Отново и отново все за същото - за нашата наука и туморните клетки (само че не спящи) в нея...

  По-долу ще приведа мой статус във Фейсбук, посветен на изключително болезнена за мен тема. Тема, в която съм много навътре и отнасяща се до областта, в която си вадя хляба, трудя се и чувствам с оголените си нерви всичко, което се случва в нея.
  Вярно е, че всеки път, когато пиша за тези неща, аз си отварям фронтове с ключови хора и си развалям отношения с мои довчерашни приятели.
  Но съвестта ми е чиста. Знам, че моето мнение е лично, но то се базира на опит и преживявания. Подплатено е с разбирането ми за лична съвест и гражданска позиция. Аз вече трудно мога да претендирам за нещо повече в науката, от това, което съм. Още повече в една боледуваща у нас наука като науката за сигурността.
  Годините се навъртяха и тепърва да се боря за нещо повече от потребността да имам чиста съвест и да заявявам позицията си, практически нямам нито амбиция, нито време за губене. Ако ме боли, то е за българската наука и за младите хора в българската наука. Боли ме заради тези талантливи деца на България, които виждат пошлостта, уреждачеството, много често безпринципната и неудържима свръхпродукция на фабриката за производство на научни степени и звания, която подменя самата реалност и създава метареалност, по-скоро – хиперреалност, нямаща нищо общо с реалността.
  Отново и отново да кажа – кой какъв е и защо такъв е в Науката няма да решим ние. Ние, които си мерим единствено пълната анонимност извън пределите на България. Затова нямам персонални претенции към никого. Дори към тези, които са преписвали от мен. Даже когато давам примери за плагиатство, аз не споменавам имена. Системата поощрява плагиатството, присвояването на чуждия труд (не само в науката), така че да споменавам с името му даден плагиат би се възприело като разчистване на лични сметки. Щом не мога да променя системата, какъв е смисъла да атакувам нейни отделни винтчета…
  Ако някога и някъде споменавам конкретни имена, то е само за да илюстрирам абсолютното си неприемане на използването на служебното положение за лични научни цели. Не приемам да имаш власт, да допускаш конфликт на интереси и да си пробиваш научни степени и звания, каквато и да ти е научната стойност. Напиши си нещата в науката, докажи се, после заемай властови постове. На какво прилича тази епидемия, направо пандемия, тази ултрапротивна ми мода, хора, които са на власт, да си докарват, докато са във властта научни степени и звания. Това се превърна в система, това наистина е пандемия, това е правило, това е всеобщо.
  Да, в тази пандемия вероятно има случаи, когато съответния човек може да направи качествена наука. Макар че се съмнявам. Аз не съм най-глупавия в науката и познавам десетина докторанти, които са светли глави. И никой не може да ме убеди, че без пълно посвещаване на науката и работа по 10-12 часа, може да се направи наука. Камо ли пък човек да си има някаква висша управленска длъжност, да е ангажиран плътно с висши отговорни функции и за година-две да напише и дисертация. В това като общ случай не вярвам.
  В някой частен случай – допускам, че е възможно, но все пак, все пак – да пишеш дисертация по това, над което работиш като висш началник – това не е ли конфликт на интереси, ти не използваш ли капацитета на твои подчинение, наистина ли смяташ, че облечен в тогата на властта ще получиш справедлива рецензия, а няма да потиснеш рецензента с властовия си авторитет?
  Нека не си разказваме приказки от 1001 нощ, нито пък си говорим бабини деветини…
  
  Ето го моя статус във Фейсбук, който както винаги изразява само и единствено личното ми мнение – мнение на човек, опитал се през тези 25 години да промени нещо и не успял. Именно защото не успях да променя нищо съществено и като част от политиците и експертите носещ вина за случващото се в България, аз престанах да давам интервюта в медиите, престанах да пиша статии за медиите, престанах да участвам в предавания на медиите. Вече не се боря за формиране на обществено мнение, не се изказвам като експерт, а споделям само личното си виждане и личното си отношение. За да не ме е срам утре от себе си и от това, което ще остане след мен, ако изобщо нещо остане…
  
