Във кошмарното и безпътно политическо време между обществените протести, свалили правителството на Бойко Борисов и предсрочните парламентарни избори, аз изписах и изговорих много думи – тук, на своя сайт, във Фейсбук и в медиите.
  Днес, на 12 май, в деня на изборите без избор, реших да събера на едно място практически всичко, което съм споделил на глас.
  Не, че това са били истини от последна инстанция, но така може да се види какво ме е вълнувало и какво съм предричал, а значи е възможно да се сравни чинят ли грош пара политическите ми вълнения и прогнози.
  Подредил съм нещата в хронологичен ред. Така е изключително лесно да се проследи ходът на моите мисли и позиции.
  Отново да кажа на евентуалните читатели – в този текст няма нищо ново, материалите и разсъжденията са приведени без абсолютно никаква редакция.
  
  
  ► 1 март
  
  "В деня, когато нашите съграждани решат, че всичко легално е и морално, или другояче казано, в деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста мръсник. „Никой закон не забранява егоизма. С какво право ме упреквате в егоизъм? Плащам си данъците, никога не съм крал или убивал, спирам на червен светофар. Въобще не искам при това положение да се тревожа за бедните!"
  Законното не е еквивалентно на доброто. Незаконното не значи зло. Когато се забрави тази разлика и се задоволим само със спазването на законността, когато съобразяването с демокрацията замести моралното съзнание, изпадаме в ситуацията на демократично варварство."
  Френският философ Андре Конт-Спонвил, “Морален ли е капитализмът?”.
  
  ► 1 март
  "Прегръщайки демократичните „ценности”, ние сме забравили смисъла на демокрацията, а именно нейния политически смисъл, който е самоуправлението. Върна се времето на просветения деспотизъм – точно обозначение за масата от агенции, администрации, съдилища и комисии, които в безпорядък, но единодушно, все по-педантично ни задават правилото.
  В името на демокрацията, по-точно на „демократичните ценности”, ние институционализирахме политическата парализа на демокрацията. В името на онова, което понякога наричаме „процедурна демокрация”, ние изпразнихме от съдържание демокрацията, именно в нейния чист и първоначален смисъл, в политическия й смисъл като самоуправляване на политическото тяло".
  Пиер Манан, френски философ, "Смисълът на нациите. Размисли за демокрацията в Европа”.
  
  
  ► 2 март
  България се тресе и ще продължава да се тресе.
Тревогата е всеобща, на страната й липсват в политически план четири изключително важни неща:
  -- елит от стратегически мислещи лидери (политическата каста е ужасно слаба след 24 години непрекъсната антиселекция);
  -- обща визия към какво се стремим (дииктуващите волята си интереси перманентно разединяват обществото);
  -- достатъчно интелектуален капацитет (умните, разумните, талантливите, трудолюбивите хора постоянно са изтласквани по периферията и на дъното);
  -- необходима обществена енергия (най-енергичните млади хора непрекъснато емигрират).
  Но аз съм убеден, че днес в България се случва нещо много добро и то може да даде позитивен резултат:
  -- независимо от: тоталното охулване на протестиращите и протестите от политическата каста;
  -- независимо от мрънкалковците в социалната мрежа;
  -- независимо от апатията на огромната класа на социалните маргинали, произведени през годините на Прехода;
  -- независимо от най-реакционната и ретроградна проелитарна и проолигархична прослойка от ултрадесни т.нар. политолози, експерти, анализатори и синтезатори.
  Разбира се, надигналите са на протест хора могат и да не успеят.
  Но мениджърите (в кавички) на сегашните процеси искат да отиграят вълната от недоволства както обикновено - повърхностно, с леко разместване и размесване на столовете и креслата в рамките на стандаратната ситуация и то така, че те, които са част от проблема, да бъдат част от (даже цялото) решение.
  Не изключвам, че могат да успеят. Все пак решението е в рамките на политиката, а те са изпечени до наглост и цинизъм политически играчи.
  Но, моята надежда е, че този път няма да им се отвори парашутът!
  За мен ние в настоящия момент имаме колосални линии на напрежение:
  -- Между олигарсите и българския народ.
  -- Между политическата каста и гражданското общество.
  -- Между статуквото след хищния Преход и енергичната воля за промяна.
  -- Между старите йерархични структури (държава, силови институции, големи фирми, общински ръководства...) и мрежовите самоорганизации на гражданите.
  -- Между схващането за държавата като репресивен инструмент за гарантиране на твърда (hard) сигурност и разбирането на хората за държавата като средство за произвеждане на мека (soft) сигурност - здравеопазване, образование, наука, социални защити, околна среда, качество на живот.
  -- Между бранещите ултралибералния модел у нас и всеобщата глобализациона вълна за неговото хуманизиране.
  -- Между клаустрофобичния off-line "елит" на страната (политически, икономически, финансов, културен) и непознаващото граници и прегради младо on-line поколение.
  Затова мисля, че на спечелилите от хищния Преход и неподбиращи средства за опазване на статуквото няма да им се отвори парашутът.
  Президентът имаше уникален шанс - той трябваше да избере на коя страна е:
  -- на страната на онези, които с всички сили, нокти и зъби бранят статуквото,
  -- или на страната на гражданското общество, което не иска да приеме това статукво като не подлежаща на обжалване присъда.
  Плевнелиев направи своя избор - той избра да бъде на страната на първите, на ултрабогаташите от затворените квартали и с чуждестранните (Ривиерата, Канарските острови, Гърция) недвижими собствености. Вероятно защото самият той в личния си живот е такъв...
  Но да си държавен глава с манталитета на богаташа-егоист ударил кьоравото - това е страшно за България...
  Дали Плевнелиев си дава сметка, че трябва да има България не ако държавата има държавен глава, а напротив - той трябва да бъде държавен глава, ако има държава България.
  Как беше възможно президентът да надроби такъв въ-обществен съвет за опазване на статуквото...
  Как може елитът (политически и политологически) да не разбира какво се е случило, случва и ще се случи в България...
  Гледайки паническата суета на елита от тътена на разместването на тектоничните плочи в нашето общество ми хрумнаха две мъдри мисли.
  -- Едната е на моята баба (стара-майка), светла й памет!:
  "Който не разбира светкавицата, го треска гърмът...".
  Другата е на ... Мао, цитирина от Хенри Кисинджър в "Години на промяна":
  “Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд.
При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.”
  
  
  ► 3 март
  В Деня на националния празник Варна е все по-близо до Освобождението си от един противен и брутален режим на управление,
  -- чиято омразна, омръзнала и омерзителна физиономия е тази не Кмета - Кмета, който граничи с всичко най-пошло на нашия Преход (срещу всичко това най-пошло се надигнаха младите българи, колкото и някои мрънкалковци и врънкалковци тук и там да не разбират това);
  -- и чиято същност е безпределната власт на Групировката - Групировката, с която на изток граничи България.
  Появи се новината, че "ГЕРБ" най-сетне са проумели поне нещо от случващото се в страната ни и са оттеглили подкрепата си за Кмета, но не са оттеглили подкрепата си за Групировката.
  И точно в този миг ще цитирам мой приятел в честитката му до мен за Празника:
  "А иначе нека варненци си видят местния парламент, съставен в голямата си част от мутренски партийки и "граждански" организацийки: Данов и син - затворници с партия, Славовци тоже, за Янко Станевци и цялата друга "плеяда" местни феодали да не говорим!
Да, тази пасмина не я избрах аз, нека сега повикат и много се опасявам като виждам политическата култура на българина, че пак ще е тая, но историята е велик учител!Още бой и ..... му трябва на негово величество народа,трудно се наваксват история, традиции и т.н. и т.н., а на запад хората са минали от реда си, сега е наш ред!"...
  И все пак: Честит Празник!
  
  ► 3 март
  В политиката няма нищо случайно.
  Особено когато държавният глава е случаен човек...
  
  ► 3 март
  Тези дни се шегувам с приятели, макар че то не е никак до шега.
  Вече някои хора използваха играта на думи с Февруарската и Октомврийската революция през 1917 г.
  Добре е да се доуточни.
  Февруарската революция през 2013 г. в България свали "Царя" Бойко като го накара да се отрече от своя пост, точно както Февруарската революция през 1917 г. сваля Цар Николай II, като го принуждава да се отрече от трона си.
  Ако политическата ни каста-клика-котерия-комбина продължава да не разбира какво се случи, слува се и ще се случи в страната - точно както руската политическа каста-клика-котерия-комбина се оказва неспособна да оцени какво се е случило, случва се и ще се случи в Русия, то не може да се изключи нещо подобно на Октомврийска революция и в България.
  Но тогава на Плевнелиев може да му се наложи точно както Керенски да се спасява с бягство и преоблечен в женски дрехи!
  
  ►3 март
  Моята любима класна казваше, че съмняването в собствената правота е началото на мисленето. Тя, също така ме учеше, че човек може да вярва силно в това, което казва, но не бива да мисли, че казва истина от последна инстанция.
  Ето защо, подлагайки всяка своя преценка на съмнение, аз искрено се чудя на някои мои Фейсбук-приятели:
  Каква е тази оптика (според мен изкривена), която ги вкисва, радикализира ги, вгорчава им съзнанието и им пречи
  -- и празника да приемат като празник на народа (дори да си имат едно на ум и за празника, и за народа, но все пак и празникът е на България, и народът си е българският);
  -- и в протестите да открият нещо хубаво, положително, създаващо възможности, даващо надежда (ту ББ организирал протестите срещу себе си, ту КГБ дирижирал протестиращите, ту ТИМ сам си спретнал съпротива и едва ли не си написал собственоръчно анти-ТИМ-ските плакати, ту някой плащал на протестиращите млади хора, ту нещо друго от сорта);
  -- и в състоянието на обществото да видят нуждаещи се от промяна уродливи тенденции (на анормално социално разделение, на нагли олигарси, на неотклонно и системно прогонване на всичко младо, креативно, знаещо и можещо от страната);
  -- и конструкцията на държавата да преценят като сбъркана (генерираща безвластие, произвеждаща несигурност и позволяваща постоянна антиселекция на все по-слаби и по-безотговорни управляващи, някои от които в посленото правителство бяха потресаващ връх на некомпетентост и заради това - понякога с отблъскващо излъчване...
Човек трябва поне малко да се съмнява в схемите и рамките, с които е ограничил и формирал мисленето си.
  Не може да се вкараш в едни непоколебими, непроменими, мязащи на фундаментализъм догми и да искаш всичко, което се случва в България да се напасва с тази чугунена решетка на собствените ти идеологизирани принципи...
  Не може ли? Напротив, напротив, оказва се, че може и още как!
  
  
  ► 5 март
  Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" не бяха партия, а група хора, ловко заложили на харизмата на ББ.
  Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха идеология, а се водеха от командирски импровизации и командорска интуиция, от медийни емоции и обществени емотикони.
  Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха модерна кадрова политика, а подбираха хората по различни линии - милиционерска, охранителна, корупционна, интересчийска, спортна (от мачлетата в мах’лата), роднинска, земляческа, шуробаджаначеска и любовчийска...
  Вижда се колко лошо е, че "ГЕРБ" нямаха сериозни, а не шизоидни, фашизоидни, карнавални и марионетни политически партньори и така не изградиха култура на сътрудничество, съпричастност, взаимна подкрепа, взаимни корективи ...
  Цялата групировка по интереси "ГЕРБ" се крепеше на един-единствен човек ББ (цецеобразният инструмент си беше само инструмент, не много фин, монофункционален, като чук, който гледа на всички проблеми сякаш са гвоздеи).
  Този един-единствен човек гледаше на властта като на играчка - играчка, която е била недостъпна за него през цялото му детство, през пубертета и до навлизането в критическата; и когато тази играчка едновременно и му омръзна, и се повреди, той я захвърли...
  Този един-единствен човек изобщо не уважаваше своите "съ-партийци" и "съ-мишленици" - за тях те бяха болтове, винтчета, гайки, педали, клавиши, бутони - обречени и осъдени да изпълняват безпрекословно волята му в противен случай А бой де...
  Този един-единствен човек не се и опита да изработи модерен стил на управление, общи принципи и общи ценности, с което да се формира екип, сплотен отбор от хора, които да си подават ръка, когато някой залитне, да поемат нечии неуспехи и ги компенсират с утроени усилия и които да се проникнат от политическа и човешка отговорност към страната, обществото и обикновените хора, камо ли пък към слабите, болните, бедните, нещастните, тези с проблеми, трагедии и увреждания...
  Този един-единствен човек не искаше, не знаеше и не можеше да направи дори минималното общността, която ръководи и е впрегнал да управлява България, да стане поне минимално способна да работи като сложен, иновативен и ефективен механизъм самостоятелно, без неговия силов, стигащ до репресии надзор...
  И в резултат на всичките тези стратегически дефицити на които бе богато превръщащото се в кошмар, в проклятие, в генератор на хаос, в бездна явление „ГЕРБ” (по-лошо от всяка вождистка партия и по-вредно от всяка популистка партия), ние ставаме свидетели през тези дни и седмици на крайно тревожни явления:
  Първо, никога досега в новата демократична история на България министър-председател в оставка и още докато не е избран нов премиер, не е дезертирал толкова страхливо, паникьорски, позорно и безотговорно от властта, без пет пари да дава какво се случва с процесите, които трябва да се управляват ежедневно и които са още негова висша отговорност.
  Второ, никога досега в новата демократична история на България управляващата партия - още докато формално е на власт - не е започнала да се разпада и то с такива бързи темпове, като при това се превръща в кърджалийски банди, водещи междуособни битки и заедно с това опериращи с бързи присвоителни и гепващи технологии на принципа „кой що докàчи”.
  Трето, никога досега в новата демократична история на България висшите ешелони на властта (министри, зам.-министри, шефове на дирекции) в министерства и агенции не са загърбвали по този брутален и безотговорен начин своите задължения, не са преставали да ходят на работа, не са „отбичвали” ведомствата си, просто вдигайки чукалата си и без изобщо да им пука какво се случва тези дни в тези поверени им ведомства.
  Четвърто, никога досега в новата демократична история на България хората, които са ангажирани с мениджмънта на държавата не са саботирали толкова агресивно, безпардонно, безхаберно и дори жестоко прехода към ново управление и към нова стабилност и не са работили с толкова много негативна и деструктивна енергия така щото в България да става от зле още по-зле, да цари анархия, да властва безпътица, държавата да се тресе държавата отдолу догоре, да пропада и да потъва.
  Ето така ние за нула време минахме
  от
  Държавата - това съм аз!
  до
  След нас и потоп!
  
