Един текст на Нихал Йозерган не само ме развълнува, но ме накара да се замисля отново над случващото се в Турция в частност и по света като цяло.
  
  Ето най-напред текста на Нихал Йозерган:
  
  Приятели,
  всички, които ни подкрепихте, устроихте митинги, писахте, обадихте, пратихте статуси - БЛАГОДАРЯ - от свое име и от името на всички турци, обявили се в защита на демокрацията в Турция! В момента се водят много тежки сблъсъци между полицията и протестиращите около двореца Долмабахче и Бешикташ - Барбарос в Истанбул.
  Аз днес се прибрах в Бурса. Тук също има протести, но силите на реда са по-умерени. Поради изчерването на запасите от парлив "пиперен газ" казват, че сега обгазяват с "портокалов газ", който бил много по-опасен за здравето от другия. Всичко това според местните власти са "долни спекулации, нямащи нищо общо с истината и са дело на провокатори, обслужващи тъмни сили, които се стремят да се възползват от народния протест и да създадат почва за военен преврат".
  Вилнеят и новопоявили се "неидентифицирани" групи с палки (може би цивилни полицаи или симпатизанти на проислямистите на Ердоган и ПСР), които нападат и се бият с демонстрантите - все млади хора, повечето студенти, които аз вече наричам бунтовници, защото целта им е да превземат офиса на премиера в Долмабахче сарай. Нищо чудно, след като Ердоган се закани, че "срещу тези 100 000 той може да изсипе 1 милион".
  В Анкара и Измир също се водят ожесточени сражения между все по-агресивните сили на реда и тези, които протестират в знак на солидарност със случващото се в Истанбул. Всичко започна от еко-протеста вградинката на Таксим и за 5 дни се разрастна в цялата страна като обхвана повече от 50 града. Арестувани са над 1300 души, по думите на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Има много ранени, сред които и тежко пострадали. Властите обаче отричат да има жертви, но по информация, разпространяваща се предимно в пламналата социална мрежа се съобщава за няколко загинали.
  Полицията безспир обгазява, излива водни струи и изстрелва халосни патрони срещу протестиращите, но те вемсто да се откажат на инат се връщат след 10-15 мин. и отново дават достоен отпор. Уникалното е, че след всяка полицейска атака броят им се увеличава още и още...
  Гражданите, които симпатизират на протеста ги подкрепят с клаксоните на колите, а тези, които са в къщи тръбят с метални предмети от балконите на домовете си, изгасят и светват лампите като израз на убеждението им "Минута мрак в името на светлината", и така подчертават, че духом са с тези, които са се престрашили да слезят на улицата. Навсякъде се развявават турски знамена, портрети на Ататюрк и транспарани с антиправителствени заглавия. Лозунгите, които най-често се скандират са "Долу Ердоган!", "Оставка!", "Таксим навсякъде, съпротива навсякъде!", "Турция е светска и светска ще остане!" "Долу ислямо-фашизма на ПСР!"
  Събитията в Турция започват да излизат от контрол, успоредно с увеличавата се доза на "неравномерната сила", която прилага полицията, за да изтласка протестиращите и потуши социалният огън, който пък се разпалва още повече. Вместо да намалява, броят на протестиращите се увеличава успоредно с растящото полицейско насилие, прииждат все повече хора, за да подкрепят съпротивата. Колко ще продължи, кога и как ще приключи вълната на недоволство, която външните медии наричат "турска пролет", а турските си траят... ето на тези въпроси засега никой не може да даде адекватен отговор...
  Ясно е едно, че Турция е разделена отново на две и положението е много взривоопасно.
  
  
  Споделям този проникновен и емоционален текст, не само защото и аз мисля така.
  Ние сме свидетели на глобална вълна на протести. Тя има навсякъде и своя локална специфика, затова постоянно се говори за Арабска пролет, Азиатска пролет, Турска пролет...
  Става дума, според мен, за Глобална пролет.
  Тепърва трябва да се анализират причините за случващото се. Защото социалните мрежи не са причина, те са среда, те са средство. И тяхната роля е огромна. Но има по-дълбоки причини.
  Едни от главните сред тези дълбоки причини са следните:
  
  1. Осъзнаването на света като едно общо пространство - глобализацията, нейните свръхпропускливост (на реалните и виртуалните граници) и свръхпроводимост (на разпространяване на идеи, хора, капитали, образци, модели...). "Заразяването" на едни страни, общества, зони, региони с други страни, общества, зони, региони води до пламване на световна пандемия на несъгласието и съпротивата.
  
  2. Налагането в глобален план на античовешкия, антисоциалния, антикултурния, антицивилизационния свърхлиберален геоикономически модел, абсолютизиращ пазара, конкуренцията, частната собственост, материалната алчност, потребителското его.
  
  3. Самозабравянето на политическите елити, тяхната арогантност, наглост, бруталност, корумпираност, безсърдечност, липсата на стратегическо мислене, на обединяващи идеи, погазването на демокрацията, използването на нови комуникационни и информационни технологии за манипулиране, дезинформиране, мамене и залъгване, отделянето им от обществата и народите в самодостатъчен свръхлуксозен и паралелен свят, в затворени квартали със свърхмерки за сигурност, с убийствено висок стандарт..
  
  4. Острият дефицит от нови, алтернативни социални, обществени, политически модели, които да вдъхновяват хората, да им дават чувство за смисъл, за кауза, за цел, за съпричастност, за осъзнаване на тяхната индивидуална, групова и национална значимост, за нова планетарна общност, принадлежност, обединеност и интегрираност.
  
  Николай Слатински
  03.06.2013 г.