Погрешното мислене се отразява на вътрешната сигурност - и нейното гарантиране е силно фокусирано върху тероризма. Това влияе много негативно на начина, по който системата за вътрешна сигурност се управлява, финансира, оборудва, дори подготвя - ученията повече са антитерористични, вместо да се планират според вероятността, с която извънредното събитие може да се случи и според възможните последствия от него.
  Днес системата за национална сигурност трябва да бъде консолидирана и интегрирана, да се преподредят нейните приоритети, да са акцентира на защитата, на превенцията и кооперативния подход, на интегрираното целеполагане, управление и финансиране.
  Заплахата от тероризма е сравнително слаба в сравнение с актуалните рискове - климатични промени, бедност, пандемии, природни и техногенни бедствия. Тези рискове са трансгранични и нито една държава не може сама да се справи с тях. Нужни са много усилия на национално, регионално, глобално ниво. Усилия на правителства, NGO, международни структури и частен сектор.
  Такива са изводите за GWOT. За жалост България без оглед на националните интереси, наивно и безропотно се въвлече в тази геостратегическа грешка и геополитическа авантюра – войната в Ирак.

26.11.2006 год.:
  Въпреки продължаващата непрозрачност във вземането на външнополитическите решения, въпреки липсата на осъзнати национални интереси в нашето участие на глобалната сцена и въпреки реактивността на поведението ни в международните отношения, вероятно ние ще декларираме в Рига готовност да увеличим военното си присъствие в Афганистан поне с рота.
  Това ще бъде още присъединяване към още една сбъркана мисия. А тя е сбъркана, защото:
  - Никой разумен експерт не може да каже какво прави НАТО в Афганистан:
  -- И от гледна точка на Устава и задачите на тази НАТО - все едно европейски сборен тим по ръгби да участва в първенство по американски футбол.
  -- И от гледна точка на така дефинираната неизпълнима мисия “Отговорност за сигурността за цялата (цялата?) територия на Афганистан”.
  Алианс от такива държави може и да си постави подобна цел, но той би трябвало по коренно различен начин да бъде изграден, да бъде управляван и да бъде въоръжен.
  - Липсват не само ясни, а изобщо някакви критерии кога тази мисия ще се смята за поне сравнително успешно приключена! И това допълнително придава на мисията обреченост.
  Даже в грубата геостратегическа грешка и геополитическа авантюра в Ирак имаше критерии за успех:
  -- Сравнително демократичен Ирак (управляема, вкл. силово демокрация).
  -- Прозападно или проамериканско правителство.
  -- Сили за сигурност, частично контролиращи реда и законността.
  -- Хлабава, дори имитирана федерация.
  -- Потръгваща икономика.
  -- Засилен добив на нефт.
  - В Афганистан никога не е имало държавност за по-дълъг период и там липсват инстинкти за обединяване - за разлика от Ирак (там Саддам с твърда ръка бе създал Държава). В Афганистан, с множество племена, задоволяващи се да контролират своите земи и пътища, в скоро време държава не може да има.
  - Не бива да забравяме уникалната жестокост и липсата на каквато и да е етика на воюване в Афганистан. Не дай Боже наш войник да го одерат жив!
  - Ако в Ирак можеше да се очаква някакво осребряване на нашето участие, то в Афганистан за такова нещо и дума не може да става. Ще калкулираме само загуби.
  Да не говорим и за това, че НАТО просто съзерцава как нарастват добивите на опиум и хероин в Афганистан:
  - 2001 год. - 185 тона суровина.
  - 2002 год. - над 2 000 тона.
  - 2003 год. - над 7 000 тона.
  - 2004 год. - 12 000 тона.
  - 2005 год. - 14 000 тона.
  - 2006 год. - над 15 000 тона.
  И това е 90% от световната консумация и 100% от консумацията на Европа!
  Афганистан след войната срещу талибаните стана глобален монополист в производството на хероин с годишен оборот на хероиновия си пазар за 2006 год. от 30-32 млрд. долара.
  Възниква резонният въпрос …: „Не става ли така НАТО е de facto съучастник във все по-растящото предлагане на хероин за нашите деца!
  Странно е това безсилие на НАТО! Та нали се знае, че наркобизнесът е основното средство за финансиране на терористичните клетки, близки с “Ал-Кайда”!
  Излиза, че НАТО е в Афганистан за да се бори с тероризма, но бездейства срещу наркобизнеса, финансиращ тероризма!
