За образователния министър и кръглите нули

  Първоначално не смятах да коментирам "изцепките" на образователния министър. Защото макар и бегло, но се познаваме; в труден момент той не ми подаде ръка; но пък съм го цитирал в мои публикации, защото прави нелоша наука (не в сигурността, която не му е силата), а в публичната администрация, отчасти в управлението и също така в стратегирането...
  Ала се завърза яростен спор, включително и във Фейсбук. Едни го атакуват или бранят за съдържанието на казаното, други - за формата. .
  Аз смятам следните 7 нещица, като ненатрапвано на никого мое виждане:
  1. Всеки има право на лично мнение и е абсурдно да бъда атакуван за това.
  2. Много неща на нас са ни вбити в мозъците по времето на соц-а (не казвам само неправилни или донякъде правилни) и винаги "сега" ме е удивлявала крайната реакция , когато се каже нещо, различно от пирографираното в съзнанието ни "преди". Ние твърде често не си даваме сметка, че някои истини може да не са това, което бяха.
  3. Един човек винаги трябва да се държи в съответствие с възрастта си. Поне донякъде. Не го ли прави, а се прави, да речем на отворен, на "пич", на модерен, рискува да олекне, да се окарикатури, да се орезили.
  4. Всеки, облечен с власт, е длъжен да има и институционална култура, т.е. да пази авторитета на институцията на властта, да уважава тази институция, да съзнава, че като неин представител не говори само в лично, но и в институционално качество. В противен случай в някаква степен предава или поне излага институцията.
  5. Когато става дума за големи имена, за известни личности, трябва да си знаеш ти самият нивото, капацитета, компетентността и компетенциите си. Можеш да си скептичен, да си критичен, но чак пък да говориш "пълна нула", "нищо не е направил" - това е в известна степен високомерно, надменно, арогантно и парвенюшки.
  6. Освен това - Какво казваш, важно е и Пред кого го казваш, т.е. каква е твоята аудитория. Аз винаги се старая (моите студенти, надявам се, ще ме защитят), да карам младите хора да мислят, понякога ги провокирам доброжелателно, да имат и да остояват своето мнение, дори да е различно от моето (никога не съм намалил оценка за теза, която не споделям). Но тук за мен определено не бе "улучена смазката", както казват скиорите. Получи се разминаване, някак бе внушено на децата, че ей така, лесно, с импровизации, не аргументирано, "едно към гьотере" може да се окепазяват известни личности и да се заявяват виждания като истини от последна инстанция.
  7. Аз също си имам лично и скептично мнение за някои от отречените и отритнатите от министъра имена, макар че не се чувствам знаещ и можещ да раздавам оценки за тях, но не само това, а всичко казано дотук ми позволява да направя извода, че министърът допусна имиджова грешка; освен това направи и политически гаф, защото измести акцента от някои свои ведри първоначални идеи (засега без покритие, но е рано още) на отговорния си пост и се вкара в друг филм, в друг контекст, в оценяване през друга призма.
  Да не говорим, че някои политици от неговия тим незабавно и почти първосигнално, може би водени от отборна солидарност, веднага скочиха да го бранят, да му стискат палци, да му пожелават да кара все в същия дух, с което придадоха допълнителен смисъл на изявите му, превръщайки ги в етикет и характеристика, в поведение и стил на целия РБ-екип в правителството...
  
  23.12.2014 г.

Сещам се за един древен пич- Архимед. Открил че като скочиш във ваната, и водата се изплисква....