  Днес научих, че освен множество други немуподобни, облечени с властови ресурси, и Владимир Писанчев междувременно станал доктор!
  И той написал, та дори и защитил дисертация.
  Вече ми се разсърдиха доживотно хора-приятели, когато питах като как така, разполагащ с такива властови ресурси, изведнъж се "опакова" с научни регалии Цветлин Йовчев. Ето сега и Писанчев!
  Само те да бяха, а то - името им е легион.
  Нека бъда пределно ясен - нямам нищо против в човешки (личен) план по отношение на Йовчев, Писанчев или когото да било от тези хора. Двамата не ги познавам, не изпитвам желание да ги познавам, ала това не ми пречи да им пожелая да си бъдат живи и здрави.
  Но при все това, признавам, че се замислих отново и отново...
  Рекох си:
  Въпреки безнадеждно тежките и безкрайно неизгодни условия за правене на наука в България, талантливи млади хора непрекъснато, като истински Сизифовци, заделят 3-4-5 години от най-хубавата си и толкова бързо отлитаща възраст, разработват сериозни теми, трудят се денонощно, лишават се от елементарни житейски радости, водят оскъдно материално съществуване и въпреки всичко постигат сериозни успехи, защитават отлични дисертации.
  В същото време, благодарение на напълно разбитата система за научни степени и звания; благодарение на създаването на мафио-подобни клетки (само че не спящи) в отделни университети и на изплитането на туморо-образни мрежи от взаимни връзки и зависимости, у нас се получава изключително ниско и низко така, че хора, облечени във власт, презиращи такива нищо не значещи за тях понятия като конфликт на интереси, кодекс на честта, научна порядъчност и амбиции, съответстващи на способностите, буквално си поръчват и получават буквички, които обозначават доктор, доктор на науките, доцент, професор.
  Има 2-3 университета, които особено усърдстват в това направление - те, чрез свои ректори или ректорски ординарци ходят и предлагат на титлолюбивите властници себе си и своята логистика от готови да им напишат работите шерпи (вкл. доценти и професори), покорни академични съвети и добре платени журита, които гласуват по волята на ректора 105% "за" (защото част от участниците в тях гласуват и с двете ръце, за да види ректорът колко са му покорни и как са покорени от него) и им присвояват съответните така изкуствено пришити към имената им буквички!
  Това е своеобразна наукоподобна вакханалия, перверзия, оргия, това е вече кощунство! То убива науката, изпразва от съдържание висшето образование, прогонва младите в чужбина и имплантира ниско ниво на преподаването и безпримерен цинизъм в цялата система на изграждане на знаещи и можещи хора, експерти и професионалисти, творци и креативни личности.
  Мафия има не само в съдебната система, мафия има в научната система.
  Мафия - това означава държава в държавата, проникната и пронизана от конкретни личности, облечени във власт, която подменя чрез себе си нормалното функциониране на съответната област и установява своя йерархия, свои закони, свои канали на комуникация, свои процедури за вземане на решения и свой кадрови подбор.
  Съответните ректори и университети не го правят безкористно - те получават в замяна влияние във властта, присъствие в лицензионни, оценяващи, акредитационни и проч. структури, щедро финансиране от фондове за научни изследвания, както и възможности да съблазняват нови кохорти алчни и жадни за научни титли властимащи.
  Ето защо предлагах и предлагам създаването на комисия, жури, въобще - структура (не многочислена), която да направи преглед и чрез строга система за качествена оценка, да разгледа ВСИЧКИ научни степени и звания - доктор, доктор на науките, доцент и професор - присъдени на хора, заемали и заемащи позиции в управлението (може да се състави списък на длъжностите, може да се използва и систематизацията от т.нар. закон за досиетата), от 1 януари 2000 г. (например) насам.
  Говоря за дата 1 януари 2000 г., за да попадна и аз в списъка от хора, които ще бъдат проверени.
  Убеден съм, че подобен преглед и оценка биха доказали наличието на своеобразна мафия в системата на науката и биха оздравили тази система, биха допринесли за издигането на престижа на нашата наука, биха върнали в науката множество талантливи хора, които сега са омерзени от съществуващите в нашата науката (и убиващи я) порочни, а-ла номенклатурни и намирисващи на корупция и склероза, плачещи за химиотерапия и кардинално хирургическо решение, практики.
  
  01.12.2014 г.
  
  P.S. Като начало би могло да се публикува списък на получилите научни степени и звания с посочване на административната длъжност, която те са заемали при получаването, вкл. 1 година преди и 1 година след това. Подобен списък би дал много информация за размишление...