  
  ► 6 март
  Само да не се помисли, че на умряло куче нож вадя.
Близкото ми обкръжение :) , както и слушали мои съответни лекции, а така също и чели нЕкои мои статии и статуси знаят за отношението ми към Кирил Йорданов и за уродливата симбиоза на общинска власт и ТИМ. Винаги съм го наричал Кметът на Н.В. Групировката.
  За друго ми е тук думата.
  От битието и съзнанието ми във, около, край и покрай политиката съм се убедил колко силно амортизираща е тази дейност.
  При моя, така да се каже, антикорупционен фундаментализъм (както вика една моя леля за мен: "Ако беше òправен, да се е оправùл!" :) ), знам колко трудно е да си спестиш обвързвания и преплитания, частни влияния и корпоративни въздействия, различен род зависимости и поддавания, изкушения и съблазни.
  Политикът неизбежно започва да развива специфично мислене, насочено към колкото се може по-дългото оставане в политиката, това го кара да прави компромиси, да лавира и се огъва, само и само да се задържи сред политиците; така интересите на държавата, обществото и хората започват да минават на заден план, да се отлагат като обект и цел на отстояване; по-високият жизнен стандарт засмуква и става още по-голяма цената да поемеш риск като политическо действие, с което можеш да навредиш на политическата си кариера.
  Да не говорим, че не само огромните възможности за забогатяване в политиката те карат да погазваш своя и обществения морал и "да лапаш", но и продължителното седене в политиката те откъсва от реалността и действителността, в един момент вече си абсолютно неспособен да живееш другояче и да работиш нещо друго, затова с още по-големи усилия правиш всичко възможно да останеш в политиката.
  -- Както ми казваше някога един виден отвсякъде политик: „Ти какво правиш, с твоите позиции ще отпаднеш от следващия парламент! А аз (сиреч той) ще правя всичко като политик, за да не ми се наложи никога вече да се качвам в автобус 213 или 280!”...
-- И както, също така, една червена дама молеше преди време мой влиятелен червен приятел да я уреди в депутатските листи, дори ако трябва и в земеделски район, ще се научи и от царевица да разбира, но само да е в парламента. А той й казва: „Защо толкова искаш на всяка цена да си депутатка, ето ние с Кольо не искаме?”. Отговорът беше: „Защото за нищо друго не ме бива!”...
  Някога, в по-бавното и по-предсказуемо и предвидимо време, можеше да градиш дълга политическа кариера и почти до живо да си оставаш политик. Не напразно най-непроменимото, ригидно и застояло общество - социалистическото накрая го докара практически навсякъде до управление на жалки геронтофили, които бяха внасяни в легнало положение в залите на конгресите и тракаха с изкуствени ченета, хвърляйки пръски от слюнки във всички посоки.
  Затова съм стигнал до извода, че по-дългото участие в политиката в наши дни неизбежно изражда нравствено и обезобразява морално човека. И това е една от причините да не мисля от много години за ново участие в парламента, както и да се огранича с 1 мандат като президентски съветник.
  И съм се убедил, че едно от най-самопризнателните и мъдри въведения на демокрацията е мандатността.
  Демокрацията, ако е пълноценна, е проумяла това много отдавна и редица длъжности е ограничила до два мандата. За жалост, не всичкиот най-важните и най-амортизиращите.
  При това сега дори вторият мандат вече нанася сериозни, направо трудно лечими изкривявания.
  В днешната динамика, в това бързо променливо, драматично, ускоряващо се време даже два мандата са много! Но със сигурност не повече от два - твърдо смятам за себе си така. И ако мен ме питат - два мандата за всички високи изборни длъжности - не само президент, но и премиер, депутат, кмет...
  -- Вижте Кирил Йорданов за няколко мандата какъв уродлив облик придоби, как се разплу, как остана без елементарни човешки достойнства, стана емблема на омерзителния самодоволен и нагъл управленец, каквито в България се плодят с по-висока честота и в по-голямо количество от парченцата от навлязъл в околоземното пространство метеорит.
  -- Вижте какъв стана през втория си мандат Георги Първанов - партиен олигарх с лице на докоснал шлифера на бога мъдрец, който пет пари не дава за обикновените граждани (вкл. и съграждани) - от загрижен за социално слабите, той стана натрупала лой около сърцето част от социално силните.
  -- Вижте за мандатите си като лидер на БСП как Сергей Станишев запуши партията си и я лиши от механизми за самообновление, а самият той придоби сметкаджийски манталитет и самодоволни разсъждения на човек не с 10 години по-млад от мен, а с 10 години по-възрастен.
  -- За нравствените, стигащи понякога до чудовищни патологии, изменения у Ахмед Доган не ми се говори, за да не мина за патриотар...
  За мен е нелепо да виждам как остарели за 20 или дори за 10 години в политиката до болка омръзнали персони, част от Партията на властта, докарала България да сегашното състояние, да се изживяват и самопредлагат за спасители на България.
  -- Те са с едно поколение (като години) и с две поколение (като амортизация заради участието си в политиката) по-стари от политическия, психологическия, моралния и възрастовия профил на съвременния политик, който може да управлява България модерно, европейски, демократично и перспективно.
  -- Те са безнадеждно off-line в сравнение с днешната младост на България, която е on-line.
  -- Те са закотвени, затворени, зациклили в завоите на Прехода, докато младостта на България е енергична и енергийна, нахъсена и потентна, смела и силна.
  -- Те вече са сдали багажа, а товарът, който трябва да се носи от политиците е неимоверен, за да може България да се изправи на крака от неприличната поза, която е заела.
  Както проблемите на България, така и решенията на тези проблеми са от друг род и сорт, те са в друго по измеренията си пространство и в друго по скоростта си време.
  -- Старите едно си знаят, едно си баят. Младите са иновативни и risk-taking.
  -- Старите искат да спрат времето, защото им се струва, че тече много бързо. Младите искат да ускорят времето, защото им се струва, че тече много бавно.
  -- Старите са в днешния ден. Младите са в утрешния ден.
  -- Старите мислят за това - да има по-малко проблеми. Младите мислят за това - да има повече решения.
  -- Старите мислят повече за оцеляването на страната. Младите – за нейното развитие.
  -- Старите мислят за страната клаустрофобично – до границите й. Младите са част от глобализиращия се свят и виждат България навсякъде, където има българи, които милеят за нея.
  Биологията е неумолима. А пък политическата биология днес е безпощадна.
  Затова са ми малко смешни и много жалки всички тези наши политици-старчоци, глъътнали слонска доза политическа виагра, които като видяха, че властта се търкаля по улицата, подскачат със старческо нетърпение да я докопат с треперещите си ръчички - за да я облигавят със старческата си немощ.
  Да, знам, че в политиката, както навсякъде важното е моженето. Но и моженето обективно е свързано с възрастта. За 20, а някои за 10 години в политиката достатъчно са се амортизирали, затова е нелепо да искат пак и пак да са във властта!
  Ако наистина можеха състарилите се физически и морално наши политици, да са превърнали България в модерна, демократична, европейска и просперираща държава.
  Вместо това те я превърнаха в нехигиенично, неестетично, небезопасно и нежелано място за живеене за един милион българи!
  Хайде стига, хайде холан!
  Ако старите и остарели политици действително все още стават за нещо – да помагат. От съвети, експертиза, подкрепа има нужда. Да помагат - вместо да натрапват своите 55-60-65-70 години на страната.
  Днес в България младите са на ход.
  
  
  ► 7 март
  Нещо не разбирам - за една и съща България ли става дума?
  -- Довчера в България мафията бе смазана и с пречупен гръбнак. А днес мафията прави банкети и коктейли, че ББ паднал.
  -- Довчера България напредваше социално устремно и скоро нямаше да е най-бедната държава в ЕС. А днес България е унизително бедна и затова хората излезли на протести.
  -- Довчера корупцията в държавната администрация на България беше намалена с пъти. А днес българската държавна администрация е най-корумпираната в Европа.
  -- Довчера в България се строяха както никога досега магистрали, спортни зали, летища и училища. А днес строителният бранш бил в най-тежкия застой за последните 20 години.
  -- Довчера България имаше забележителен икономически ръст. А днес икономиката ни била в изключително тежка криза.
  -- Довчера фискалният резерв на България беше стабилен и увеличаващ се. А днес българският фискален резерв бил стопен до под критични нива.
  -- Довчера се вопеше "Градим България!". А днес хвърлихме властта, зарязахме управлението, изпокрихме се в миши дупки, така че министерствата и агенциите просто не работят, само парламентът и правителството ударн опълнят гушите на олигарсите като за последно, а държавата е тотално изоставена в блатото на принципа: След нас в България и потоп...
  
  
  ► 12 март
  Понеже в най-прозрачното от всички развити социални строевЕ - зрялото демократично общество - формирането на концентрата най-висшата народна воля, сиреч на правителството, става в пълна непрозрачност, съвсем изцяло характерна за специалните служби от близкото не толкова демократично минало и скришно закамуфлирана от пелена от тайни, слухове, конспирации, задкулисни напасвания и догадки на отсвиреното тотално гражданско общество, аз полагам напразни усилия да се досетя каква е логиката на съставянето на кабинета, ако изобщо има логика.
  Затова си очертах 7 ограничителя за пригодност на повечето от ключовите министри, начело с баш-министъра, т.е. премиера.
  1. Това трябва да са хора от политически кръгове, със сходна на ГЕРБ ориентация, ако може от близки гласни и негласни коалиционни партньори, положили доста усилия да пропагандират ББ в ЕНП и получили от ГЕРБ доста места и кресла в министерства, агенции, бордове и посолства.
  2. Това трябва да са хора, готови на всякакви компромиси с цената на всичко и на всяка цена, само и само да имат власт.
  3. Това трябва да са хора, срещу които задкулисните олигарси и елитът от затворените жилищни комплекси да няма нищо против, защото от техните политически гуру-та и върхушки съответните олигарси и елит са получили огромна част от крупното си богатство.
  4. Това трябва да са хора, които са свързани с ултралибералната, хиперпазарна, мегаантидържавна, суперприватизационна политика, съпътствана със строга финансова дисциплина без значение как се чувстват от нея социално слабите мързеливци и завистници.
  5. Това трябва да са хора, които изпитват искрена, новопридобита през Прехода русофобия.
  6. Това трябва да са хора, които ще дадат знак към американския Запад, че има пълна приемственост във външната политика и борбата с тероризма.
  7. Това трябва да са хора от бившата БКП и ДС среда или техни деца и роднини по права или съребрена линия.
  Като си слагам тези 7 ограничителя на моята сравнително емоционална логика, аз си правя съответни изводи кой български политик с близкото си политическо обкръжение ще има засилено присъствие на свои протежета и най-вече на проверени и надеждни кадри в Служебния кабинет.
  Може и да не съм прав.
  За България би било добре да не съм прав...
  
  
  ► 12 март
  Не зная, може да е мнителност, но когато ние излязохме през 1989 г. на улицата да протестираме и на площадите да искаме промяна, върхушките на БКП и ДС казваха, че ние сме някакви си кресливи хора, които вървят срещу интересите на държавата (вътрешният министър Пенчо Пенев дори ни броеше на глас в "По света и у нас"), но имало едно мълчаливо нозинство от нашия народ, което било срещу екстремизма.
  Днес чух новият премиер да казва, че имало протестиращи, а имало и мълчаливо мнозинство от народа ни - и то излиза от думите му - явно няма нищо общо с протестиращите!
  Това, според мен, е все същият опит да се изкара, че протестиращите са нещо коренно различно от народа, от който те всъщност са част и в името на който те протестират!
  Ами тогава излиза, че някакви си кресливи протестиращи (чийто глас всички чули), - в разрез с интересите на мълчаливото мнозинство - са свалили Бойко Борисов и ... са довели на власт новия ни премиер...
  