  По инициатива на министъра на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд американските военни пуснаха взетите в плен известни полеви командири, които са крупни наркобарони - срещу съгласието им да сътрудничат в борбата срещу филиалите на “Ал-Кайда”. Това е направо карт-бланш за бум в масовото отглеждане на опиумен мак. И след 2001 год. производството на опиумна суровина нарасна почти 80 пъти.
  Някой би казал за засиленото ни участие в Афганистан, че не можем да стоим встрани от мисия на Алианса, защото сме надежден съюзник.
  От една страна си струва да анализираме - как участват другите 25 членки, особено съизмеримите с нас. А от друга, кой е по-добър съюзник все пак - този, който безкритично и безсловесно се присъединява към мисия със стратегически дефекти? Или този, който се старае да подпомага партньорите да мислят във вярната посока, да им отваря очите, да поставя въпроси с повишена трудност? И ако не успее да ги убеди - се въздържа от участие в мисия, която след национален анализ не се определя за отговаряща на националните интереси.
  Тук проблемът е още по-дълбок и засяга някои базисни идеи от науката за сигурността. Идеи, свързани с членството в система за колективна сигурност на по-малките държави. Които именно защото са по-малки, са повече потребители на сигурност, за разлика от по-големите, които са повече производители на сигурност.
  В системата за колективна сигурност колективните, общите интереси логично ще стоят над интересите на малката държава.
  Лидерите на държава с по-малки възможности (като България) трябва да осъзнаят, че с влизането в НАТО (и ЕС) тяхната роля нараства силно.
  Много грешно е те да мислят, че главното и единственото за държавата им е присъединяване към вече взетите – от големите - решения!
  Напротив, по-малките държави са гарантирано по-скептично настроени! Сега настъпва времето на истинските предизвикателства пред тях!
  Днес политическите ни лидери трябва често и с много усилия да убеждават колективната система за сигурност, че нашите национални интереси не са си само наши, а са и нейни – на системата за колективна сигурност - интереси. Иначе тя неизменно ще ги слага на по-заден план.
  И ако се подпали дворът на съседа (напр. Македония) и за страната ни стане опасно, то не бъде ли убедена колективната система за сигурност, че са заплашени не само нашите, но и нейните интереси, тя няма да дойде на помощ, а ще каже: „Не ме занимавайте с вашата нищо и никаква Македония, аз сега съм заета с далеч по-важни неща - Афганистан, Ирак, Иран...!
  Ето и затова днес Афганистан бе тестова ситуация за политиците ни - в нея ние трябваше да извоюваме правото на собствено мнение!

03.12.2006 год.:
  Две тревожни вести от Афганистан - в иначе спокойния и ленив неделен ден:
  - Талибаните са свалили американски граждански вертолет, взет от НАТО под наем и летящ от провинция Кандахар към провинция Урузган. Колко са загиналите не се съобщава.
  - В град Кандахар край автоколона на НАТО е взривена минирана кола. Поне трима минувачи са убити, а други четирима са ранени. Има ли жертви сред военнослужещите от контингента на НАТО не се съобщава.
  Това ще бъде ежедневие. И вероятността нашите жертви в Афганистан да надминат убитите войници в Ирак е голяма.
  Бърз поглед в Интернет за отзивите от Срещата на върха на НАТО в Рига дава представа за българското участие в латвийската столица. Тези отзиви са досущ като за македонското участие там.
  За “покорността” у “сговорчивите държави-новобранци в НАТО” и за тяхната “готовност да се отзоват на поканата за засилено участие в Афганистан” медиите пишат: “Ту една ще добави рота велосипедисти, ту друга - ескадрон лека кавалерия”!
  И ако за военния ни министър ... позицията е ясна, то за президента у мнозина възниква усещане, че е прекрачил междата ... във външната политика - след която връщането е трудно. И могат да почнат да се трупат минуси...
  Това у президента се коментира като инерционност, като преминаване в навик, в стил, в същност, които надхвърлят разумната донякъде прагматичност. За която впрочем мнозина ме питат - не е ли тя по-скоро липса на принципи, дори на характер?
  Тази инерционност е част и от инерционността на васално мислещите наши експерти, които все още не забелязват, че в последните година-две в света настъпват сериозни промени.
  - Едно е правителството да се обвърже с тотално сбърканата мисия в Афганистан - не дай Боже стане нещо с наши бойци, тогава военният или външният министър може да подаде оставка и толкоз.
