Преходът бе дълъг.
Лошота е, че всъщност не само бе, а и е.
Както българският народ се е отказал да мисли за Бъдещето на страната ни, вероятно ще дойде време вече нашите внуци да кажат отново 45 години стигат!
През този Преход премина, отмина и замина кристално чистата струя. После бурната вълна. След това мътната вода. Сетне пяната. Настъпи ред на тинята. За да дойде сега утайката.
Утайката е най-безполезната и отвратителната.
В утайката няма живот и липсва живец. В нея дори попови лъжички в нея не се въдят.
Утайката е позорът и грозотата на Прехода.
Защото тези преди нея или искаха да направят добър Преход, или се опитваха да направят Прехода по свой стил и за своя полза.
Утайката пет пари не дава за Прехода. Тя е наглa, тъпа, вредна и опасна за България.
Утайката е безвремие. Другото нарицателно име на безвремието.
Утайката е задънена улица. Тя е омеpзителна. Откъдето и да я погледнеш. Просто утайка и проста утайка…
Всяка утайка най-добре си паразитира и живурка на дъното.
Само нашата утайка е на власт.
Отгоре на всичко е рашистka. Толкова е безродна и без-умна, че си отваря сергия когато съборът се разтуря.
И на утайка не случихме. Както на поробители и освободители, на ченгета и милиционери, на олигарси и индустриалци, на учЕни и културтрегери…
Но знаете ли кое е най-опасното за България?
То е, че утайката е заразна, всепоглъщаща.
И обществото ни - цялото - може да стане утайка.
06.08.2026 г.