  
  ► 13 март
  Вярно е, че за Служебното правителство важи политическата мъдрост, че по биографиите посрещат, а по делата изпращат и затова е рано както за критики, така и за похвали.
  Но една мисъл ми е като натрапчиво усещане:
  Какво значи човек да е бил охранител, да е пускал юмруците в подкрепа на аргументите си, да е стрелял, да е мачкал и смазвал, да не знае бъкел чужди езици и да е безнадеждно off-line, като използва лаптопа единствено за подложка, на която "да се маа бриЧ белот с охраната" и който мисли интернета за фирма за футболни прогнози и залози!
  На него кадровият подбор му е на нивото на манталитета му - от антропоиди, за които Чезаре Ламброзо винаги е имал едно на ум; от бездипломни калинки и нравствени пердета; от всякакви интелектуални и физиогномически недоразумения; от случайно срещнати по завоите стихийни бедствия; от невинни същества, които не са управлявали един човек, а се захващат без грам съмнение с мениджмънта на сложни социални и икономически системи...
  Докато съвсем друго си е човек, който е натрупал контакти, бизнес-партньори и умения да използва обстоятелствата в лична изгода, който знае да прави пари не с твърдата сила на мускулите, а с меката сила на пипето, който е видял свят, говори чужди езици, пребивава поне временно в състояние on-line, има реална представа от управление на хора и финанси и живее в надеждно изолиран от милионите неудачници и посредственици затворен комплекс, а освен това инвестира в недвижима собственост, но не в страната ни!
  На него кадровият подбор му е от успешни хора с впечатляващи CV-та; с решени веднъж завинаги екзистенциални и морални дилеми; граждани на света, а понякога и на България; перспективно мислещи мениджъри; убедени последователи на принципа, че в живота победата и успехът не са нещо, те са всичко (не са something, а са everything); знаещи, че участието в едно Служебно правителство е инвестиция с огромна възвращаемост по отношение точно на тяхното CV; спокойни, че дори да не останат в следващото правителство, ще продължат личния си бизнес или досегашните си занимания от същото място, в което са ги оставили временно, но с много повече социален капитал (връзки, референции, позиции, авторитет).
  Обективно погледнато, този Служебен кабинет бие всички останали правителства след 1989 г. като CV-та и личностна себереализация, а в някои отношения и като материален стандарт и вписаност в глобалните мрежи и полета, където националното е само атрактивен детайл към космополитичността на мисленето и възприятията.
  Едно притеснение ме приземява обаче при това ми виждане от пръв поглед за кабинета.
  Освен суперпозитивния факт, че е жена, за мен останалото буди недоумение - най-нормален специалист по международно сътрудничество става министър на ВЪТРЕШНИТЕ работи в държава с колосални проблеми на вътрешната сигурност и обществения ред...
  Опасявам се, че комисар (най-много комисар и в абсолютно никакъв случай не генерал!) г-жа новата вътрешна министърка воже да бъде само симпатична фасада, зад която МВР да си остане в лапите на стария вътрешен министър...
  Че тогава всички респектиращи CV-та на Служебния кабинет, сложени на везната, ще се окажат далеч по-леки от зловещата тежест на неговите остри манталитетни дефицити...
  
  
  ► 14 март
  Днес, рано сутрин, слушах прегледа на печата и от него разбрах, че някогашен лидер на вестниците, а днес просто многотиражка, направила преглед на достиженията и несполуките на правителството на Бойко Борисов.
  Достиженията бяха изведени като уникални постижения, чак ми стана тъжно, че тов правителство бе свалено с уличен преврат от тълпа кресльовци, чийто глас, за разлика от гласа на огромното мълчаливо мнозинство бе чут, за съжаление...
  Сред несполуките, описани от немай къде бе във вестника бе акцентирано на ... Веселин Маринов!
  Помислих си - какви идиоти с какъв слугински манталитет трябва да са авторите на този "анализ", за да включват изобщо Веселин Маринов в списъка от неуспехи на правителството на "ГЕРБ"!?!?
  -- Ами убиването на независимата преса?
  -- Ами тоталната милиционерщина и развилняването на СРС-тата?
  -- Ами непрекъснатото обслужване на олигарсите и на свръхбогатия 1% на живеещите в затворените комплекси?
  -- Ами смазването на малкия и средния бизнес - с изнудване, рекет, законови недомислия, данъчна репресия и тормоз от силовите структури (държавни и частни)
  -- Ами изпразването на държавната хазна и опукването на жизнено важни социални фондове?
  -- Ами бруталните посегателства срещу българската природа?
  -- Ами развихрянето на откровена пропаганда от най-лошите образци на късния соц?
  -- Ами напълването на властта с откровено некомпетентни, унизително некадърни хора - и то на всички нива на управлението?
  -- Ами умножения по 100 хаос и откровената анархия в здравеопазването, като някои министърки там просто избиха рибата?
  -- Ами абсолютния провал на незапочнатите реформи в образованието?
  -- Ами разнебитването и разсипването на българската наука, съпроводено с непрекъснати подигравки с българските научни институции и българските учени?
  -- Ами незапомнената криза в практически всички структури на ситемата за национална сигурност?
  -- Ами издънването на вътрешната сигурност чрез допускането на кървавия терористичен акт в Сарафово?
  -- Ами унизителното отношение на редица европейски държави спрямо България - към българските граждани, към издаването на разрешителни за работа, по отношение на Шенген, по отношение на състоянието на корупцията и борбата с престъпността у нас?
  -- Ами безумните оргии на безконтролен грабеж на монополите?
  -- Ами разгрома на толкова много театри в София и в провинцията?
  Трябва ли да се продължава?
  Нима не е ясно, че винаги и то много лесно могат да се намерят 5 унищожителни констатации като провали на правителството на "ГЕРБ", за да не си помисля никой тъпунгер да намесва тук като несполука на това правителство Веселин Маринов???
  Веселин Маринов - без да го оценявам като певец, най-малкото, защото поколението на майка ми го харесва - е само един виц за деморализацията на ценностите у някои от творците, петимни, както по живково време, да бъдат погалени по челцата, щипнати по бузките и потупани по гърба или малко по-надолу от властта...
  В никакъв случай не бива да забравяме, защото вече го направихме, че България се надигна, за да свали това правителство!
И то бе ометено точно така, както това се случи с едно друго правителство по средата на вече завършилия Преход...
  
  
  ► 16 март
  Струва ми се, че така в шеги и закачки ще мине времето до избори:
  - изълнителната власт ще прави нещо, без да променя нищо (дори политическите герберски комисари остават до един в министерствата и ведомствата);
  - ще се твърди колко сложно е да се организират изборите, като че ли у нас избори ще се правят за първи, а не за тридесет и първи път и ние нямаме абсолютно никакъв опит в тяхната организация;
  - ще се напомня всеки ден колко лошо е било кресливото малцинство и колко мъдро е мълчаливото мнозинство;
  - ще продължи бавенето на разплащанията с фирмите, а те ще бавят заради това заплатите;
  - ще се запалват, обесват и убиват нови и нови хора, а бивши служители на репресивните структури (някои дегизирани в раса) ще обяснява колко лошо е да се прави така;
  - съдилищата все така ще отказват правосъдие;
  - главният прокурор ще задълбочи когнитивния си дисонанс как хем да създава добро впечатление като висш магистрат, хем да си остане редови говорител на назначилата го политическа сила;
  - ще се разказват приказки как от една страна наследството на "ГЕРБ" е много добро, а от друга страна страната е в незапомнено тежко положение...
  Но всичкото това ще бъде само фон, подробности от пейзажа и на заден план, докато на преден план обществото ще бъде карано постоянно да преживява и съпреживява съдбата, ориста и участта на своя Спасител, на единствения, който може да ни изведе през пустинята на демокрацията към светлото следпреходно бъдеще - Бойко Борисов!
  Най-напред ще ни съобщават най-редовно състоянието на неговото разтревожено от любов към страната и народа кръвно...
После ще ни занимават с укрити арсенали, които международната организирана престъпност и българската такава (дето иначе е с пречупен гръбнак) искат да посегнат драматично на безценния му животец.
  След това ще се измисли още нещо мелодраматично, което има-няма две седмици ще се предъвква от БНТ, БТВ и другите всеотдайни медии.
  А накрая ще дойде цяла сага от вече наистина драматични епизоди - все за Него.
  За да се знае, че друг освен Него няма и изборите трябва просто да докажат този очевиден и очеваден факт...
  
  
  ► 22 март
  "Понякога е по-добре да повярваш на фалшив пророк...".
  Иван Кръстев
  
  Иван Кръстев, несъмнено най-умният, най-известният, най-признатият на Запад и най-опасният в България от всички десни политолози, много точно, просто блестящо, в неговия неповторим и уникален стил е формулирал цялата своя дейност и дейността на себеподобните си "експерти на Прехода":
  Те 24 години конструираха един след друг нови и нови фалшиви пророци и когато тези фалшиви пророци се сриваха, Иван Кръстев и компания започваха нов проект за поредния фалшив пророк на Отечеството ни.
  Тяхната безумна и бясна паника, караща ги да препускат из обслужващи телевизии и придворни вестници сега е базирана на екзистенциални страхове - поне 4:
  Страх 1. Дезертьорското, предателско, пилешко (chiсken), позорно бягство на ББ от властта ЗА ПЪРВИ ПЪТ ги свари абсолютно неподготвени и неготови, без елементарното технологично време да изобретят в алхимичните си политологични лаборатории нов фалшив пророк.
  Страх 2. Те ЗА ПЪРВИ ПЪТ от 24 години са принудени не само да наблюдават (на това са свикнали) сгромолясването на изобретения от тях фалшив пророк, но трябва да си плюят на физиономиите и на досегашната си практика и да включат на пропаганда и агитация, с които да възродят и възкресят, да реанимират и рециклират, да разкрасят и разПиАр-ят отново същия, провалил се фалшив пророк.
  Страх 3. Гневът на олигархичното задкулисие е толкова силен от зарязването на управлението от ББ, че макар и то да е пресметнало, че ББ е най-удобният вариант и след 12 май (само че при условие ББ да бъде много по-репресивен и да не се прави на държавник, а да действа като облечен във власт Охранител), претенциите на задкулисието към експертите на Прехода е гръмовержеско, то ще бъде съпроводено със санкции - с тежки, най-малкото финансови, санкции - ЗА ПЪРВИ ПЪТ Иван Кръстев и Со. получават двойка от своите реални работодатели и платци и им се държи сметка, че изобретиха фалшивия пророк ББ и накараха в него да бъде инвестирано толкова много, а той се оказа един най-обикновен страхливец и паникьор, мислещ за собственото си оцеляване и спасяване, а не за интересите на тези, които с помощта и на експертите на Прехода го инсталираха като Главен Охранител на Статуквото...
  Страх 4. Под заплаха днес не е просто политическият модел (макар че са включени всички сили и средства за неговото опазване - това се вижда от медиите, които канят само представители на Партиите на Статуквото, т.е. от Партията на Властта; както и от социологическите агенции, които проучват популярността само на казионните Политици на Статуквото) - за ПЪРВИ ПЪТ под заплаха е икономическият модел - Моделът на Прехода, хиперлибералният, мегапазарен, суперпотребителски, гигаприватизационен, ултра-антидържавен Модел, който работи за една тясна прослойка – 1% на олигархичното задкулисие и гравитиращата около него 9%-на, самодоволна т.нар. средна класа – в ущърб на останалите 90% от българския народ. А именно този Модел, съсипал България и откраднал Прехода от обществото ни, бе 24 години постоянно рекламиран, възхваляван, възпяван и обявяван за единствено възможния от Иван Кръстев и експертите на Прехода! В България Преходът имаше две съставляващи – едната бе променлива – на управляващата партия или коалиция; другата бе постоянна – на Модела. Ако сега този Модел рухне, идват дни на равносметка и търсене на отговорност... Ще бъдат потърсени виновни и нечии глави могат да рухнат, та дори и в преносен смисъл... Аз не бих желал да съм на мястото на експертите на Прехода, ако народният бунт прерасне в стихиен гняв – а това ще стане, не разберат ли партиите, политиците и президентът какво се случва наистина в България днес...
  
  
  ► 23 март
  Както каза една възрастна съседка като ме срещна излизащ на разходка с кучето:
  "Аман, отидé си България! Досéга един прост политик úграше на футбол, отсéга един прост футболист ше úгра на политика!"
  
