За мен е направо удивително, на моменти шокиращо - какъв език се използва от най-радикалните защитници на правителството!
  Този език ми напомня за отминали и невъзвращаеми времена - език на омраза, на насъскване срещу злодеи, разбойници, соросоиди, платени мекерета и внедрени отвън тук разсипвачи на България.
  Това е език на насаждане на страхове, на апокалиптични сценарии, на болшевишка надъханост, на ненавист към гадния Запад, на щампи и фрази, представляващи порочна смес от времената на насилствената ТКЗС-колективизация и на късносоциалистическата пропаганда и агитация (когато се свикваха „открити партийни събрания” за спонтанно осъждане на един български поет)...
  Чета статии, анализи, изказвания, интервюта, дори на несъмнено начетени и даже отлично образовани хора и не мога да повярвам на очите си. Защото за тях като че ли времето е спряло!
  Независимо от позициите –
  а аз приемам, че всеки има право на позиция и не това ме смущава, защото, слава Богу, не страдам от комплекса, че който не мисли като мен задължително не е прав! –
  изпитвам усещането за печален опит, за безумен опит, за закъснял и в дългосрочен план и обречен опит - за словесен, идеологизиран, антиевропейски, антиамерикански, антиценностен (по отношение на ценностите, нормите, стандартите и принципите на пазарната демокрация) реванш. Едно отчаяно и с почти стигащо до транс повтаряне на заклинания, на които отдавна им е изтекло времето и които издигат в светъл пример за подражание и в безумни мъченици на Прехода социопатите, несвободните и страхуващите се от свободата, вечно вайкащите се, пасивните мрънкачи, пламенно недоволстващите от собствените си слабости комплексари, психологическите аутсайдери, кресливо разтревожените за родината лентяи и провалили се празнодумци, житейски безпомощните словесни храбреци-патриотари и проч. самоизживяващи се за жертви, като оправдават всичките им социални несполуки ЕДИНСТВЕНО И САМО с лошото влияние на гнилия капитализъм, брадатите седесари, жидомасоните, международното положение, гришата и кишата (но не забелязват, че 90% от супербогатите "експлоататори" в България са все кръвно, партийно, служебно или спецслужбено свързани с върхушката на БКП и на ДС, та даже собственият им партиен лидер е отроче по бащина линия до девето коляно на тази върхушка)....
  Изглежда другояче ръководството на БСП не може да мобилизира членовете и поддръжниците си, освен с архаичен, вълкочервенковски, постсталинистки, раннохрушчовски, ретрограден, реакционен, теснячески, плашещ, посочващ враговете (все в посока на Запад) и вещаещ злини за България език!
  
  ▪ Нима не може да се отстояват принципи и виждания с използване на съвременен, модерен, европейски език?
  ▪ Нима все така болшевишки силата на аргументите ще се подменя с аргументите на силата?
  ▪ Нима няма как в спора с опонентите да се избягват миришещи на исторически мухъл и разминаващи се с реалността клишета?
  ▪ Нима изобщо някой в България има полза
  - от поощряването на страхови, травматични и нервно-паралитични, апатийни, анемни и аномни стереотипи;
  - от експлоатирането на примитивни представи за действителността;
  - от паразитирането върху простовати, черно-бяли, плоскомозъчни, на ниво селска кръчма обяснения на случващото се;
  - от насъскването срещу мислещите и действащите различно?
  
  Би било добре, би било полезно за България ако крепителите на правителството погледнат навън – навън, през прозореца на времето, през оптиката на европейската реалност, през призмата на съвременните алтернативи и обяснителни механизми и отвъд користните свои лични, частни, корпоративни и партийни интерсчета!
  Навън е 21 век!
  Крепителите на правителството трябва да се върнат обратно в 21 век; да си дойдат в 21 век от мухлясалото и плесенясало минало на собствените си алчности и комплекси; да се върнат в 21 век мисловно, ментално, интелектуално и в това число и словесно.
  
  Николай Слатински
  15.08.2013 г.
  
  P.S. - един ден по-късно, при прегласувнето на ветото на президента:
  
  Фейсбук-приятел някак а-модерно (за 21 век) и а-логично (за интелекта му), но пък доволно (вместо загрижено) и вдъхновено (вместо разтревожено) възкликна по повод на днешната спонтанно-режисирана манифестация: "Сега, надявам се, стана ясно, че София не е България!"
  
  Тъжното е, че и това, което се изсипа днес на жълтите павета в прилив на вълкочервенковски ентусиазъм не е България...
  
  Това са
  - ала ОФ-организирани,
  - ретроградни и реакционни,
  - със сталинистка любов към вождовете на народа,
  - приключили с интелектуалното си развитие и социалната си активност,
  - несвободни и страхуващи се от свободата хора,
  които вършат работа на лидерите на БСП, но едва ли правят чест на една про-европейска лява партия, за каквато БСП се представя.
  
  Вчера написах текст на своя сайт, че ПРопагандаторите на ПРавителството не са забелязали, че навън е 21 век и използват език, който е изостанал далеч назад във времето.
  
  Оказва се, че не само с думите си те са в постсталинисткото и раннохрушчовско време, но и с делата си - като организиране на площадни мероприятия от типа "Всеки глас за ОФ е удар за народните врагове!": режисура, лозунги, гротескно поведение, групи за ентусиазъм и най-потресаващото - пламтящи с ненавист към народните врагове очи (с този пламък в очите превъзбудените тълпи подкрепяха линията на Партията, когато трябваше да заклеймят на многобройни митинги и протестни събрания първо врага извън Партията - Никола Петков, а после и врага вътре в Партията - Трайчо Костов).
  
  Започвам да се опасявам, че от контра-протеста до контра-демокрацията е не повече от една крачка...