Ние – вечните „морални победители“

  Както каза мой колега, който много повече от мен следи спорта и дори изразходва пред екрана колосални (според скромното ми и недоумяващо понякога мнение) емоции: "Все сме страхотни и все сме четвърти!".
  Понеже не разбирам от футбол, а и оптиката ми понякога е изкривена (защото знам как приятели във Варна гледат на съсипването и ограбването на търговския ни флот и дирят следите на парите в посока на изпирането им във футбола), вероятно съм необективен.
  Но понеже много често ми се е случвало да се сблъсквам с аналогични ситуации, мисля в духа на знаменитата Теория на игрите (която има множество приложения в икономиката, психологията, сигурността, дори в политиката - виж по-долу, в допълнението).
  В духа на Теорията на игрите, главното са оптималната стратегия, рационалността и ефективността (като баланс на цели и средства) - само те гарантират успех. Т.е. не пикове на силни емоции и мигове на свръхнапрежения, не агитация и пропаганда, не "морални победители" и "липса на шанс", а стратегическо проектиране, рационално поведение и ефективен резултат, т.е. умение да постигаш това, заради което участваш в играта.
  За нас, българите, изтощени от липса на позитивно мислене и положителни преживявания, много често са важни именно емоциите - как играхме, как притиснахме противника, как предложихме трилър до последната минута, как "обединихме нацията".
  Но спортът освен всичко това е и игра в смисъла на Теорията на игрите. А това значи рационалност - умение да си поставяш правилни цели и да изработваш вярна стратегия, която да ти даде нужния резултат. Имаш ли такива умения, способен ли си на ефективност (постигане на дадена цел с минимални ресурси или постигане на максимална цел с дадените ресурси), ти продължаваш напред - независимо дали в момента не си във форма или си в криза, или нещата не са се развили по предварителния план...
  Много важни са емоциите в спорта, те са важни винаги в живота. За емоциите може да се благодари на този, който ти ги е създал - че си имал възможността да ги преживееш. Но понеже спортът е и игра в смисъла на Теорията на игрите, при него най-същественото все пак са стратегията, рационалността и ефективността.
  Може би затова ние все се определяме за морални победители, а напред продължават другите. Те просто (а дали е просто!?) - излизат, играят и вземат това, за което са дошли...
  
  Допълнение: Теорията на игрите е математически метод (или клас математически методи) за изучаване на оптималните стратегии в конфликтни ситуации и състезателни взаимодействия, наречени игри.
  Игра” в случая е процес, изразяващ се в стратегическо взаимодействие (чрез конфронтация и/или сътрудничество), в който участват две или повече страни („играчи”), водещи борба за реализиране на своите интереси. Всяка от страните, при използване на наличните й ресурси, преследва своя цел с помощта на определена рационална стратегия чрез избор измежду алтернативни решения и при обмисляне на ходовете на опонентите…
  
  27.11.2014 г.