  
  ► 24 март
  Спазвам душевна хигиена и предпочитам да чета книга, отколкото да гледам рано в неделя политически маразми и да си облъчвам душата с отпадъчни продукти на проваления преход.
  Но понеже прочетох възторжени отзиви как един бивш министър "размазал" една журналистка, та си помислих без да съм изобщо адвокат на журналистката:
  - Все пак, каквато и да е "размазаната" журналистка, става дума за политик, зад когото като мазен шлейф се влачат съмнения за корупционни сделки и който бе обвързан с поне един олигарх и перач на пари, пренесъл се вече в един по-деполитизиран друг свят...
  - Все пак, каквато и да е "размазаната" журналистка, става дума за политик, нанесъл огромни шети на системата на образованието и на министерството на образованието, напълнил го с разни компаньонки, минали покрай просветата и обидил жестоко с презрението си българаските учители по време на стачката, след която вече нашето учителство никога няма да се изправи на крака и да има самочувствие и чувство за мисия и дълг...
  - Все пак, каквато и да е "размазаната" журналистка, става дума за политик, с чийто глас и подпис като вицепремиер и-или министър са вземани разрушителни за България, за нейната икономика, финанси, външен дълг, социална политика, енергетика и национална сигурност, решения, задълбочили всеобхватна ни национална криза и превърнали я окончателно в коридорна държава с обслужващи функции, населена със спасяващи се поединично индивиди...
  - Все пак, каквато и да е "размазаната" журналистка, става дума за политик, който се бута с лакти и нокти отново да ни управлява, като заедно с лидерката си пробутва абсурдни като смес на яростен хиперлибарализъм и примитивен социалистически анархизъм идеи за България, а в същото време не намери една, ама една-единствена дума, с която да покаже, че е забелязал протестите на гражданското общество и обществената енергия на младите хора...
  Та вместо да "размазва" жерналистката, да бе взел да отговори на тези дребни подробности от пейзажа...
  
  
  ► 26 март
  "Политическата болест на една нация обикновено е причина за духовното й подмладяване и мощ."
  Фридрих Ницше
  
  
  ► 27 март
  "Но ако бедните останат без всякакви човешки права, когато се изправят срещу силните, то аз ще се обърна към боговете, отмъщаващи за тази прекомерна гордост. Ще се моля те да насочат своя гняв срещу онези, които не се задоволяват нито с притежаваното от тях, нито с чуждото и които няма да се заситят със смъртта на виновните. Те ще се успокоят само ако им предложим да пият от нашата кръв и да изтръгнат вътрешностите ни."
  Джон Лок добавя в ръкописна форма върху титулната страница на "Два трактата за управлението" този пасаж от "История на Рим" на Тит Ливий (книга 9, глава 1).
  
  
  ► 28 март
  "На нас не ни е нужна всяка истина, а само тази, която ни е нужна."
  Това не е главната мисъл на българския Преход, а цитат от втората част на убийствената сатира на съветското общество във времената на сталинизма "Животът и необичайните приключения на войника Иван Чонкин" от Владимир Войнович.
  
  ► 28 март
  Днес от много умен човек чух една мисъл и една дума, които ме впечатлиха:
  Мисълта е:
  Ние извършихме преход от Желязната завеса до Желязната пета.
  
  А думата е:
  Банкстер
  (неологизъм от банкер и гангстер; bankster = banker + gangster).
  
  
  ► 29 март
  Не, днес ще се спася или с бягство, или с книга от Фейсбук!!
  Иде ми да препусна във всички посоки едновременно като онзи каубой!
  Да имаш вечерта лекции при едни млади, духовити, свежи, обаятелни, умни и разумни, красиви хора и като влезеш във Фейсбук, да те лъхне дъх на статукво, на гнилост, на амортизирани политици-старци, на вкиснати физиономии, докарали България дотук, а сега предлагайки си - пак и пак и пак и пак - услугите да я "оправят" - истински филм на ужасите преди лягане!
  Не, това ми идва в повече, SOS!!, Фейсбук ме напада с втръснали ми ликове, до един на фотографиите като свидетелства за физиогномичните малформации, нанасяни от дългия престой в политиката:
  Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Иван Костов, Екатерина Михайлова, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Волен Сидеров, Яне Янев!
  Все кон до коня, юнак до юнака.
  Както казваше дъщеря ми като малка: Не можется повече!!!!
  
  
  ► 31 март
  Разходката с моя поостарял Декси продължава да ражда интересни диалози с другите "кучкари".
  Ето, един от тях, който винаги на Първи май ми подвиква "Повдигнете си челата, о, герои на труда!", а на Девети септември се усмихва с високо вдигнат юмрук "Но пасаран! Венсеремос!", тази сутрин каза:
  Нито съм десен като левия Станишев, нито съм ляв като десния Орешарски. Тия на "Позитано" на луди ни направиха нас социалистите!
  А аз му викам - не само вас социалистите, ами и нас не-социалистите...
  
  
  ► 4 април
  Едно време, Жуцата, местен колоритен тип в Перник, бе казал за "Миньор", че няма спечелен мач, който да не може да загуби.
  Че със Станишев начело БСП може да загуби спорни и безспорни избори, това го видяхме вече повече от половин дузина пъти...
  Но макар протестите да изхвърлиха от властта ББ, като гледам следпротестната ситуация и безумията на "Позитано", ми иде да перифразирам Жуцата:
  Няма спечелени избори, които БСП начело със Станишев да не може да загуби.
  
  
  ► 6 април
  Лиляна Павлова изобщо не се съмнява, че става за премиер!
  Първо се прекръстих в трансцедентен уплах:
  Божке, Божке, Божке, Божке...
  
  А после съвсем разсъдливо си казах:
  Ами след като имахме премиер-син на партизанския отряд "Чавдар", защо да нямаме и премиер-внучка на партизанския отряд "Чавдар"?
  Така поне ще се знае кой всъщност е спечелил не само прехода към социализъм, но и прехода към демокрация...
  
  
  ► 7 април
  Да, преди лекциите днес, отново се замислих, четейки някои коментари под моя статус за това, че след премиер, пряк наследник на партизанския отряд "Чавдар", сега друга пряка наследничка на този отряд съвсем безсъвестно и без да си дава сметка за общо-взето посредствените си способности, се самопредлага за премиер!
  Съгласен съм, че по принцип децата, а още повече внуците не трябва да отговарят за делата на своите бащи и дядовци!
  И все пак, и все пак...
  След като децата и внуците наследяват парите, недвижимите имущества, връзките, контактите, привилегиите, ползите, перспективите, хоризонтите, грижливо спастрени им от техните дядовци и бащи, то тогава нека поне малко наследят и вините за делата на тези дядовци и бащи!! А така излиза, че ние вземаме всичко позитивно и печелбарско като наследство, но виждате ли - това, че дядо ни е съсипвал физически хора, че баща ми е съсипвал психически хора, оооо, това не ми го приписвайте, не ми го вменявайте, дори не ми го напомняйте!!
  Значи моите деца могат да се трудят денонощно, за да успеят в живота, а децата на един до болка познат ми политик ще получат без ден трудов стаж мезонети като прогимназии и ще карат коли за пари, които и трите ми деца цял живот да събират заплатите си, пак няма да могат да си ги позволят... И тези деца на въпросния политик ще са невинни като момина сълза (без да кажат - татенце, какво правиш, защо продаваш и предаваш България?) и ще бъде грях да им се напомня за вредите, които е нанесло татенцето, но ще ползват комисионните от тези вреди!?!?
  В това е главна ми мисъл и за чавдарци:
Преходът бе проведен и завърши така, че от него спечелиха основно децата и внуците на върхушката на БКП и ДС, както и слугите, охранителите, подставените лица, аверите в далаверите на тази върхушка. Тогава щом тези деца и внуци черпят с пълни шепи всичко даром, щом те пак са каймакът, пак са в келепира, то нека поне дадат право на обществото, да им напомня кои и какви са били техните дядовци и бащи, за да изпитат съвсем мъничко срам и свян и да си дават сметка, че животът, властта, просперитетът и перспективите не са само за тях, за да запушват с оялите се и самозабравили се свои персони развитието на България и превръщането й в нормална, демократична, модерна и европейска държава...
  
  ► 7 април
  Мисля, че този път откровено и безпощадно ясно се видя - имаме не превъзбудена в своята душевна простота тълпа от кариеристи без някаква идеология и по-забележим интелект, скупчена около харизматичен водач, на когото си струва да заложиш като на ракета-носител, за да се внедриш в някоя управленска структура и да удариш кьоравото.
  Ние за четири години, покрай всички шеги и закачки, сме се сдобили с фанатизирана шпицкоманда от репресивен тип, строена в железни редици зад своя предводител, който е повече тип дуче и засега само малко тип фюрер.
  Ние се сблъскваме със сплотена и агресивна машина за употреба на държавата в свои користни цели, която има не просто амбициите да е някак във властта, та да намаже от нея, а да държи властта дълго и да мачка всеки, който се опитва да я критикува, камо ли пък да й бъде алтернатива...
  Сега вече би трябвало и най-заслепените Тома-неверници да включат системите си за ранно сигнализиране и да извикат на глас, че демокрацията в България е в опасност!
  
  
  ► 8 април
  Сладката, казионна БТВ сутринта: Ще поканим днес в студиото представители на пратии, за които социолозите казват, че имат шансове да влязат в парламента!
  Аз затова пиша, че са впрегнати всички социологически, медийни, финансови и репресивни ресурси за опазване на статуквото.
Ние сме свидетели на най-внимателно контролираните избори от началото на Прехода - с най-много политически инженеринг, PRопагандни технологии и желязна система на сталинския принцип - не е важно кой гласува, а кой брои бюлетините.
  Моето предчувствие към днешна дата е, че в новото Народно събрание ще има 4, 6 или 8 партии.
  Главният вариант, над който се работи е да влязат 4 партии, така че да управляват "ГЕРБ" и "Атака" ("Атака" негласно, но на фашизоида това му трябва, за да продължи да трупа милиони и да убива патриотичната идея, превръщайки я в лумпенско-патриотарска, креслива и удобна за логаритмуване), а БСП (осъдена и обречена да бъде вечно втора със Станишев начело) и ДПС да са в опозиция.
Вижте как никой не говори за вътрешни скандали в "ГЕРБ" и "Атака" (които се раздираха от разпри и интриги при писането на листите), но раздуват всякакви махленски свадички в другите партии, напр. как от мухата се направи слон само защото една чалната вечна партийка за пореден път напуснала неудовлетворена - този път партията на Кунева!!!
  Но понеже на избори всичко се случва и може някоя партия на протестиращи изведнъж да бъде припозната от хората като партия на ПротестиращиТЕ и да дръпне повече от 4% и-или отново както на президентските избори от засада да изскочат мрежите от пенсионери, социално слаби, разочаровани патриоти и различни радикали около "СКАТ" и Велизар Енчев и също да минат 4%, то с невъоръжено око се вижда, как кукловодите, либералните слуги на олигарсите (нежно наричани експерти на Прехода), социологическите братя Галеви и социологическите сестри-магистрални труженички, се стремят да държат под ръка и под наблюдение като резервни варианти и така, че ако се наложи да им напомпат 4% патерицата-движение на Кунева, групата за ентусиазъм около Костов и плачещия за диагноза Янев...
  Според мен последният има най-малко котиране Та, Където Трябва, защото хич няма да е естетично ББ да се опира на подкрепата на един фашизоид и един шизоид...
  Така че вариантите за мен, според скромното ми предчувствие, са осноовно три, а общото при тях е, че "ГЕРБ" ще управлява, но с една или две патерици - патриотарско левичарска и-или ултралиберално дясна:
  Вариант 1, 4 партии:
Управляващи "ГЕРБ" и (негласно) "Атака";
опозиция БСП и ДПС.
  Вариант 2, 6 партии:
Управляващи "ГЕРБ" и (негласно) "Атака плюс Кунева или Костов или Янев;
опозиция БСП и ДПС плюс Партия на протестиращи(те) или "СКАТ".
  Вариант 3, 8 партии:
Управляващи "ГЕРБ и (негласно) "Атака" плюс Кунева и Костов или Янев;
опозиция БСП и ДПС плюс Партия на протестиращи(те) и "СКАТ".
  Има и вариант 4 -сметките на олигарсите, експертите на Прехода, социологическите братя Галеви и сестри-магистрални труженички, милиционерите и доносниците да бъдат объркани тотално, но това би означавало, че ние имаме друго общество, а не сегашното и по-различна социална мрежа, а не тази в момента...
  
  
  ► 9 април
  Пропуснал съм забележителния факт, че на Априлския пленум на "ГЕРБ" в зала "Армеец" възторженото в духа на средноранния соц герберство е било поздравено от ... бившия турски премиер Месут Йълмаз!
  Колко знаменателно!!!! - да те приветства с пожелание за нова изборна победа политик, паднал срамно и унизително от власт като премиер през 1998 г. след вот на недоверие в парламента във връзка с тежки обвинения за корупция и после дълги години имал си проблеми с турското правосъдие, докато накрая, на принципа за гарвана гарвану, е оправдан...
  Интересно ми е - като чисто хипотетичен въпрос - а дали щеше да приветства "ГЕРБ" в зала "Армеец" и сръбският премиер Зоран Джинджич, ако не бе застрелян от един престъпен клан, защото използваше срещу него репресивната сила на държавата в интерес на друг престъпен клан и в свой личен интерес, разбира се?
  