  - И друго - президентът да се ангажира тясно и да бъде лице на мисия с толкова рискове! Това носи риск за дестабилизация на властовите институции.
  Счупено обществено доверие към президента, рязък спад на уважението към него, припомняне на бабуването на тройната коалиция, припомняне на ДПС, на Ирак, на какво ли още не – и това може да направи президента излишен самотник, завършващ мандата си в изолация.
  Не е вярно, че относно Афганистан (както и по Ирак) не сме имали друга опция... В обществото ни външната политика се възприема като натрапена и наложена отгоре. Достатъчно е да се поговори със студенти за нея - 8 декември е добър повод за сверяване на часовника.
  Все пак при тридесетина държави, участвали на Срещата на върха на НАТО в Рига световните медии иронизираха не друг, а България. Пак най-близкият сателит, отново винаги готова. Това е оценката...
  Изобщо – световните медии направиха на пух и прах тази Среща на върха. За НАТО масово пишат като за:
  - Алианс, останал без мисия.
  - Свръх-претоварен от ленива бюрокрация Съюз, който няма боеспособни части, снабдени с нужното въоръжение и военна техника за операции в глобален мащаб.
  - Неудачник, с когото ще се свързват не сериозни партньори, а само потребители на сигурност, имащи 50-годишно съветско оръжие - Грузия, Македония…
  - Набор от сателити, на които САЩ възлагат да вършат след тях “мръсната работа” в Афганистан, където не само не може да се постигне победа (както и в Ирак), но се губи контрол над ситуацията.
  - Суперскъпа система, с чието поддържане според САЩ трябва да се заеме ЕС.
  - Гълтаща огромни ресурси за ненужни цели машина - испански бойни самолети кой знае защо патрулират руско-литовската граница.
  Великобритания, Канада и Холандия търпят загуби на юг в Афганистан. Нито 30 000, нито 50 000 лошо подготвени бойци не могат да обезпечат сигурността в тази земя на анархията и хаоса. Там не успяха 100 000 “ограничен контингент” на СССР.
  След “коалиционната операция” във Виетнам “умря” СЕАТО.
  Анализ на руски експерти: “Сега много по-голяма заплаха за сигурността на Русия са вече не силата и “маршът на Изток” на НАТО, а слабостта на “най-големия в света военен съюз”!
  Кризата и безперспективността, налегнали НАТО не са повод за радост. Ала не бива и да се правим, че ги няма, че в НАТО всичко е наред. Ето го стратегическото пространство за президента.
  Нашата външна политика също е в криза. Доказателствата - хората са отчуждени от нея. Плюс негативният имидж на страната. Как пък в цяла Европа само България да няма собствен облик; дори веднъж, поне да покаже характер, да е възроптала, да се е възпротивила, опънала на нещо – както това направи Иван Костов за албанските бежанципри ударите на НАТО срещу Югославия!
  - Едно от златните правила на управлението на стратегически процеси е, че наличието на стратегия е по-добре от липсата на такава.
  - Друго златно правило е, че по-добре от наличието на някаква стратегия е оптимизиране на стратегията - изборът на оптималната от няколко стратегии.
  Дори да звучат малко сухо, схоластично, тези постановки от науката могат да бъдат преведени на езика на политиката. Те напомнят, че и най-доброто управление на оперативно ниво (на ежедневните процеси), крие рискове, ако е без стратегия.
  - В стратегическия мениджмънт има трето златно правило – колкото повече една система взема решенията по интуиция (т. е. без да отчита началните и граничните условия и промените в средата по време на самия процес) или по внушение от вън, толкова повече нараства вероятността, в един момент тя да вземе решение с разрушителни за самата нея последици.

15.05.2008 г. Николай Слатински

  Докато подготвях този материал за своя сайт, ето какво излезе на сайта на Mediapool.bg (15.05.2008 год.): “Самоубийствен атентат в афганистанската западна провинция Фарах причини смъртта на 18 души. Загинали са полицаи и цивилни граждани, 15 души са ранени. Разрушени са и два полицейски автомобила. Насилието в Афганистан се засилва през последните две години – това е най-кървавият период в страната след свалянето на талибаните от власт през 2001 г. Повече от 12 000 души са загинали в Афганистан от 2006 година насам, въпреки присъствието на повече от 55 000 военнослужещи на НАТО в страната. Талибаните са най-активни в южните и източните части на страната близо до границата с Пакистан, но правят атентати и в някои големи градове, включително столицата Кабул.”