Имам добър познат, оригинална и малко спорна личност - български турчин. Голям български патриот е, казва, че колкото и да се опитва властта, няма да може да го прогони от родината му, т.е. от България.
Обича да се хвали, че никога не е гласувал за ДПС. Като го питат Защо?, отговаря, че винаги гласува за най-силната опозиционна партия. Прави това, понеже всяко управление след 4 години власт неизменно се проваля с корупция и саозабравяне и той подкрепя главната му алтернатива, белким пък те направят нещо по-добро за страната от преди тях управляващите! Ето затова и не гласува за ДПС - "ДПС винаги са във властта, никога не са били опозиция, как да гласувам за тях?!"...
  
  Та този мой приятел вчера ми каза следното:
- Тези от контрапротеста като атмосфера, надъханост и мрачни физиономии ми заприличаха досущ на хората от митинга на ОФ през май 1989 г. в подкрепа на възродителния процес...
  Стана ми криво, върнаха ме назад във времето, толкова пък да не са мръднали с млиметър напред в мислите и словата...
  Честно казано, не ми се сърди, но си помислих, че ако зависеше от тях, те през 1876 г., възмутени от нехранимайковците, дето театрално, патетично и лекомислено бунят народа и не дават шанс на реформаторите в добрата империя да управлява за благото на раята, като нищо щяха да спретнат едно контра-въстание!
  
  Николай Слатински
  03.08.2013 г.
  
  P.S. Понеже моя много добра и интелигентна Фейсбук-приятелка ме репликира за този текст - че за нея
  „По-страшното е, че е има такива хора и на другия митинг. Тези, със сантиментите по соца, са ясни. Но другите, дето уж са бунтарите, новите, умните, реформаторите - техният реваншизъм и болшевишко мислене, това е страшното и заради него няма как да се движим напред. Хората, за които пишеш, още няколко години и няма да ги има. Лошото е, че тези, които идват не са по-добри, а за нещастие са пълни с енергия, злост и решимост. Преувеличавам, разбира се, и в едната, и в другата група има хора нормални и разумни, но те са малцинство.”
  
  аз й отговорих във Фейсбук по следния начин:
  ”Съгласен съм с теб във всеки един детайл. Не смятам, че всички на и за протестите са ангели, нито, че всички на и за контра-протестите са дяволи. Нито пък смятам, че който не мисли като мен е злодей. Нямам и намерение да чета менторски тук лекции или проповеди. Само ще кажа обаче, че ства дума за политика, за общности, общества, т.е. за големи групи хора, а това е нещо различно от всеки индивид в тези общности... Освен това става дума за политики, а не за лични убеждения. В този смисъл съм убеден, че протестиращите като общност и като борещи се срещу сттуквото са в случая правите. Те - макар че според личния ми песимизъм (защото съм загубил всички политически битки, с които съм се ангажирал) те пак ще загубят - отстояват в момента првото на обществото за промяна. Докато контрапротестите спират самата мисъл за промяна, те са срещу дълбокия интерес на България. А ако съм лично негативно настроен срещу контрапротестите, то е защото през тези 24 години неизменно тези, които и сега контра-протестират са били винаги срещу развитието, срещу вярната посока, срещу дългосрочния интерес на България. Те винаги са били контра-важното, контра-полезното, контра-необходимото. И в същото време, след като политиците, които те подкрепят се докопат до властта с техните гласове, тези политици веднага са започвали да правят точно обратното, на онова, за което са контра-протестиращите. Именно затова за последните 24 години нито една, повтарям - нито една креативна, важна, силна и спасителна идея за България не се е родила в БСП. БСП в опозиция винаги се е противопоставяла на всичко ново, демократично, европейско, защото е вървяла в угода на контрапротестиращите, но идвайки на власт моментално е почвала да прави това, срещу което е говорила на митингите пред контрапротестиращите... Ето за тази изначална ретроградност на контрапротестиращите вътре в себе си имам силни негативи към тях. Защото те позволяват на една реакционна, безпринципна, хищна и алчна върхушка на БСП да е вечно жива в политиката на България и да паразитира върху достиженията на другите, без да носи отговорност за техните провали, на които тя е съучастник...