  ► 9 април
  Имам доста приятели, които симпатизират, а някои дори и членуват в БСП, но никога не съм разбирал същностни неща в тяхната мотивация (както имам приятели, прекрасни български турци, които отлично знаят каква корумпирана, брутална и безценностна върхушка е ръководството на ДПС, в разговори с мен дори употребяват още по-силни думи, но дойдат ли избори, стават и сякаш зомбирани тръгват за Кърджали - като пеперудата, която хипнотизирана, замаяна лети срещу свещта, за да изгори крилете си...).
  Та и сега умът ми не го побира:
  - та нима симпатизантите и членовете на БСП не знаят, че Орешарски е ултрадесен, че им натрапи компрадорския плосък данък, увеличил шоково закупените от олигарсите яхти, вили на Лазурните брегове, бентлита и самолети?
  - та нима симпатизантите и членовете на БСП не виждат, че той съвсем користно е в БСП, иначе в червата си мрази социално слабите?
  - та нима симпатизантите и членовете на БСП не помнят как се заиграваше с меко казано съмнителни от криминална гледна точка богаташи преди да установи топла връзка с "Позитано"?
  - та нима симпатизантите и членовете на БСП не помнят как с Даниел Вълчев дерибейски, чорбаджйски, презрително и вулгарно се подиграваха над българското учителство при учителската стачка?
  Обаче не - понеже лидерът им го е посочил, те вече всичко са забравили и само едно като запецнала латерна повтарят - нашият Орешарски!!! великият Орешарски!!! финансистът Орешарски!!! управленецът Орешарски!!!
  Някои подробности от червения пейзаж никога няма да проумея и това си е...
  
  
  ► 10 април
  България поне в едно нещо може би някой ден ще служи за пример и ще бъде цитирана във всички учебници по сравнителна политология, политически инженеринг и технологии за преднамерено информационно въздействие върху обществото (промиване на мозъци, пропаганда, PRопаганда, PR)...
  Ние всички - кой в ступор, кой в стрес, кой в страх, кой просто като в стадо - наблюдаваме как с всеобща мобилизация на медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси народът ни е оставен - като фасада, като имитация и симулация - да си играе на избори, но ще бъде получен ПРЕДВАРИТЕЛНО ЖЕЛАНИЯТ РЕЗУЛТАТ!
  В такъв чист, лабораторен, опазен от примеси, външни въздействия, токови удари и блокиращи работата вируси вид едва ли някъде е решавана толкова перфектно задачата да се получи на изборите точно това, което трябва да се получи!
  По-рано това бе възможно в недемократичните общества - със силата на Държавата, Тайната полиция, Строго контролираните от властта медии, Липсата на другопартийна алтернатива.
  Сега, това вече - както за пръв път толкова безпощадно ясно ще покаже именно България - това може да бъде направено не с "грубата" сила на Държавата, а с "меката" сила на Държащата Държавата свръхелитарна прослойка и нейния обслужващ персонал, в четирите му измерения:
  - псевдополитическото - партиите на статуквото;
  - псевдомедийното - притежаваните от олигархичното задкулисие медии;
  - псевдогражданското - ултралибералните експерти не Прехода (обясняващи, например, до прегракване дЯснотта на "ГЕРБ");
  - псевдоинституционалното - структурите, които могат - с полицейски, съдебни, финансови, икономически и др. мерки - да ограничават неформално формалните права и свободи на гражданите.
  Достатъчен тук е един пример - как многообразието на протести и протестиращи, на причини и поводи за протест, на регистрирани партии и на самоорганизиращи се граждани, се сведе до непрекъснато втълпяваното, вгражданото, набиваното, забиваното в главите на хората противопоставяне и по-скоро фалшива дилема „ГЕРБ”-БСП!
  Медиите ни карат да ставаме и лягаме с това противопоставяне, с тази по-скоро фалшива; те ни деморализират и ни изтезават с него, а по-скоро с нея, те ни карат с това противопоставяне, с тази фалшива дилема да се чувстваме нещастни опитни мишки, на които се прави вивисекция.
  Да сведеш нещата до киселинната, кисела, вкиснала и прокиснала алтернатива „ГЕРБ”-БСП означава, че ти циментираш окончателно и безвъзвратно статуквото, срещу което се надигнаха хората.
  Защото и баба знае, че докато Станишев е алтернатива на Борисов, Борисов ще го бие, както се казва в Трънско, като мачè от дирек!
  И затова изборите ще бъдат не само най-нищо не решаващите избори в нашата нова демократична история – а чиста и проста формалност - да връчат отново властта на паникьосания Борисов и адски опасния Цветанов, но и ще бъдат първите избори, при които резултатът ще бъде такъв и само такъв, какъвто е зададен предварително – без милипроцент отклонение от този предварително зададен резултат.
  Ясно е, че олигархичното задкулисие играе с два отбора и залага на два коня, но то е постановило – първият отбор, първият кон ще бъде страшното като липса на интелект и излишък на некомпетентност дует ББ-ЦЦ, а вторият – върхушката на „Позитано”, като размяна на ролите не може, не бива и не трябва да има!
  Нима наистина българите могат да участват пасивно, като опитни мишки, рязани на живо, в този пошъл псевдодемократичен експеримент, чиито фасадни правила са само измамно формално демократични!
  Нима Печелещите от статуквото не можеха да проявят поне капка въображение!?
  Явно те имат за толкова прост и безпомощен народа ни...
  Всъщност в битката ББ-ЦЦ срещу „Позитано” ние имаме четири абсурда:
  (Нека моите приятели – членове и симпатизанти на БСП и „ГЕРБ” не ми се сърдят – тук НЕ СТАВА дума за тях, а за партийните им върхушки, Пазители на Статуквото – едната с претенции да е по-фина, другата – откровено мускулеста, но и двете еднакво обслужващи и обгрижващи преките си олигархични работодатели.)
  Абсурд Първи – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете единствени партии след 1989 г., които не изкараха еднопартийния си управленски мандат докрай!
  Абсурд Втори – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете единствени партии, които бяха свалени от власт с общонародно недоволство.
  Абсурд Трети – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между две партийни върхушки, които са абсолютно тясно обвързани с олигархичното задкулисие, обогатяват го с плосък данък и изпомпване на национални ресурси в негова посока; които задушават малкия и средния бизнес и паразитират върху контрабандата и еврофондовете; които печелят комисионни от предоставянето на достъп на външни (задгранични) интереси до вътрешни ресурси и на вътрешни (местни) интереси до външни ресурси...
  Абсурд Четвърти – на обществото се натрапва като фалшива дилема изборът между двете партийни върхушки, които са най-непосредствено и най-тясно – роднински, ДС- (вербоващо и доноснически), професионално, , банкерски, охранително, келепирно-далаверски свързани с онази тънка прослойка от върховете на БКП и ДС, която открадна Прехода от българския народ, разслои обществото в пропорция 1%:9%:90% и превърна България в безнадеждна периферия на Европа, в територия, нарицателна за слабо управление, корупция, организирана престъпност и колосални темпове на емиграция на почти всичко младо, умно, талантливо, креативно, честно и почтено...
  Ето това не го разбирам и никога няма да го разбера – мълчанието на седемте милиона агнета, които понякога, след една ракийка и малко салатка, припявайки очалгисано „Шампанско и сълзиииии е животът ниииии!”, изведнъж се досещат да се нарекат все още български народ!
  Но понеже изборите не са се състояли и мандалото не е хлопнало, този път завинаги и с много репресии над нас, мълчащите агнета и с хищни овчарски псета, които няма да ни позволят дори да проблейваме, камо ли да надигнем главица, все още може, убеден съм, че може, че можем да объркаме плановете на олигархичното кукловодно задкулисие и на техния обслужващ персонал.
  Все още може и все още можем да им объркаме сметките - най-малкото, за да им се каже и покаже, че ние не сме вече псевдодемократична рая покорна!
  Само че едно време е имало храбри люде, каквито сега май вече няма...
  И затова и няма кой да събере смелост за смели патриотични и демократични дела, която да му даде после моралното право да възкликне:
  „Забих нож в гръдта на Олигархичната еднопроцентова империя и той няма да бъде изваден, докато не видим демокрацията българска!”...
  
  
  ► 11 април
  Хубаво е човек да се развесели още рано-рано...
  Пресрещна ме на спирката един познат и почна да ме пита:
  - как така боксьор от една партия бил в листата на друга партия...;
  - как така десен земеделец бил в лява листа...;
  - как така лидер на организация от военни подписал да подкрепят една партия, а сам бил в листата на друга партия...;
  - как така егоистично-десен плейбой бил в лява листа...;
  - как така ляв доцент бил в дясна листа...;
  - как така един се правил на патриотар, пък бил в листа на партия на етническа основа...;
  - как така правозащитник бил в партия, която постоянно нарушава гражданските права...;
  - как така крадлив милионер бил в лява листа...;
  - как така в неговия окръг бит с бухалки на една партия сега й бил в листата...;
  - как така бивш меверейски шеф, направил кариера при един главен секретар, сега бил в противникова листа...
и още поне десетина случаи ми изреди, за малко да ме заболи главата.
  А се развеселих, защото ми хрумна да му дам едно весело обяснение.
  
  Казах му, че веднъж в "Кауфланд" търся чай от мащерка и не мога да намеря. Дойде една жена от персонала, търси, търси и тя не можа да намери, а накрая ми вика:
  - А бе, мащерка, маточина, риган, мента, лайка, жълт кантарион, шипка - лъжа и измама е това, всички пакети са набрани от един и същи храст!!!!
  
  Същото му рекох и на моя познат:
  - Те всичките са набрани от един и същи храст, затова е така!
  
  
  ► 11 април
  Не, че нещо намеквам като гледам социологическите проучвания, но е добре да започнем профилактично да препрочитаме някои книги...
  Ето откъс от убийствената сатира за времето на Сталин и Берия от
Владимир Войнович - „Животът и необичайните приключения на войника Иван Чонкин”, част II:
  „Всички се смятат за заподозрени.
  Подозрителен е този, който е забелязан в нещо подозрително.
  Най-подозрителен е този, който не е забелязан в нищо подозрително.
  Всеки заподозрян може да стане обвиняем.
  Подозрението е достатъчно основание за арест.
  Арестуването на обвиняемия е достатъчно и изчерпателно доказателство за неговата вина.”
  
  
  ► 14 април
  Фейсбук може би ще ме накара да си взема тайм-аут за стените му.
  Събрали сме се уж да си говорим умно, приятелски, отморяващо и интересно, а пък ме заливат с номера на бюлетини, зад които надничат физиономиите на всички онези, които докараха страната до положението да е най-ориенталската държава в Европа, а децата ни да се спасяват от нея, обръщайки се с гняв назад!
  В България, като махнем 10% от населението, всички останали се борят за нещо - политика, икономика, индустрия, финанси, култура - поне с мъничко по-наляво от центъра.
  А ще трябва да гласуват, като махнем фашизоидния и етномаскирания вот, за партийни върхушки, които са с доста множко по-надясно от центъра.
  Някакво тотално объркано и сбъркано съветско мульт-фильмче - предлагат ни се Вълкът от "Ну, погоди" и Чебурашка.
  Два скачени съда на хипердясното и плоскоданъчното.
  Единият парадира с лошото си възпитание и демонстративния отказ да чете каквито и да било книги. Хулиганът от соцквартала.
  Другият зализан и замазан, показно с изрязани нокти и почистени ушички, парадира с любознателност и назубряне. Отличникът от соцучилището.
  А всъщност - и двамата еднакво безполезни за обществото и доказано обслужващи олигархичното задкулисие.
  Погледни им само докторските дисертации - да вземеш едната и да удариш другата: за разгъването на пожарникарския маркуч в пресечена местност и за ролята на копчетата в ежедневната униформа на съветската армия...
  И край тях подскачат партиийки-фон с амбиции да бъдат партийки-патерици в новия парламент - някаква смес от седемте джуджета и седемте козлета...
  Сигурно наистина е време за тайм-аут във Фейсбук.
  
  
  ► 14 април
  Аз не разбирам, ама наистина изобщо не разбирам този гняв, че средно кадърни комици пристанали на "ГЕРБ" (доколкото разбирам з това от Фейсбук, защото този кич и тази халтура не я следя, спазвайки определена душевна хигиена)?!?!
  Че с кого да бъдат? Нали те са част от опошляването на езика, от мръсничките скечове и откровените цинизми, от захаросаното чалга-шоу, което залива страната и народа ни. Т.е. в популистко-примитивната си имитация и симулация на изкуство те правят точно това и се държат точно така, като управляващите от "ГЕРБ"!
За мен е толкова крещящо очевидно, че плоските управленци и плоските шегаджии са двете страни на една и съща монета, те не са управленски и културни феномени, а всеки по своему - диагноза на обществото ни.
  Не виждам нищо странно да са заедно на избори.
  
