Малък триптих за 16-милиардния кредит

  1. В антиутопията „1984“ г. на Джордж Оруел можем да прочетем за новоговора - език-инструмент на властта за подмяна на действителността и промиване на съзнанието.
  Там Министерството на истината (Миниправ) се занимава с информацията, забавленията, образованието и изкуствата, Министерството на мира (Минипакс) – с войната, Министерството на изобилието (Миниблаг) – с икономическите въпроси (купонната система и глада), Министерството на любовта (Минилюб) поддържа законността и реда.
  Върху бялата фасада на Миниправ са изписани лозунгите на управляващата партия:
  Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
  Слушайки и четейки абсурдните обяснения на властта за предстоящия 16-милиарден кредит, разбирам, че нашето Министерство на финансите е именно Оруеловото Миниблаг. И на неговата фасада спокойно и с пълно право може да се изпише лозунгът:
  Заробващият народа кредит е благо!
  
  2. Както се казва - "по телевизията даваха" някакъв човечец, говореше леко на диалект и според моите разбирания доста неграмотно, но явно бе дошъл неговият ред да обяснява защо дясното мнозинство тегли колосален 16-милиарден заем. То не било заем, а процедура как да работят с някакви пари някакви банки. Важното е друго - че накрая той сглоби убийствено абсурдна фраза: "Съпротивата срещу този кредит е опит да се извлекат политически дивиденти от чисто финансов въпрос".
  Представяте ли си - 16 милиарда (да повторя - шестнадесет милиарда!!) кредит било просто и само финансово въпросче, а не много сериозен политически акт, който има колосални политически измерения, изключителни политически последствия и е крещящ израз на начина, по който властта у нас разбира политиката и прави политика...
  Да напомня, като неизменен и остър критик на цялостната политика на орешарското правителство - то бе обвинявано в смъртен политически грях, че иска да вземе 1 милиард (да повторя - един милиард) кредит...
  Както някога се бе провикнал един велик българин, за когото, обаче, още не е казано как точно е псувал (и това е голям пропуск в националното ни патриотично възпитание): "O, tempora, o, mores!".
  
  3. Когато една група юпита с инстинкти на глутница превъртя българския външен дълг, намаза искрено и лично от това и натовари българската държава и българския народ с обременителни условия и финансови тежести за поколение напред, отново ни бе обяснявано, че подобен ход е не само единствено възможния, но и е извършен по възможно най-добрия начин. А бе грабеж посред бял ден! Тогава, помня много добре, само по сделката се произнесе компетентно и с ясни обяснения един-единствен политик и финансист. Едновременно политик и финансист – именно защото това е едновременно висша политика и висши финанси, по-сложни от висшата математика и висшия пилотаж.
  Този политик и финансист бе Иван Костов. И той, доколкото си спомням и доколкото го разбрах, убедително „разкова” аферата на юпитата и предупреди какво означава тя за националната ни сигурност.
  Защо пиша това, след като не съм костовист и никога няма да бъда?
  Защото тогава той постъпи като държавник, макар да бе в глуха опозиция и в тежка обида към своя народ.
  Днес, когато на страната и обществото се стоварват 16 милиарда кредит при съмнителна необходимост от точно такава колосална сума и при съмнителни в точно този им вид условия, на всички ни би трябвало да направи много силно впечатление, че дори Иван Костов мълчи. Мълчи оглушително. А подобно мълчание съвсем не е злато. В такава ситуация държавниците не мълчат. Ако са държавници...
  
  23-25.02.2015 г.