За злорадото броене на хората по площадите

  Това е толкова нелепо - сладострастната радост, че протестите не са най-многолюдните и дори - виждате ли - стават все по-малочислени.
  А за мен това е нелепо по много причини. Ето две от тях.
  
  Първо, някога в началото на демокрацията един вътрешен министър, Пенчо Пенев, реакционно и леко зловещо броеше хората по "сините" площади и ги съобщаваше в "По света и у нас", за да втълпи колко малко са те.
  Второ, ние в Перник страшно се радвахме, че нашите митинги са по-многолюдни от червените.
  Животът показа, че броят на хората по площадите не е най-силното доказателство за важността на това, за което те са на площадите.
  
  И още нещо за всички, които с калкулатор и злорадост отмятат колко са излезли на протест:
  
  - По принцип статуквото има много повече ресурси да се самовъзпроизвежда, да манипулира хората, да разпилява тяхнта енергия. Статуквото просто трябва да манипулира и дезориентира, докато хората трябва да зарязват почивни часове, грижи за децата и родителите, необходимост да творят пред компютрите си и какво ли още не, за да излязат на площадите.
  
  - По принцип почти винаги недемократичните лидери имат възможността да събират повече хора, дори направо тълпи на площадите - без изобщо да слагам знак за равенство помежду им, Хитлер, Мусолини, Кастро, Живков, Кадафи, Чавес са изкарвали на площадите страшно повече народ от "гнилите" демократи.
  
  - По принцип огромното мнозинство хора се боят от промяната, така са настроени и устроени обществата. Промяната е свързана с риск, с възможност от негативен изход, от провал, а мнозинството хора обича да има малко, отколкото да го загуби и него, затова значителна част от него постепенно "ляга по курса".
  
  - По принцип повечето хора имат нагласата и готовността да преминат от усещането, че не могат или не искат да излязат да протестират, към негативно отношение спрямо тези, кото протестират, а оттук - към ескалация на негативните чувства спрямо протестиращите.
  Така е винаги с различността - поведението, което не можем или не искаме да си позволим (защото ни мързи, защото не ни стиска, защото няма далавера, защото не ни е ясно какво се случва и защо се случва) - първо се дистанцираш от различните; после започваш да мислиш негативно за тях; накрая вече ги мразиш откровено.
  А всъщност търсиш оправдание за собственото си поведение и се успокояваш - себе си и съвестта си, че ти в края на краищата не си толкова лош, а са лоши тези, чието поведение не можеш да следваш, нямаш сили да следваш или наистина не можеш да си го позволиш...
  
  Николай Слатински
  29.06.2013 г.

Да! Да! Да!