Няколко думи за предстоящата война на Запада срещу Сирия и за отношението към сегашното правителство

  Приятели, вкл. във Фейсбук постоянно ме критикуват на личната ми поща и в разговори, че не съм бил заявил позицията си по предстоящата война на Запада срещу Сирия. Непрекъснато ме притискат за мнение и журналисти от различни медии.
  Изобщо не съм се "покрил", не съм се "скатал", а "мълчанието" ми е стечение на резултат от някои обстоятелства.
  -- Първо, не съм специалист по арабския свят и затова по-важни от моята позиция са коментарите на експертите, познаващи региона.
  -- Второ, работя усилено над новата си научна книга и съм на коренно различна мисловна вълна.
  -- Трето, всяко мнение у нас се възприема идеологизирано и политизирано, с прикачване на квалификации и лепене на етикети, затова не ми се участва в свръхпроизводство на думи, които се разглеждат и преценяват не като обективен анализ, а като субективно заклинание.
  -- Четвърто, отдавна съдбата на Асад е решена, но подкрепяната с финанси и оръжие опозиция фатално не се справя със задачата и затова ударите от въздуха са въпрос на време - в такъв случай какво да му коментираш, щом принципът е "мътил, не мътил водата, ще те изям"...
  -- И пето, тук нещата опират не толкова и не само до хладнокръвна експертиза, но и до ценностна система.
  А моята ценностна система не е подвластна на геополитическа конюнктура, тя е устойчива (да бъдем вече други късно е...) и е отразена в множество мои публикации, в т.ч. в книгата ми "Ирак. Така съветвах президента" (в която впрочем се съдържат анализи и прогнози, които ме карат да бъда удовлетворен от себе си, макар това точно сега и в този контекст да звучи нескромно).
  Обаче да се сподели една ценностна система с няколко думи е трудно, затова с риск да излезе повърхностно, ще кажа, че от една страна изобщо не съм фен на Асад и няма да кажа нищо добро за него, а от друга страна:
  -- аз съм срещу правото на силата в ущърб на силата на правото;
  -- аз съм срещу насилието, превърнато като инструмент за наказване на не-наши-кучи-синове, докато наши-кучи-синове остават безнаказани;
  -- аз съм срещу конфронтирането на Запада с останалия свят (както бе написал Самюъл Хънтингтън "West vs. Rest");
  -- аз съм срещу арогантността на двойните стандарти, особено когато те се демонстрират от евро-атлантическата (по-скоро северно-атлантическата) общност;
  -- аз съм срещу заменянето на един диктатор с шайка негодници, маскирали се като демократи и усвоили користно (зад бруталната си алчност и фундаменталистките си мирогледи) и чисто повърхностно правилния псевдодемократичен новоговор.
  -- аз съм срещу налагането на демокрацията с крилати ракети, ескадрили, армади и армии...
  Убеден съм, че мисията на Запада е съвсем друга. Това, че той управлява световния лайнер не му дава повече права, напротив - натоварва го с повее отговорности - да обезпечи безопасен и устойчив полет...
  
  И още нещо, свързано донякъде с актуалната ситуация в България:
  -- След като това е моята позиция, естествено, че намирам за напълно нормално и логично някой да бъде СРЕЩУ сегашното правителство и СРЕЩУ военната намеса на Запада в Сирия - за мен това е естествената позиция на един последователен политически мислещ човек, който може да не е нито ляв, нито десен.
  -- Намирам за напълно нормално и логично някой да бъде СРЕЩУ сегашното правителство и ЗА военната намеса на Запада в Сирия - за мен това е естествената позиция на един последователен дясно ориентиран и про-атлантически мислещ човек.
  -- Намирам за напълно нормално и логично някой да бъде ЗА сегашното правителство и СРЕЩУ военната намеса на Запада в Сирия - за мен това е естествената позиция на един последователно ляво ориентиран и русофилски мислещ човек.
  -- Но аз намирам за абсолютно ненормално и перверзно алогично някой да бъде ЗА сегашното правителство и ЗА военната намеса на Запада в Сирия - за мен това е брутално безпринципна позиция на лишен от ценности и маскирал се като ляв политически ветропоказател, който преследва свои си някакви (интернационални и-или а-нацонални) и лични (интеграционни в международните структури) цели човек, готов да заложи сигурността и бъдещето на България само и само да остане на власт и да бъде потупан по рамото или малко по-надолу от геополитическия фактор.
  Аз дълбоко се отвращавам от подобни български социалистически Оланд-овци...
  
  Николай Слатински
  30.08.2013 г.

Благодаря, г-н Слатински!

много добре сте защитил аргументите си против военна намеса в Сирия, но не сте дали никакво практическо решение как да се спре масовото убийство на деца, с напалм и газ.Защо? Ами защото няма! НЯМА друга алтернатива, освен военна намеса. Нямаше такава и в Ирак, Афганистан и Либия. няма! ако искаме ужасът някога да спре, рано или късно ще трябва да се намесим. и като не можем ние, нека да не даваме акъл на тези, които ще жертват своите войници, за да го направят. Да оставим настрана хилядите аргументи и витиевати обяснения- много е просто: има гражданска война, загиват стотици хиляди, един народ загива, това трябва да се спре веднага. По мирен път не става, вече три години. Геноцида се спира само с война, за съжаление. ..
Така беше и в Ирак и в Афганистан и - много критикари и съветници, но никой не предложи разумна алтернатива. много критика и за хаоса след намесата- но хаос е едно, а геноцид- друго. Сега кюрдите в Ирак на практика са независими, а същите тези шиити, които сега нападат америка, също са независими.В афганистан сменят нивите с опиум с насаждения от рози... В Либия граждански протести подобни на нашите предотвратиха ислямизацията. Всички тези резултати са може би недостатъчни, но реални, а не фантазиите на борците за мир, които седят и чакат един психопат, син на психопат, да се смили и да спре да убива деца, само защото са деца на сунити, на християни или просто си търсят правата на хора....

"И още нещо, свързано донякъде с актуалната ситуация в България:" До тук трябваше да завърши мнението Ви за бъдещата военна операция в Сирия. И толкова.По-щеше да Ви прилича!