Нещо много важно не мога да проумея, безсилен съм да го разбера, нямам рационални обяснения и психологически се предавам пред непостижимата му загадка:
- В средата на второто десетилетие на 21 век;
- В епохата на глобализацията с нейните свръхпропускливост (на границите), свръхпроводимост (на средата), свръхучастие (на различни агенти, актьори и играчи) и свръхобвързаност (на хората, общностите и обществата);
- В света на рисковото общество и социалните мрежи, на модерните информационни технологии и ултраскоростните комуникации;
- И когато младите хора си отиват масово от страната ни, объщайки се с гняв назад;
- А възрастните хора отглеждат и възпитават потенциални емигранти, обричайки себе си на самота и липса на синовна грижа...
Точно в това сложно, динамично и заредено с толкова тревожни предизвикателства и рискове време, когато държавата, обществото и гражданите трябва да намерят на всяка цена верните отговори на тези предизвикателства и да управляват ефективно тези рискове...
Една партия събира със средствата на домодерните политически технологии, на шаманизма и паганизма, на тотемизма и анимизма, свои привърженици на сакрално място (така уникално и проникновено описано в "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на Бога" на Джоузеф Камбъл),
за да могат ултрабогатите й лидери като пастори да надъхват тези хора със страхове и с тревожност, с чувство за стадност и с усещане за многост...
Именно тази обърнатост на погледа назад,
това експлоатиране на носталгията и спомена,
това разминаване с основното напрвление на развитието и модерността,
това зацикляне в безвремие и безидейност,
са според мен най-силното и необоримо доказателство, че лидерите на тази партия са заседнали в гърлото на България и не й позволяват да си поеме въздух, да настигне Европа, да влезе в крак с Историята, да намери Изход от дълбоката политическа, социална, икономическа и нравствена криза, в която страната ни се намира и в която тя все повече и необратмо затъва...
Николай Слатински
27.07.2013 год.
Съждението ви се базира на поредица от допускания, които не могат да се приложат коректно към преобладаващата членска и електорална маса на 122-летницата.
Например:
- В средата на второто десетилетие на 21 век; **Така е по календар, но мнозина живеят в 1973-та**
- В епохата на глобализацията с нейните свръхпропускливост (на границите) **в тяхното битие тези граници са Берлинска стена**
свръхпроводимост (на средата) **те не се ползват от тази среда. Мнението на авторитета, който някога са припознали за такъв, е по-важно. Това е проблем и пред новите лидери в БСП.**
свръхучастие (на различни агенти, актьори и играчи) и свръхобвързаност (на хората, общностите и обществата) **тук може и да мине нещо, ако е изказано от авторитет**
- В света на рисковото общество и социалните мрежи, на модерните информационни технологии и ултраскоростните комуникации **тук само "казаха по телевизията" може да се припознае. Дори видяното често не го анализират правлно. Лютви Местан правилно се ориентира, като им говори като на олигофрени**;
- И когато младите хора си отиват масово от страната ни, объщайки се с гняв назад; ""не им дреме на повечето. Когато си отиват от този свят се сещат, че децата са далеч**
- А възрастните хора отглеждат и възпитават потенциални емигранти, обричайки себе си на самота и липса на синовна грижа...**неоспорим факт**
Та идеята ми от тези звездички е, че все още има място за старите идеи, старите похвати и ценности, поне докато ги има старите партийци. И тъй като са на изчезване другарите възлагат надежди на още едно поколение, което не помни 45-те години, Луканов и Виденов.
Как да се противопоставим? Образование и не на чалгата!
Поздрави
ЛК