Провалът на Путин с "Южен поток" има не само икономически и енергийни, но и цивилизационни и трансформационни измерения

  По-рано днес споделих мнението си (мнение на не-специалист) за геоенергетическата новина номер 1 - отказът на Путин от "Южен поток" – виж http://nslatinski.org/?q=bg/node/650.
  Разбира се, България е периферия на стратегическата игра и от нея зависи малко. Но така разбирам нещата, че винаги се питам (и искам да чуя професионалния отговор) - а къде е България в съответния проблем, какви са нейните печалби и загуби, как да минимизираме щетите и да максимизираме ползите от едно решение, взето на далеч по-високо ниво, там, където ние не можем да влияем?
  Що се отнася до Русия (до Путинова, Кремълска Русия, т.е. до олигархичната групировка, присвоила си напълно авторитарно управлението на тази ключова за глобалната сигурност държава), то неизменно съм писал и говорил през последната година (а и преди това), че не разбирам мотивите и аргументите на Путин през четвъртия си мандат внезапно и рязко да "обърне резбата" и да вземе един радикален антизападен, антиамерикански и особено - антиевропейски курс. Русия е много силно обвързана в световната икономика, световните финанси, световната енергетика и световната култура, за да може подобен радикален и кардинално променен курс да е полезен за Русия и руския народ (сред който имам много и прекрасни приятели) в дългосрочен план.
  Заедно с това съм споделял и следните (поне) четири неща (това е личното ми мнение, то не претендира да говори истини от последна инстанция):
  1. От гледна точка на навлизането ни в ГЛОБАЛИЗИРАНОТО бщество, регионално ориентираното поведение на Русия, създаването на санитарни кордони и слаби, нестабилни и зле управлявани сиви зони край нейната граница е контрапродуктивно. Това е геополитика от 18, 19 – максимум 20 век – на обсадената крепост, на постоянното подозрение, на болезнената мнителност, на предпочитането да мислиш за съседа си лошо и да използваш слабостта му, за да преместиш оградата си с 2 метра навътре в неговия двор…
  2. От гледна точка на навлизането ни в ПОТМОДЕРНОТО общество, начинът, по който Путин и контролираните от него медии натрапват на руските граждани и "разгръщат" чрез ултрапатриотична реторика домодерни образи и съмнителни похвати от ранното модерно общество, говори за архаизъм, за опиране на първосигнални смислови конструкции в руското обществено съзнание. Тези домодерни политтехнологии се опитват да гледат на руското общество като на нуждаещо се от непрекъснат контрол стадо, на скупчващо се около лидера множество от безпомощни в индивидуален план индивиди. А в Русия вече има критична маса хора, които знаят какво е свободата, които ценят демокрацията, не искат друг да мисли вместо тях и да им казва как те да мислят, в какво да вярват. По този начин Путин се отчуждава от креативната, творческа, критично мислеща част от своя народ и се опира на "образа на врага", на соцерзацни конструкти, на движение напред чрез постоянно вглеждане с носталгия в миналото, на реабилитиране на вече отречени от гражданското общество тоталитарни "образци" на "просветено лидерство".
  3. От гледна точка на навлизането ни в РИСКОВОТО общество (Вълната на риска) цялата система на управление в Русия продължава да бъде дори не в предходна вълна - Вълната на сигурността, а в по-предходната - Вълната на безопасността. Т.е. вместо управление на рисковете, системи за ранно сигнализиране, диагностика на уяязвимостите, C&A анализ (Capabilities & Ambitions – способности и амбиции), високи управленски и интелигентни технологии, отново и отново се уповава на свръхразходи в тежки платформи; на hard power (груба сила); разчита и залага на разглеждане на властта като голям чук, виждащ всички проблеми като гвоздеи; на прекомерна роля на специалните, полицейските и другите репресивни и силови структури - за сметка на качеството на живота, качеството на човешкия потенциал, качеството на околната среда, качеството на здравеопазването, на образованието, на социалните отношения.
  4. От гледна точка на навлизането ни в МРЕЖОВОТО общество, в което преобладават хоризонталните, мрежови, децентрализирани и много добре координирани функции, Путин вярва в йерархиите, в силовите решения, в командването и командоренето, в голямата, раздута, болна от корупция и откъснала се от обществото държава. Путин се крепи на анархични управленски модели и на анархични мастодонти - силно йерархизирани динозаври от типа на "Газпром". „Газпром“ е уродлива и подяждаща Русия структура за разхищение на руските стратегически ресурси в полза на малка управляваща върхушка. Казвам "разхищение", защото благодарение на тази допотопна йерархична структура огромните финансови средства, които Русия спечели от продажбата на руския газ, не бяха инвестирани в модернизация на руската икономика, в нови технологии и високоинтелигентни производства. При това не само по отношение на газа, но и на нефта, и на другите руски стратегически ресурси Путин се опира на неугледни и корумпирани гиганти, на трудноадаптивни империи, управлявани откъм Кремъл ръчно и собственоръчно…
  Разбира се, подобен начин на управление, подобен тип власт, подобна авторитарна машина, която се покрива със смокиновия лист на формалните демократични процедури, за да обосновава своята легитимност, може да донесе ползи на Русия в днешното време на преход, на многопосочна трансформация. Но начинът, по който Путин конструира и използва властта е в друга посока, не в посоката, в която върви съвременният, най-развит и цивилизован свят. Русия при Путин върви по някакъв път, който може да се окаже задънена улица. Опасявам се, че Путин се превръща в много сериозно препятствие пред превръщането на Русия в истински съвременна държава, заемаща отговарящо на мащабите и потенциала й място на световната сцена.
  Путин е минало за Русия, но той не съзнава това, затова продължава да води Русия към миналото, от което той дойде и в което остана, въпреки че след втория му мандат имаше надежда той да се превърне в лидер на нейното бъдеще.
  
