За две само на пръв поглед несвързани неща: новите университети и политологията срещу заплащане

  Така се случи, просто съвпадна, че по едно и също време научих за възникването на още няколко университета към вече съществуващите десетки реални и фиктивни университети, и прочетох т.нар. анализ на един бързорек и образно говорещ ляв политолог (каквото и днес да означава този автоетикет, самоетикет).
  По принцип не съм срещу възникването на нови университети. Мен ме тревожи неефективната доскоро (защото сега се извършиха промени и аз все още нямам наблюдение над сегашната дейност), подвластна на натиск и просмукана от различни лобита система за единни национални стандарти и контрол на образователния продукт, на които трябва да отговарят университетите, при която някои такива висши учебни заведения, които познавам много добре какво струват и как са организирали образованието в тях, системно биват оценявани по-високо от други университети, в които преподавам и знам, прекрасно знам, че абсолютно не заслужават подобни силно завишени, „пробити“ от нелегитимно въздействие и влияние оценки.
  Много университети са се превърнали в черни кутии – на входа са парите на студентите, на изхода – дипломите, а вътре какво има и има ли наистина качествено образование, академичен дух, кодекс за професионално отношение към преподаването, това никой не го следи и за никого не е важно - в един „университет“ при множество хабилитирани, по-скоро нахабилитирани преподаватели и съответно голям брой доценти и професори, тук-там се забелязват отделни студенти, и то очевидно неговорещи български език, а на въпроса ми как ги обучават, мой колега отговори така: „Образователният процес е на английски език, само че преподавателите не го говорят, а студентите не го разбират“. Както ми каза човек от охраната в друг от нашите университети (с доста ловко ръководство, максимално добре експлоатиращо новата меркантилна, лишена от обективни критерии за стойност и качество ситуация), „тук при нас само охранителите и хигиенистките (чистачките) не сме се още защитили и хабилитирали, затова само ние не сме станали засега доктори, доценти и професори“.
  Що се отнася до политолозите, то у нас обикновено се вдига вой до небето за това как някои от тях с дясна ориентация били на хранилка (даже във въпросното, споменато по-горе от мен) на Запада (САЩ, Европа). На никого не съм адвокат. Аз също съм бил ощетяван от някои десни NGO, които са побеждавали мен и колеги при спечелването на финансиране за някои проекти, само защото са били вътрешни хора. Западът си има любимци и системно си ги финансира, понякога за сметка на отрязването на по-добри проекти на не наши (негови) хора.
  Аз съм участвал в 3-4, може би не повече проекти, не съм взимал колосални суми за тях, отработвал съм си финансирането с много стойностни (скромността само понякога краси човека  ) анализи, студии, сборници със статии. Не са много тези проекти, но знам как стоят нещата.
  Ала тук думата ми не бе затова, а за онези надаващи вой до небето леви, червени, социал-либерални и т.н. политолози и политтехнолози, които постоянно надничат в чуждата паница и вопят до небето (като в горното интервю, което прочетох и в което, впрочем, има тотално сбъркана представа за Русия и Путин, според личното ми мнение.
  Думата ми не е и за превръщащата се в нещо като анализаторска перверзия мода да се говори сочно, образно, на метафоричен език, с инвенции, внимателно обмислени импровизации и нестандартна лексика, но макар че е за четене интересно и мнозина се прехласват по прочетеното, т.нар. „анализ“ е далеч от истината, а е повече чиста проба манипулация или екстравагантна бла-бла-бла…
  За друго исках да кажа, но все не му идваше досега ред. 
  Тези леви, червени, социал-либерални политолози надничат в чуждата паница, сочат с пръст и заклеймяват, но не искат да си признаят, че те не са по-различни – нито в начина, по който си изкарват парите, нито – понякога – в сумите, които изкарват. Защото са част от размножили се мрежи от червенеещи университети, колежи, висши училища, преподават на по 5-6 места, уредили се там защото властта в България може и да се мени, но в университетите с малки изключения на власт са хора от бившата висша номенклатура, от бившата ДС или техни наследници по пряка родова и-или бизнес линия. И тази мрежа от мрежи се е разпростряла над огромна част от висшето образование, тя подбира своите кадри, които циркулират из „нейните“ университети, възпроизвежда ги като доценти и професори, плаща им добре (в общия случай, макар да има изключения, естествено), разчита на тях. Тези политолози се отплащат като постепенно подвеждат мисленето си към менталната матрица на своите работодатели или се автоцензурират, за да не влязат в конфликт с тях. Затова с невъоръжено око се вижда как по форма (изразни средства) анализите им се отличават – някои дори са много ароматни, просто искрящи от звучни словореди, но по съдържание са идентични – има западна конспирация, Европа загнива, САЩ поробва България, Украйна е измислена държава, Русия е нашата надежда, Путин е велик геополитик и геостратег…
  Аз не надничам в ничия паница, годините ми се трупат, за да мога да си дам сметка, че някои неща наистина са по-важни дори от парите, колкото и трудно е да се живее точно с тези по-важни от парите неща. Исках само да кажа, но отново не успях да го направя с няколко думи, че не вижда никаква принципна разлика между политолозите с различни цветове (а някои са хамелеони и менят цветовете си, следвайки политическите процеси и силните на деня в страната и по света), които пишат и говорят не това, което мислят, а това, за което им плащат. Така че някои вопли по адрес на другите – как те изкарвали парите си, не ги приемам, когато знам, че надаващите тези вопли са от същия дол дренки.
  Е, понякога държа да подчертая, че има известна разлика дори в това, което се пише по поръчка – дали в общи линии отговаря на интересите на страната или иска да я върне в блатото на илюзиите и заблудите.
  Казвам „понякога“, за да подчертая, че никога не съм приемал за достойно да пишеш съобразно това кой ти плаща, а не в съгласие с това, в което вярваш и в което си убеден…
  
  27.02.2015 г.