  
  ► 15 април
  Замислих се - какво ли бих казал, ако трябваше да обясня на своите европейски колеги кои и какви са четирите партии, за които е вече решено от олигархичното задкулисие, че ще бъдат в следващия парламент и за целта са впрегнати всички медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси...
  -- "ГЕРБ" говори за демокрация, бизнес, социална политика и образование, а превърна СРС-та в основен инструмент за мачкане на опонентите, конкурентите и обикновените граждани; смаза малкия и средния бизнес; водеше чрез един финансов талибан най-антисоциалната политика за последните 135 години у нас; съсипа образованието като ценност чрез създаване на уродливия феномен "калинка"...
  -- БСП се нарича лява, а подкрепя най-дясното плоскоданъчно законодателство и издига за премиер един от най-десните финансисти...
  -- "Атака" минава за проруска, а я възглавява фашизоид (как звучи само - фашизоидна проруска партия!, всеки руснак ще падне възнак от това!!) и издига расистки, антималцинствени и дълбоко неправославни и противни на славянството лозунги...
  -- ДПС се прави на либерална партия, а налага сред третирания като рая и държан в бедност и безгласие свой електорат възможно най-нелибералните железни правила на никаква дискусия, никаква конкуренция на личности, никакви алтернативни идеи, а само сляпо подчинение на лидерската върхушка...
  Изобщо, весел парламент се оформя. Очевидно няма как да го обясня на нормално мислещите си европейски колеги!
  
  
  ► 15 април
  Всички сега обсъждат ЦЦ. Това е естествено.
  Излезлият на лицето на демокрацията грозен цирей е отвратителен, но ние знаехме това и преди циреят да се спука и развони.
  По-важното е да видим дълбоката причина, довела до този цирей. Тя обаче не е на лицето - това на лицето е само симптом, синдром, сепсис.
  Дълбоката причина, туморът е вътре в обществото ни, позволило назначаването от олигархичното задкулисие на една смес от некомпетентни милиционери, невъзпитани мутри, необразовани калинки и нанаситни клептомани за овчарски кучета на стадото, за да си хрупка то тревица и да не смее дори да поблейва, примирено със статуквото след откраднатия от българския народ Преход.
  И ние като общество почти четири години понасяхме търпеливо и страхливо тези озъбени Пазители на Статуквото, гледахме на тях като на част от демократичния процес, а те бяха негово брутално отрицание.
  После децата ни се надигнаха срещу овчарските кучета и те се разбягаха като крайквартални четириноги с подвити опашки.
  Обаче ние предадохме протестиращите си деца.
  И отново дадохме възможност на олигархичното задкулисие и неговите медии, полиции, банкери и експерти на Прехода да предпишат изборен резултат, в което Пазителите на Статуквото да са пак на власт, като имат една патриотарсколевичарска патерица за вътрешна консуация и една номенклатурнодясна патерица за външна консумация.
  Само ако този тумор бъде отстранен с тежка химотрапия или с радикална хирургическа намеса, по лицето на българската демокрация няма да излизат повече такива уродливи циреи.
  
  
  ► 17 април
  "Комисията по досиетата посочи кредитните милионери, които са били сътрудници Държавна сигурност. Сред тях са Младен Мутафчийски, Красимир Стойчев, Георги Агафонов и много други...".
Дааа, каква изненада, драги зрители на шоуто "Чалга на Прехода"!!!
  Вижте обаче списъка...
  Той у мен поражда за сетен път много тъжни мисли. Независимо, че сега много приятели оотново ще ми се обидят, а много неприятели отново ще скочат с бутонките напред...
  Независимо кога и от кого бяха раздавани тези кредити на ченгета, доносници, агенти, подставени лица и изпълнители на мокри поръчки на тайните служби, обслужвали тоталитарния режим...
ние не можем да не си дадем отново и отново сметка, че един голям брой от въпросните герои на Прехода "дръпнаха" рязко напред именно по нашето "синьо време на сини надежди, синя тайна ...", а най-вече когато синьото време, сините надежди и синята тайна станаха много тъмносини.
  И дръпнаха тези брутални клептомани, крадци, кредитни милионери и просто обирджии благодарение на тоталната приватизация на всяка цена и с цената на всичко, която им дойде дюшеш, защото да бяха я извършили те, нямаше да могат да я направят толкова много в своя полза, в полза на върхушката на БКП и ДС и на техния обслужващ, мутренско-милиционерски, охранително-ченгесарски апарат...
  http://vbox7.com/play:34c4d996
  
  
  ► 18 април
  Из шоуто "Чалга на Прехода"...
  Красимир Райдовски:
  "ДС няма нищо общо с кредитните милионери!".
  
  Ами да, така си е, ДС изобщо, ама въобще изобщо няма нищо общо с кредитните милионери!
  
  Очаквам деня, когато някой като Красимир Райдовски ще стигне до твърдението:
  "ДС няма нищо общо с ДС!".
  
  Както пееше Владимир Высоцкий:
  "Уж ты бы лучше помолчала бы!".
  
  
  ► 19 април
  Наложи ми се да отида до община "Люлин".
Минавайки из общината, през пазара и покрай всичката останала гмеж от всевъзможни предлагания на семки и ядки, телефони втора ръка и дрехи втора употреба, цигари и фалшив алкохол, подозрителни очила и съмнително бельо, видях навсякъде едно и също - из дирекцийки, отделчета, щандчета, сергийки, магазинчета, ксероксчета, капанчета, кабепчийнички, кафененца и съмнителни офисчета съществува само един лидер, една партия, един плакат и един лозунг: Имаме воля!
  А ние тук пишем, преживяваме, страдаме, вълнуваме се, че се подслушва, че се използва просташки език, че има убийствена контрабанда, че са плъзнали калинки, че децата ни емигрират.
  Нека си пишем, от писане глава не боли! От писане не писва.
  Важното е да си мислим, че като клатим брезичките, правим вятър.
  Вятър работа е това...
  Защото те имат воля.
  
  
  ► 20 април
  Ясно е, че ни е предписан без право на обжалване сценарий - нов парламент с 4 партии (евентуално - за външна употреба и "проевропейска" патерица - 5, т.е. с Кунева, която ще бъде държана до последно около 4-те процента, за да се прецени в самия край да бъде ли допусната до парламента).
  Ясно е, че ще ни управляват двете най-опасни и антидемократични партии дуче-подобната "ГЕРБ" с негласната подкрепа на водената от фюрероид "Атака"...
  Това означава, че в скоро време ще има нов сблъсък - на ББ-ЦЦ с гражданското общество! И тогава ББ-ЦЦ ще се много по-репресивни, а гражданското общество - много по-крайно.
  С други думи, тези избори само ще отложат изясняването на отношенията на гражданското общество с ББ-ЦЦ и това изясняване ще бъде много по-радикално, на принципа Кой кого!
  Затова все по-честполитически проблем пред България, тези избори могат да решат поне един друг ключов въпрос - да освободят БСП от Сергей Станишев.
  Защото би било ненормално и анормално той да остане лидер, ако загуби още едни поредни избори. При това ще ги загуби не БСП, а именно той - защото еднолично, вождистки и без да му пука за мнението на цялата партия подбра лично верните си хора в листите.   Представяте ли си да загуби изборите от ББ-ЦЦ, след като ББ-ЦЦ бяха прогонени от властта чрез граждански протести!! Та то е все едно Жан Виденов и Красимир Премянов да бяха победили Иван Костов през 1997 г.!!!
  БСП не е моята партия, но все пак не само тя страда от това, че е запушена отгоре от Сергей Станишев и неговото най-близко и най-удобно на олигархията плоскоданъчно, хиперлиберално и богаташко обкръжение!
  За мен е очевиден фактът, че инсталирането на ББ-ЦЦ отново на власт е с пъти по-лесно заради това, че начело на БСП е Станишев. Той е възприеман с пълно право като част от статуквото, а това, което обществото не иска е именно продължаване на статуквото.
  Ако БСП се нормализира, освобождавайки се от Станишев така, както се освободи завинаги от Първанов, това не само ще направи лявото пространство по-нормално, но ще доведе и до поне известна нормализация и на центъра, и на дясното пространство.
  Тогава България ще получи шанс да има отново състезание на програми и личности сред обществото, пред обществото и за обществото, а не както сега - имитационно и симулационно боричкане между двама партийни вождове с коя от коя по-проолигархични имитации и симулации на загриженост за народа, но така че да се запази статуквото.
  
  
  ► 22 април
  "Това, което трябва да се направи е да се измени възпитанието, да се насочи то не към ученето, а към работата.
  Днес ние страдаме от силно увлечение по образованието.
  Цени се знанието, но това не е правилно, защото много умните хора са врагове на действието.
  Това, което на нас ни е нужно - е да имаме инстинкт и воля!".
  
  Не, не познахте, макар че и на мен в първия момент ми прозвуча адски познато - като рефрен от изминалите четири години и като лозунг в една предизборна кампания.
  Казано е в реч, произнесена през април 1923 г. от ... Адолф Хитлер.
  
  
  ► 25 април
  Маските падат една след друга.
  Нека обаче не се правим на изненадани.
  Ние знаехме, всички ние знаехме и ние знаехме всичко!
  Само че малцина от нас пишеха и говореха за това още преди 3-4 години.
  И - между впрочем - събираха ядове; трупаха неприятности; фокусираха злобната същност на властимащите мутри, милиционери, калинки и клептомани; трябваше да гледат със стиснати зъби как им се спира кариерното развитие, как дискриминират техни най-близки хора, как спъват реализацията на децата им, как им провалят проекти, как ги злепоставят и им лепат етикети и слухове.
  Сега вече стана очевадно, а не само очевидно, стана безпощадно ясно това, за което всички трябваше да са убедени много отдавна:
  Никога такава пасмина от антидемократи, зле образовани, ниско културни хора, типове с репресивна същност и мошеническо съзнание, лъжци и ловки манипулатори без каквато и да било ценностна система не се е докопвала до властта в България!
  Не просто демокрацията в България е в опасност, в опасност не само са умните и талантливите, знаещите и можещите, трудолюбивите и почтените българи - в опасност е България - като модерна, европейска, демократична и нормална държава.
  "ГЕРБ" е раково образувание. Мисля се, че този път това вече би трябвало да се разбере от всички.
  Или "ГЕРБ", или България -това е изборът, пред който сме днес, а не имитацията, симулацията, профанизацията и декорацията на избори, в която ние всички сме принудени да съ-участваме!
  
  
  ► 25 април
  Абсурдна, абсолютна, абсистентна, абстрактна държава!!!
  Депутат от буквално довчерашното парламентарно мнозинство панически крие семейството си през девет планини в десета - от отмъщението на неговия премиер и вицепремиер!
  Министър от буквално довчерашно правителство не само също паниечески крие семейството си, но става защитен свидетел, за да бъде предпазен от отмъщението на неговия премиер и вицепремиер!
  Руснаците имат много точно определение за изясняванията на отношенията вътре в мафията и особено когато някой отделно взет мафиот решава да се отцепи от мафията или да пропее на властта: разборки.
  У нас върви с пълна сила мафиотска разборка, скоро ще хвърчат глави и нищо чудно за някого някой ден полицията да каже като в случая с очистения негър в САЩ: Какво тежко самоубийство, 56 прободни рани, от които 23 в гърба!
  Представяте ли си какво се случва у нас на 24-та година от началото на Прехода към демокрация, на 9-та година от членството в НАТО, на 7-та година от влизането ни в ЕС!?!?
  Абстрактна, абсистентна, абсолютна, абсурдна държава...
  
  
  ► 25 април
  Малко за релакс, че стана много мътно и смътно...
  Един колега днес ми каза, че
Пламен Галев и Ангел Христов били братя Галеви,
а Андрей Райчев и Кънчо Стойчев били братя ЛъГалеви...
  
  
  ► 25 април
  Съвсем случайно, но знае ли човек дали изобщо има нещо случайно, чета "Цар Плъх" на Джеймс Клавел.
  Тя завършва някак съвсем като за днешната българска политическа действителност:
  "Той беше Царя. И властвува до деня, в който волята му да бъде цар го напусна. Тогава той умря и нахрани по-силните от него. Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно. Цар сред плъховете."
  
  
  ► 26 април
  Висшата политика е по-сложна от висшата математика (а и от висшия пилотаж), защото освен логика, интелект и абстрактно мислене, изисква ред други качества - чувство за мисия, визоинерство, интуиция, смелост, сила да се вземат решения, способност да се носи отговорност...
  Но като някогашен математик, поразсъждавах над елементи от математическата комбинаторика в политиката.
  Нека разгледаме всички възможни 8 случая, в зависимост от това дали всеки от ББ, ЦЦ и "ГЕРБ" остава в изборната надпревара или се оттегля.
  
