Критикуват ме, че малко, даже почти нищо не коментирам за случващото се в България, а все съм се бил интересувал от Войната в Украйна и личността на Тръмп.

Нека поясня.

Аз в България ще доживявам колкото ми е останало от живота. Можех два пъти да я напусна, но не го направих. И не, че съжалявам - каквото се е случило се е случило, няма ако..., няма връщане назад в същата точка на избор. Но осъзнавам, че и двата пъти взех грешното решение.

Не смятам за морално (а и ми е късно вече) да уча хората, които се ангажират да правят България такава, в каквато искат да живеят (а не да доживяват), как да го правят.
Освет това отдавна ми е ясно, че България е в задушаващата хватка на две корпулентни политически, човешки, ментални и морални нищожества. Затова и политиката ни e нищожна, нищожествена. А да се надявам, че едното от тези две нищожества ще унищожи другото, не е повод за анализи за това - накъде върви България и как да тръгне тя в по-добра посока.

Главното - България е доведена до такова състояние, че се е превърнала във функция на далеч по-мащабни процеси.
В момента сме свидетели на яростно противопоставяне между Демокрацията (сал самичка) и нейните недемократични врагове (те са множество, името им е легион).
Русия (отдавна) и САЩ (отскоро) са в мъртвата хватка на двама сенилни психопати с диктаторски амбиции и нагони. За мен е апокалиптично важно (и в голяма степен съмнително дали ще успее) Демокрацията да устои, да се покаже и докаже като жизнена.
А на предния фронт на тази битка е Украйна!

Да, така е!
Украйна не само брани и отстоява себе си;
Украйна не само е минно поле, предохранителен ров, защитна бразда, отбранително барикада, която спасява съседните с Русия държави от варварската рашистка агресия;
Украйна не само дава време на Европа да се опомни и подготви до степен, която да изключи самата възможност от война на рашистките орки срещу нея, срещу Европа;
Получава се парадоксално, но Украйна, която поради лекомислие и леконравие по едно време сама щеше да загуби демокрацията си, днес (дори без, навярно, самата тя да осъзнава в пълна степен това), се бие за Демокрацията по света, брани я и ѝ дава надежда, че тя, Демокрацията ще устои.

Цялата човешка история -
на постепенно цивилизоване; на даване на шанс и създаване на условия за практическа реализация на Демокрацията; стотиците хиляди проникновени книги и анализи; на годините на сякаш победилата вече Демокрация (което означава всъщност Краят на Историята по Фукуяма) -
е заложник на изхода от Войната, която води с изтичащата си кръв и феноменалния свой героизъм Украйна!

Ако Русия загуби Войната срещу Украйна, това ще е страшен, жесток, зашеметяващ, потресаващ удар срещу Не-Демокрацията, срещу политическото варварство, политическия цинизъм, политическия фашизъм, политическия цинизъм на не-демократите!
И тогава въртящото се като калайджия наше така наречено обществено мнение, ще легне в правилната историческа посока и ще се направи на продемократично, ще надене отново маските, които толкова успешно 30 години носеха маса пишман проатлантици у нас.
Същите тези лицемери и наглеци,
-- които сега говорят пламенно пропутински и пълнят, например, с рашистки гадости главите на студентите;
-- които деформират и продънват цялата ни система за национална сигурност;
-- които превръщат армията във въздух под налягане и готвеща се за нови Драва и Мур;
-- които израждат специалните служби в котило на пропутинска агентура;
-- които насъскват органите за вътрешен ред да бъдат меч на властта, млатещ и биещ несъгласните с нея;
-- които парализират структурите за извънредни ситуации и те стават нехаещи за обществото, нямащо дори едно що-годе прилично скривалище в случай на обстрел;
които, контролират националните медии и задават абсолютно друг, а не жизненоважния обществен дневен ред за страната ни...

Не ми се мисли какво ще стане, ако Путин триумфира във Войната си срещу Украйна. Можете да си направите бърза сметка къде ще бъдат лагерите за иначемислещи, кои политици ще бъдат бити и пребити, кои лидери на общественото мнение ще бъдат ликвидирани и как две трети от онези, които днес се правят на продемократично храбри из социалните мрежи, ще се кротнат и пребоядисат. Така беше, така е и така ще бъде. Такива сме ние, българите, да си го кажем с болка и ръка на сърцето. Можем да се разгневим, но го правим веднъж на 500 години и то ако случайно се родят някои луди глави, да си ги сложат на дръвника на Историята.

Ето защо не ми се пише за случващото се в България. Ние като държава се варим при тихо къкрене в собствения си сос. Нехайството към бъдещето на България е наш традиционен национален спорт. Чакаме да видим накъде ще духне вятърът. Гледаме да не би нещо да не вземе да стане, че после да съжаляваме. Затова сме разкрачени, та да можем с преместване и на втория крак да поемем в правилната посока, която и да е тя.
И като за капак сме яхнати от две корпулентни нищожества.
Тези две нищожества могат да бъдат - в зависимост от необходимостта - и евроатлантици, и евроазиатци. А всъщност едновременно са и двете. Те имат принципи, но когато тези принципи не са печеливши, те имат и други принципи. Защото са безпринципни. Прости и нагли са. Безскрупулни и безсърдечни. На тях на им пука за България. Ако ще тя и да пукне, но те да са спечелилите от това ѝ пукване.

С две думи - моля се за Украйна и на Украйна. Украинците по бойните полета може и да не се досещат, че се бият и за България, но те наистина се бият за България. В края на краищата някой трябва да се бие за България, щом българите не го правят и пет пари не дават изобщо за нея.

07.10.2025 г.