Разместването на геоенергийните пластове и българите: и да паднем, и да бием, пак ще се напием

  През последните години протичат много сериозни системни и структурни размествания на пластовете в геополитиката, геостратегията, геоикономиката и геоенергетиката. Държавите играят изключително сложната игра „ГО“, която в енергийната сфера е буквално “GO” (Gas and Oil). Така или иначе, ние, като държава и общество винаги си играем с увлечение нещо далеч по-просто – „Дама“, „Не се сърди човече“, „Черен Петър“…
  Впрочем, за да няма спекулации, макар и изобщо да не съм специалист по транспортно-енергийни проекти, ще кажа с две думи, че в тази област аз съм против заемането на национална позиция, която е крайна: Да - на всякаква цена! Или Не - на никаква цена! За мен разумната позиция е Да, Но… Т.е. Да, но „Как?”, „Откъде?”, „На каква цена?”, „При какви условия?”, „Какво е екологическото измерение?”, „Какво е участието на България?“, „Каква е ползата за България?“ и т.н. Ние обаче си падаме малко радикални фундаменталисти, които преди да анализират самата същност на проекта, се изтичват, както се казва в Пернишко, като пуле пред майка и викаме Дааааа! Или Неееее!
  Но думата ми в случая е за друго. След отказа на Путин от „Южен поток“, всички страни в енергийния конфликт го удариха на пропаганда. Отзивите са изцяло в сферата на пропагандата. И ако за обслужващите Путин централизирани и зависими руски медии това е естествено, то не е естествено за децентрализираните и независими западни (Европа и САЩ) медии. Защото ако постъпваме еднакво, то какви са всъщност разликите – може би не в обективните, националните, европейските, западните интереси, а в частните, корпоративните, секторните и лобистките интереси…
  Путин е ясен, той даже като че ли е загубил връзка с реалността и не съзнава колко е ясен. Той затяга контрола върху обществото и медиите. Не, че руското общество няма достъп до различна и алтернативна информация… Има, в света на интернет няма как другояче. Но в Русия обществото е лишено от дебата, от артикулирането и обосноваването на алтернативни идеи, тези, позиции, стратегии. Дава се време и място само за едно – за виждането, мисленето, ползата и изгодата на Кремълската групировка, все по-откровено налагаща себе си на и над Русия…
  Ето защо за санкциите на Запада по отношение на Русия руските медии вкупом пишат и говорят едно – ох, добре, че има санкции, толкова ни е хубаво с тях, така си развиваме нашата икономика, нашите технологии! Не може ли още малко санкции! Така добре ни идват, че направо се родихме с тях!
  Но няма как да се дискутира обратната страна на медала – че санкциите удрят руската икономика, руския бизнес, руската рубла, руските обикновени хора. При това ударите са тежки и стават още по-тежки. Особено силно страда дребният и средният бизнес – тази много предприемчива прослойка в руското общество, която всъщност е съюзник на Запада в установяването на по-демократично, повече обърнато към обществото и гражданите, по-либерално и по-европейско руско общество.
  Така и сега – след като Путин и управляваната чрез неговата еднолична воля руска власт и нейните агенти за влияние в другите държави бяха мобилизирали всички ресурси и средства за прокарат „Южен поток“, притискаха и натискаха някои държави, подкупваха и купуваха части от техните елити – само и само да има „Южен поток“, от вчера започна пропаганда офанзива, очевидно и очевадно диктувана и заповядана от Кремъл: ох, колко хубаво е да няма „Южен поток“! Как ни олекна, как се родихме, как ни дойде дюшеш отказът! Русия само щеше да губи, хубаво стана, че няма да има „Южен поток“! Изобщо не ни трябва, въобще не ни е нужен, майната му на „Южен поток“…
  Искам да кажа, че Путин, който с вече четвърти мандат (три де юре и един де факто) засилва своя контрол над обществото и се превръща в изборен автократ, който в скоро време ще надмине другите вождове на Русия по еднолично притежавана власт, той ни е ясен. Има си човека своя визия и стратегия, решил е, че те са единствено възможни за Русия, възнаграждава и наказва хората от елита в зависимост от това как те работят (или поне се кълнат) в него, в Путин и в неговата визия и стратегия. Съвсем втори въпрос е доколко това е полезно за Русия, а трети и четвърти въпрос е доколко всичко това е демократично и логично.
  Путин ни е ясен. Да си го възхваляват и понасят, ако искат и да си го понесат на ръце, руснаците. Нека не им берем грижа. Те имат опити, печални опити с лидери, които тръгват с добри намерения и завършват с лоши резултати.
  Въпросът на мен ми е за нас, за Европа, за европейците, за България, за българите. Засега обаче и при нас реакциите на вчерашната новина за края на „Южен поток“ (то аз не съм сигурен дали този край е само край или начало на нова офанзива) са основно агитация и пропаганда, злорадство и тържествуване, вайкане и окайване, футболни страсти и запалянковщина. Реакции на пасивни зрители на някакво, сякаш незасягащо ни пряко шоу.
  Надявам се в един момент да излязат и сериозните анализи. А дотогава ще продължавам да смятам, че докато си изпускаме държавата и позволяваме тя да се управлява така, че стратегическите ни решения се вземат в зависимост с кой крак е станал премиерът (който и да е той, но особено Той), България винаги ще губи – и от това дали ще има „Южен поток“, и от това – дали „Южен поток“ няма да има.
  
  България, казано политически коректно, постоянно прилича на онзи наш ром, който варил прясно мляко и докато то се надигало, той постоянно потривал доволно ръце и казвал „Пълни Боже, пълни Боже!!!“… Докато накрая млякото изтекло – практически цялото.
  
  Както се казва, дори при изключително сериозното разместване на геоенергийните пластове ние, българите си знаем само едно: и да паднем, и да пием, пак ще се напием...
  
  02.12.2014 г.