  Четири комбинации веднага отпадат - те са когато "ГЕРБ" се оттегля от участие в изборите. Тогава няма как ББ и-или ЦЦ да продължат изборната надпревара.
  Моето лично мнение е, че за България това е най-добрият вариант - при доказаните антидемократични методи, при безумния по наглостта си скандал с незаконните подслушвания, при отвратителния каруцарски език на лидерите на партията, при опасенията от физическа разправа, които съвсем реално изказват видни довчерашни активисти-гербери, за България най-правилният и пречистващ изход би било "ГЕРБ" да напусне изборната кампания и да се откаже от участие в изборите.
  Но в подобно решение към дадения момент изобщо не вярвам.
  От останалите 4 комбинации най-малко вероятна ми се вижда тази, при която ББ и ЦЦ се оттеглят от участие в изборите, а "ГЕРБ" продължава.
  Не, че "ГЕРБ" не е способна на подобни алогичности, но все пак и тяхната глупост - позволявам си да се надявам - има предел, горна граница, горен праг.
  Не допускам, също така, ББ да направи драматичен жест и да се оттегли, а "ГЕРБ" да продължи напред към изборния ден заедно със и воден от ЦЦ.
  Ако споменавам този вариант, то не е само защото той математически е възможен и по-вероятен от предния, но и защото ЦЦ би се "навил" охотно на него - той превзе кадровата политика тотално, написа листите, контролира финансите, държи папките с уличаващи документи и със стенограми от законни и много повече от незаконни подслушвания.
  Друг (и общо седми) вариант е в изборната кампания да останат и ББ, и ЦЦ.
  То засега се вижда, че те и двамата се правят на пердета и гьонсурат, не им пука от калния дъжд, който ги облива, защото като знаят какво са правили, той за тях е все още роса, чиста като момина сълза.
  Но при този вариант ББ е главният губещ се солидаризира с ЦЦ, носи неговия позор, става негова патерица, отнася го от Европа и загива завинаги като политик, лидер, държавник, за какъвто той за съжаление почти шизоидно се е помислил.
  Остава последният вариант - ББ оттегля ЦЦ (това може да стане и доброволно и доброзорно), разграничава се от него и продължава напред с "ГЕРБ" до изборна победа - изстрадана и обезпечена с много финансови ресируси от олигарсите и техните пропагандни ултрадесни хиперлиберали, от проституиращите социолози, от казионните медии и от онази прослойка падащи на социалното дъно българи, за които политиката не е отговорен процес, а шоу и които подкрепят кланово, напук, с хъс и инат, социомаргинално и социопатно, аутсайдерски "ГЕРБ" - подкрепят го на принцип, сходен, както отбеляза един мой приятел, с принципа, по който бе подкрепяна (говоря за принципа, не за идеологията) NSDAP (Националсоциалистическа работническа партия на Германия)...
  
  
  ► 26 април
  Весели неща се случват в България - въпреки скандалите!
  Ето, държавата се тресе, а държавният глава е минал в нелегалност.
  Значи може и без него.
  Досега само един бъдещ държавен глава се криеше без никой да го търси. Сега вече това прави и настоящият...
  
  И още ето - информационната агенция "Фокус", дето претендира за мнооого важна и своевременна, е сложила като водеща новина следното:
  "НИМХ: Времето утре ще е слънчево, с максимални температури между 27° и 32°"...
  Наистина актуална, оригинална и жадувана да бъде чута новина.
  Впрочем, поручикът отдавна е полегнал за всички, които са го пожелали...
  
  
  ► 26 април
  След лекциите пред чудесни и толкова симпатични студенти - български деца, заслужващи съвсем друга като атмосфера, ценности, жизнен стандарт и възможност за реализация държава, много по-различна от уродливостта, която като помия се изля днес върху всички нас (Адам Михник бе казал, че когато някой хвърли камък в септична яма, всички край нея - и мръсниците, и почтените хора стават изпоцапани с нейните фекалии), се улових, че си мисля следните четири неща:
  Първо, днес и при демокрацията всеки компромис, който обществото прави с принципите и законността, после се връща като бумеранг и го удря жестоко по челото. Ние достатъчно много търпяхме и безобразно подценявахме бруталността и невъзпитанието, циничното съзнание и наглото подсъзнание на една шепа откровени простаци, затова сега силно ще ни боли и дълго ще излизаме от падението, което допуснахме като общество.
  Второ, слава Богу, все пак има останали поне известни демократични и морални рефлекси у нас, щом след 24 години на непрекъснато разпадане, западане, пропадане и припадане, можахме да си покажем - най-напред на нас самите - че смирението и примирението ни имат предел, зад, над и след който вече не можем да търпим, изпълваме се с презрение към мерзавците и байганьовците, облечени с власт и с желание за съпротива и промяна.
  Трето, сега вече можем да се убедим, че от членството в ЕС има полза. Тази полза не е толкова в еврофондовете и евроречите, с които малко преувеличено и не съвсем убедително ни заливат. Тя е в невъзможността, в категоричната невъзможност бандата, която ни управляваше довчера, да ни спретне едно полувоенно положение, да започне да ни бие по улиците, да ни затваря в следствените изолатори, да ни репресира така, както на нея й се иска в момента и както тя знае да действа - по законите на мафията - с бухалки и въжета, преметнати на шиите и дърпани в различни посоки.
  Четвърто, направо ми се струва абсурдно тези полуобразовани каруцари, тези словесни идиоти, тези нискочели псувачи и интелектуални кретени - а те точно кто такива струят от записите (записи, логично продължение на целия им антилитературен и хулигански език досега - шестаци, простаци, кюфтаци, българите са кучета, младите да копат картофи...) - да продължат да правят предизборна кампания, да излизат по телевизиите и да говорят за демокрация, да се явят на изборите!
  Това не ми се връзва в душата, сърцето, ума и разума!!
  Знам, че е възможно, знам, че те са гьонсурати и безпардонни пердета, и все пак не мога да си забраня да мисля, че ако има поне грам логика, че ако те поне с мъничко милеят за България, ако с запазили поне капка интелект, с който да осъзнаят как се омазаха, омаскариха и опозориха, те трябва вкупом да се оттеглят от изборите и да се скрият в миша дупка, защото са най-големият позор за страната и са най-срамното нещо, което се е случвало в Европа след падането на Берлинската стена!
  
  
  ► 28 април
  Иисус: "Защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат".
  От Матея свето Евангелие, 26:52.
  
  По-известно е като:
  "Който нож вади, от нож умира."
  
  За ББ и ЦЦ може да се перифразира:
  "Защото всички, които се залавят за микрофон, от микрофон ще загинат."
  
  или: "Който микрофон вади, от микрофон умира."
  
  
  ► 29 април
  Интервю за сайта коментатор.бг (http://komentator.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0...): „Пренаписват трескаво сценария за изборите”.
  Компроматите наливат вода в мелницата на ГЕРБ, защото критична маса хора у нас не искат демокрация
  
  В скандала, който тече в момента, въпросът е не дали някой може или не може да бъде подслушван. Всеки може да бъде подслушван, ако трябва и ако това се прави по законов път. Проблемът е, че този път са нарушени всякакви демократични закони. Моята основна тревога е, че в България се е родила сред обществото такава критична маса, за която изборът да живеем в демокрация не е приоритет. Най-лошото е, че тази маса хора намери своето политическо представителство в лицето на ГЕРБ. По принцип, хората, които отричат правилата, са агресивни и силно мотивирани, а демокрацията у нас отдавна се е превърнала не в борба за създаване на продемократично, проевропейско общество, а в битка между отделни малцинства-левичарско, реститутско, това на лузърите...
И тази критична маса от хора, които са против демократичните правила, благодарение на отдръпването на много разумни хора при избори, получава по-голяма тежест.
  Проблемът с компроматите е, че показват, че изборът не е между дясно и ляво, между една или друга партия, а за или против България да бъде демократична държава. И този избор, за съжаление, ще се реши по една формално демократична процедура - ще бъдат прави тези, които са повече до урните за гласуване. За мен това е най-сериозният проблем.
  Тези компромати не влияят на тази недемократична маса от хора по никакъв начин, напротив, наливат вода в тяхната мелница. Защото те са за твърдата ръка.
  Т. е., пак на дневен ред стои въпросът за съдбата на демокрацията. Ние просто сме попаднали в качествено нова ситуация, когато в края на четвъртвековния преход към демокрация, сме се сдобили с голяма прослойка хора, за които тази демокрация не е ценност. Нещо повече, те смятат, че демокрацията е причина за дереджето , в което сме изпаднали. Това са от една страна социални маргинали, изпаднали на дъното на обществото, извадени от всякакъв социален оборот хора. Те гледат на политиката като на вид шоу и думи като простаци, капути са от езика, на който те не просто говорят, те мислят на него.

  И това е трагедията на тези записи, които бяха изнесени. Това е не просто езикът като демонстрация на мъжкарство, а е отражение на мисленето. Въпросът не е, че се употребява дума като капут, а че един бивш премиер мисли в тази координатна система. Единственото, което лидери като Борисов и Цветанов виждат в демокрацията е формалността на процедурата. Те са катастрофално болни от неспособността да разберат какво означава демократично общество, демократични методи за намиране на решения, какво означава дискусия, дебат. Те смятат, че най-добре се смее, който стреля пръв.
  Второто дълго изречение в прочита на новините тези дни е, че в момента цари абсолютна паника в дърпащото конците олигархично задкулисие. То създаде чудовището Франкенщайн и нещата излизат извън контрол. И силата, на която са заложили олигарсите, се оказва много опасна дори за членовете на това задкулисие. Те искаха подредено общество, в което те да печелят и да изсмукват жизнените сили на държавата, а стадото да пасе. И избраните от тях хора на власт да служат само като овчарски кучета. Те не са допускали, че овчарските кучета, които пазят стадото, могат да имат собствена политика, собствени нерегламентирани доходи и кадрови подбор.
  Създадоха елемент на неуправляемост в страната, благодарение на медиите отиграха ситуацията, поизпуснаха парата, разбиха на групички протестиращите, умориха с дълги протести обществото. С компроматите и подслушванията обаче идва нов елемент на пълен хаос и неуправляемост. И сред кукловодите настъпи паника. И ненапразно се виждат очевидни елементи спешно, трескаво, брутално в последните десет дни да се обръща палачинката. Това просто не беше в сценария.
  Станишев трябваше да бъде доброто момче, а БСП -добрата опозиция, чийто симпатичен образ да се прелее в образа на управляващите от ГЕРБ и да им привнесе европейски щрихи. При такава симпатична и беззъба опозиция, по този сценарий, какво толкова да му е на управлението, то си е член на ЕНП...

  Сега обаче, след като за около месец бяха поставени два пъти в неочаквана от тях ситуация, тези хора явно много „са събрали“ на бившия премиер: да разклати статуквото, да постави под съмнение резултатите от това статукво. И да ги накара трескаво да се зацепват за пеша на хората около Станишев. За месец и половина да допуснеш втори хаос в държавата явно дойде в повече и на обръгнали хора като кукловодите на задкулисието, които трябва да вземат спешни мерки. При оставката на кабинета залепиха счупеното, решиха, че ще върнат овчарското куче в стадото, но ще им бъде показано, че никакви овчарски геги няма да им бъдат дадени, като ще им лепнат един симпатичен Куневски образ за пред Европа и една патриотарска патерица на „Атака“ за консумация на крайните националрадикални гласове у нас. На ДПС по принцип отдавна се гледа като на хора извън политическата система, които си вземат своите гласове, но с тях не се свързва бъдещето на България. Така е, защото и те не искат тук да има войни, а стадото да си хрупа, докато те си купуват яхти и бентлита.
  В службите наистина не се долавя нищо конструктивно, освен смрад, страх и разпад. Остана им да оцеляват и да отвръщат на удара с удар. Дори и така, службите биха могли да правят перфектно и малки неща за България, но те показват неприятното си лице днес. И този, който ги докара до това състояние, нанесе най-тежкия удар и на държавата.

  Оттук-нататък всичко в ресурсите на службите като инструмент може да бъде използвано. Няма задръжка, която да спре хората от тях. Изхвърлянето на кадърни хора от структурите им, използването им за политически поръчки, за контролиране на контрабандата и да извършват мръсна подслушвателска дейност обърна палачинката и сработи деструктивно.

  Редно би било Цветанов и Борисов незабавно да се оттеглят от политическата сцена. Но те, разбира се, няма да го направят. Едва ли Борисов ще се съгласи и на най-желания от Цветанов вариант- бившият премиер сам да се оттегли.
  