  Защо точно днес казвам това ли?
  Защото самозабравил се, надскочил своя ръст, но здраво държащ властта вече четири мандата, Путин отказа да разбере, че светът е друг, не такъв, какъвто на него, на Путин му се иска.
  Путин натиква Русия в калъп, в прокрустово ложе… Путин не разбира как функционира западнато общество, какво е това Европа.
  Впрочем, нито една йерархия не разбира мрежата.
  Йерархията презира мрежата, смята я за слаба, не-мъжествена, твърде компромисна, лесна за разкъсване, прекалено децентрализирана, безобразно хоризонтализирана. Докато дойде мигът, в който мрежата побеждава йерархията и й доказва, че е безпомощна, отживяваща времето си и обречена на неуспех...
  Някога гладиаторът, въоръжен само с мрежа е побеждавал в съотношение 9:1 гладиатора, въоръжен със здрав, остър и мощен меч.
  
  Катастрофата на Путин и Газпром с „Южен поток“ не е само и не е толкова загуба в една битка на транспортните коридори и тръбопроводите.
  Тя е първата голяма загуба на Йерархията в борбата й срещу Мрежата.
  Тя е знак за постепенното изместване на Йерархизираното общество от Мрежовото общество.
  Тя може да се разглежда като първата осъдителна присъда над отживяващ времето си начин на йерархизирано и йерархично мислене.
  
  Ще спра дотук и ще цитирам в заключение пасаж от своя научна публикация-прогноза:
  
  “Поне според мен Русия ще има сериозни цивилизационни, политически, икономически и свързани с доверието проблеми, докато отказва да се съобрази със структурата и с динамиката на съвременното глобализирано, постмодерно, рисково и мрежово общество. Това общество не е идеално, но то постепенно взема връх и въпросът не е дали трябва да се води борба и дори война с него, а как всяка държава, включително и Русия, да минимизира негативите, които това общество носи, и да оптимизира ползите, които то предоставя. След десетина години на демонстрация на желанието на Русия да действа в системата системно през втората половина от първия мандат (2003–2004) и през втория мандат на Владимир Путин (2004–2008) и през мандата на Дмитрий Медведев (2008–2012), вече при третия мандат на Владимир Путин (от 7 май 2012 г.) Русия избра да действа антисистемно, да се превръща в знаме и лидер на опортюнистите, на антимрежовистите, на „прогнилия с прекален либерализъм и толерантност към гейовете Запад“. Мисля си, че от подобно поведение тя може много повече да загуби, отколкото да извлече реални активи. Още повече че това не е цялата и истинската Русия, а нейната политическа върхушка, свързаният тясно с Владимир Путин и контролиран от него неин партиен, бизнес, финансов и медиен елит.“
  
  
  02.12.2014 г.

Отврат!

Браво ! Поклон !