Няма бъдеще общество, което осъжда собствените си деца, че искат да го променят

  Охххх, понякога се чувствам преуморен от злобата, която се излива срещу дръзналите да са несъгласни студенти!
  Кой и как само - ехидно, злостно, саркастично, злобно, осъждащо, злостно - не ги нападна, не ги обвини в платеност, талибанство, разрушителност, арогантност!
  
  Кого обиждаме съзнателно с мръсни думи заради мръсното си подсъзнание и собствените си негодност и негодничество!?
  
  Над кого се смеем?! Над себе си, над собствената си неосведоменост - как е било в Европа през 1948-49-а, 1956-а, 1968-а, 1980-а, та и у нас 1989-90-а...
  Заприличали сме на агит-пропагандатори от западащия соц, които издевателстваха над гнилата интелигенция и осмиваха всичко различно, несъгласно, бунтарско; наричаха Другите или зози и суинги, или поддали се на упадъчни идеи, или проводници на гнило западно общество!
  Най-хубаво е в блатото, защото в него всички квакат еднакво...
  Както казваше един поет - ние всички гласни сме съгласни!
  
  Извинявам се, много се извинявам за натурализма и крайно неестетичния пример,
  но през последните седмици отношението на някои полит-естети (много обидно ми е, че сред тях има мои любими, просто славни, талантливи пера) към студентите
  ми прилича на пияния от гадния руски виц, който в трамвая повърнал върху един човек, а после взел да му крещи: Виж се на какво приличаш!!!
  
  Ние като поколение причинихме на тези наши деца гадното "щастие" да живеят в най-тъжната и най-смотана, съсипваща бъдещето си, мародерствана България,
  а сега менторски, със сбърчени вежди, назидателно и осъждащо, запушвайки носовете и другите си сетива, без елементарно чувство за вина ги сочим с пръст и им държим сметка, че се задушават в тази България, че искат да я променят, но понякога не знаят как.
  
  А изобщо знае ли някой как се оправя система, превърнала се от социална и развиваща се в биологическа и оцеляваща, станала автогенератор на хаос и анархия?
  
  И не се ли свежда нашата гражданска енергия до шопското мрънкане - и аз не знам как е, ама и така не е?
  
  Николай Слатински
  21.11.2013 г.
  
  P.S.
  Прочетох нещо по адрес на студентите от университетски преподавател, доцент, несъмнено умен човек:
  
  "Аз имам претенцията да познавам този човешки материал - цитирам бившия премиер, и ще кажа, че ако това ще ни е бъдещето - пази, Боже. Ако това е нашето утре, по-добре да сме умрели вчера."
  
  Честно казано, настръхнах. Не само защото аз много обичам тези наши деца, своите студенти и смятам, че младостта на България е нейното бъдеще и е не само нейната (нашата!) единствена, но и последна надежда.
  
  Ала повече ме втресе от прочетеното заради друго:
  Представяте ли си - този доцент преподава на студентите и ... ги мрази, ненавижда, презира, смята ги за боклуци, за отрепки, за жалки същества, или поне за безнадеждно пропаднали откъм полезност за България хора...
  
  Ето това не го разбирам и сигурно е от напредналата възраст (защото самият доцент е още много млад човек), та затова няма да мога и да го разбера...