, креативният оцелее, той има само един шанс – да избяга от България, да се спаси от нея, да потърси реализация и признание навън. И то на Запад – в Европа и САЩ, към която нарастващ брой българи обаче се отнасят крайно негативно, та дори – абсурден парадокс! - с путинова омраза и алкайдовска ненавист…
  Малко мрачни са тези мисли, но те са предизвикани и от моите непрекъснати срещи, ежедневни сътрудничества (защото преподавателят и студентите са един отбор, с различни роли, но те заедно месят, както казва мой колега, конкурент и приятел, проблемното тесто, водени от общи цели и стремежи) с младостта в аудиториите – че имаме удивителни млади хора, но като държава, общество и отделни индивиди сме безпощадни към тях и ги смазваме, смачкваме, спихваме и спъваме по всевъзможни начини.
  Геният е чудо, талантът – рядкост, но интелектът може да се развива и да достига върхове, но това може да става само когато държавата е държава, а не коридорна територия с обслужващи функции; когато властта е стратегически мислеща и визионерска, а не се състои от корумпирани, продажни, безхаберни или просто дребни и ситни като камилчета политикани; и когато обществото е общност с общи цели, ценности и идеали, а не тълпа от спасяващи се поединично индивиди…
  
  13.03.2015 г.