  
  ► 30 април
  За мен са очевидни следните 4 неща.
  1. След близо 25 години Преход, в България се е формирала една част, близо 25% от нашето общество, която не признава демокрацията, отхвърля я като избор на страната, смята демокрацията за нещо много лошо, набеждава я за главен виновник за своето положение на социални маргинали, социални атусайдери, социални лузъри, социопати.
  Тези 25% от българското общество не се влияят от скандалите, от посегателствата върху демократичните права и свободи, от престъпните действия на доскорошните управляващи. Напротив - това само ги мобилизира, консолидира, нахъсва и надъхва.
  И трагедията е, че тези 25% от обществото ни намериха свое политическо представителство в лицето на ББ и "ГЕРБ"!
  А 25% от обществото е в състояние да обезпечи на своята партия изборна победа.
  За първи път в новата история на България (а също така и на Европа) демократичните избори могат да бъдат спечелени от партия, изцяло опираща се на откровено антидемократичен, ненавиждащ и неразбиращ демокрацията електорат.
  Без преки идеологически аналогии, с точно такава сляпа и антидемократична опора и подкрепа на власт в Италия дойде Мусолини, а в Германия - Хитлер.
  2. Скандалите с подслушванията показаха и доказаха - това е най-големият позор, най-срамното деяние, най-отвратителният манталитет, най-мръсното съзнание и подсъзнание, най-просташкият език на управляващи в България през последните 135 години.
  3. Сега трябва да акцентираме преди всичко не върху факта на подслушването, а върху резултатите от него и не защото това ни изнася, а защото пред очите ни и зад кулисите върви подло и криминално воюване ВЪТРЕ в мафията!
  Ние виждаме саморазправи ВЪТРЕ в една арогантна, мерзка и опасна шайка бандити. Те днес са като скорпиони в буркан - изяждат се един друг.
  Не, че обществото не е застрашено от подслушване, но то в случая е много, неизмеримо повече застрашено не от подслушването, а от подслушваните и подслушващите се!
  4. Ние, нормалните български граждани, било то без свои партии в момента (като мен), било то нечии партийни симпатизанти, не можем рационално да си обясним гадостта, помията, изляла се върху България като природно бедствие.
  И ние не можем да си обясним тази национална беда, защото разсъждаваме рационално.
  А срещу нас е един ирационален клан от ирационални хора - безскрупулни, невъзпитани, нямащи елементарна система от позитивни ценности, мислещи през призмата на насилието, действащи репресивно, милиционерски, ченгесарски, мутренски, с бухалки и боксове.
  Те за тях си може би са много рационални, но за нас, за голяма част от обществото те са ирационални.
  Нашата рационалност не се пресича по никакъв начин с тяхната рационалност и затова от гледна точка на рационалността ни те са ирационални.
  то защо ние не можем да си обясним техните действия, техния гьонсурат, техния непукизъм, тяхната наглост и безпардонност при пълното игнориране на страданията и срама, които в момента изпитва голяма част, 75% от българското общество. "ГЕРБ" не са партия, а организирана престъпна група. (Тук не става дума за почтените членове и симпатизанти на "ГЕРБ".)
  
  
  ► 1 май
  Моя леля, като милиони обикновени български граждани, се е трудила цял живот, плащала си е осигуровките, била е честна и почтена спрямо държавата. Тези дни тя отива в една болница за животоспасяваща операция. При това при единствения лекар, който може да извърши тази операция, а не само да трупа практика и опит върху болестта й.
  Още влязла-не влязла в болницата я питат как е с парите. Тя им обяснява каква й е пенсията - ниска, разбира се. Те незабавно й казват, че тя изобщо не е за тази болница. За да се оперира тук трябват пари.
  А ако не се оперира, тя е обречена и при това няма време да чака.
  Ето това й казват - или намирайте парите, или умирайте...
  Е, благодарение на най-близки роднини, парите се намериха.
  Абсурдна е системата ни на здравеопазване - тя печели от това да има повече болни хора.
  Здравната ни система се радва когато хората се разболяват. Тя е програмирана и създадена така, че да печели не от лекуването на хората, а от това - да има колкото се може повече болни. Защото болният е приносител на пари. Той е принуден да плаща за най-скъпото си - здравето. При това плаща поне четири пъти: първия път като гражданин - работейки и плащайки данъците си; втория път по закон - чрез здравни осигуровки; третия път съзнателно - за извършената му услуга; четвъртия път принудително - „под масата”.
  Както писах веднъж - още преди 7-8 години - в анализ до президента Първанов за състоянието на системата ни на здравеопазване, в България болният, който няма пари, власт, "връзки", познати лекари, деца, готови да се грижат за него, или добри приятели, просто ляга и умира. Той е осъден на смърт без право на обжалване.   Това е единствената смъртна присъда, която все още се издава в България. И на най-перверзния изнасилвач, и на най-гадния убиец, и на най-бруталния крадец, и на най-безчестния национален предател в България не може да се даде смъртна присъда. Но на обикновения, честен и почтен, тежко разболял се български гражданин - може. И това се прави хиляди, десетки хиляди пъти на година.
  Не ми се политизира, само че всеки път когато видя как за ен-ти път се кандидатират за парламента стратезите на точно тази убийствена за обикновените българи и престъпно организирана система на здравеопазване, ме хващат бесовете - съвсем по Достоевски...
  
  
  ► 2 май
  Аз категорично и абсолютно не разбирам две неща:
  ---- Първото е - как ББ, дори да спечели изборите с 25% подкрепа на хората, за които явно демокрацията не е ценност, не е нещо, което си струва да бъде уважавано и отстоявано, ще се изправи утре срещу останалите 75% от българския народ, ще ги управлява и ще им определя настоящето и бъдещето, след като тези 75%, т.е. три четвърти от народа ни не просто не смятат ББ за свой избор, а се срамуват от него, чувстват се омерзени от него, потресени са от простотията и простащината му, от мутренското му съзнание и циничното му подсъзнание?!?!
  ---- Второто е - как ББ след като стана ясно колко невъзпитан, мръсен, хулигански и бандитски е езикът му и в какъв разрез са манталитетът, образованието, възпитанието, нравствеността и поведението му с демократичните правови норми, с европейските морални стандарти и с модерните културни ценности, утре ще седне, сякаш нищо не е било, да разговаря с Меркел (която освен всичко е и дама), Камерън и Оланд, с Барозу, Путин и Ердоган... Та това са две различни цивилизационни времена - той е все едно в старокаменната епоха, а те - в постмодерното общество...
  Пред очите ни, докато ние наблюдаваме в стрес и в ступор, се ражда отново и в съгласие с почти загърбени стереотипи нарицателно название за България като безумен политически феномен и европейците отново и крайно несправедливо за народа ни ще си кажат, че наистина все пак "вулгарен" произтича от "български"...
  
  
  ► 2 май
  Когато написах за ББ и ЦЦ:
  Който СРС вади, от СРС умира...
  
  един приятел уточни:
  Клин клин избива.
  
  Става ли дума обаче за мутри, охранители, милиционери, ченгета, по-скоро трябва да се каже и най-скоро ще се каже:
  Клан клан избива...
  
  
  ► 3 май
  За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.
  Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:
  ▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
  ▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?
  Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването.
  Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.
  Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.
  Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:
   (1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.
   (2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.
   (3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.
   (4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.
  Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.
  Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие).
  След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.
  Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.
  Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.
  Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.
  Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия - "ГЕРБ" и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.
  А "ГЕРБ" все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем "ГЕРБ" никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита, безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина.
  Ето защо аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам и за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай не бива да гласуваме.
  Аз в никакъв случай няма да гласувам за "ГЕРБ" и за онези партии, които не заявят публично, ясно и ярко, категорично и безкомпромисно, че след изборите няма да правят - на никаква цена и при никакви условия - коалиция с "ГЕРБ"!
  Убеден съм, че това важи не само за мен, но и за всички нормални български граждани, за всички нас - българите, турците, ромите, евреите, арменците и другите ни съграждни, с които тепърва трябва да си доказваме заедно и съвместно, че процесите на разпад и агония в страната ни, в нашата обща Родина не са станали необратими и безвъзвратни!
  Защото България е изправена пред пропаст.
  Защото България рискува да попадне окончателно в лапите на една безумно опасна клика от мутри, милиционери, ченгета и клептомани, за които демокрацията е само средство да опростачват, ограбват, ориентализират и омаскаряват страната, народа, обществото и всички нас.
  Демокрацията не е игра. Играта на демокрация свърши. Слава Богу, ние сме в Европа и затова все още можем с процедурите на демокрацията да спасим Демокрацията.
  Давам си сметка, че моят глас е само един глас, както и че когато се опитвам да бъда чут, веднага ще започнат да се носят води от десет морета и сто кладенеца - ама какъв съм бил, ама кого съм съветвал...
  Ето защо не мога и не искам да призовавам, а едва ли имам моралното право да призовавам демократичните партии да заявят категорично, че след изборите няма на никаква цена и при никакви условия да правят коалиция с "ГЕРБ".
  Въпреки това съм категоричен за себе си, че няма да гласувам както за "ГЕРБ", така и за всяка партия, която до изборите не ми е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да се коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".
  Също така съм за себе си категорично убеден, че всеки, който милее за България, за народа, за демокрацията, за това страната ни да бъде модерна, демократична, европейска и просперираща държава, би трябвало да постъпи като мен - да не гласува за "ГЕРБ" и за всяка партия, която не е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да са коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".
  А съм категорично убеден в това, защото смятам, че ние - разумните и трудолюбивите, честните и почтените, знаещите и можещите, младите и старите, левите и десните, емигриралите и останалите тук българи трябва да изолираме "ГЕРБ" и неговото мутренско, милиционерско, ченгесарско и клептоманско, просташко и опростачващо България ръководство, да им наложим санитарно-морален кордон, да ги маргинализираме политически и да им дадем да разберат, че макар и благодарение именно на процедурите на демокрацията те да могат да печелят гласовете на своите фенове (а те са основно фенове, публика на чалга-шоу, на силови двубои без правила, на зрелища - а не съзнателни и съзнаващи участници в политически процес, определящ Бъдещето на България), но в една Демокрация те нямат и не бива да имат моралното и политическото право да управляват България, техният път и пътят на Демокрацията са в различни посоки, тези пътища са в различни времена и пространства, те са пътища към различни цивилизации и култури...

  
  
  ► 3 май
  По повод следния материал: http://bulgarski.pogled.info/news/45150/TSyalata-statiya-na-frenskiya-Le...
  В Европа и САЩ нещата от България идват с няколко дни закъснение, а се връщат с още няколко дни забавяне.
  Първите реакции на ББ и ЦЦ за унизителните скандали с подслушванията и просташкия премиерски език бяха донякъде естествени - естествени за техния нисък и низък манталитет: да игнорират станалото, да се правят на гьонсурати и пердета, да се защитават с нелепи аргументи, да се държат като обидени, да отговарят на истината със словесна агресия.
  Все пак ударите по тях бяха жестоки, унищожителни, съсипващи и смазващи.
  Именно за това говорих съвсем наскоро по "Хоризонт" - че постепенно, след 3-4-5 дни ще започнат да излизат убийствени публикации в западни медии от двете страни на Атлантика; че ще започнат да пристигат по дипломатически път сведения за крайно категорични и осъдителни коментари и оценки на западни политици; ще започне да ври и кипи в Европейския парламент и Европейската комисия; ще започне да се формира обща силно негативна и втрисаща реакция на западното обществено мнение.
  И ще възникне въпросът - а какво тогава ще правят ББ и ЦЦ, след като пропуснаха момента да реагират като европейски и демократични политици? Т.е. с пълно признаване на вината и с подаване на оставки.
  Впрочем, ББ и ЦЦ може и да участват в политиката, но го правят не по нормите и правилата на политиката, а по своите си - силови и репресивни, страдащи от остър дефицит на интелигентност и морал - закони на джунглата, при които по-силният изяжда по-слабия; при които действа каубойският принцип, че най-добре се смее който стреля пръв; при които аргументите на силата са над силата на аргументите; при които морал, нравственост, етика, порядъчност - това са излишни ограничители на свободата на действие и затова кучета ги яли; при които ако фактите не ни устройват, толкова по-зле за тях и за тези, които дръзнат да спорят с факти.
Е  то, това е вече втората (след разбиващата статия на авсрийския „Дер Щандарт”, който пише, че "България на Бойко Борисов беше ръководена като частна охранителна фирма"), за един ден разобличителна публикация, която се връща като бумеранг и удря по челата ББ и ЦЦ.
  За жалост, срамът остава за България.
  
  
  ► 8 май
  По повод следния материал: http://www.faktor.bg/novini/balgariya/8731-pysnaha-nov-skandalen-zapis-v...
  Мисля си, че и да се направят още унищожителни разобличения за организираната престъпна група, управлявала България през подледните 4 години, това няма да промени изборния резултат.
  Първо, защото резултатът на изборите отдавна е определен, спуснат "отгоре" от олигархичното задкулисие. Аз също, както много други, отдавна съм го прогнозирал, вкл. във Фейсбук.
  Това, което ще се реши в последния момент е дали да бъде допусната Кунева в парламента. От една страна, новото старо управление има нужда от външнополитическа патерица; от друга страна, обаче, тя е предавала всички, с които се е обвързвала и с допускането й в парламента се поражда излишен риск.
  Иначе нещата са под контрол - въпреки или поради скандалите (вж. и по-долу).
  Медиите имат една-единствена задача - да държат обществените настроения в нужните истеризирани и демотивиращи разумните хора рамки, за да не се обърка нещо по драстичен начин.
  Социолозите също имат една-единствена задача - да обясняват логичността на предопределения изборен резултат и отклоненията от него да останат в рамките на статистическата грешка.
  Второ, защото електоратът на "ГЕРБ" в основни линии е първият ясно антидемокртичен електорат - рожба на Прехода. Този електорат не се вълнува от демокрацията и нейното зачитане:
  - той обвинява демокрацията за всичките си маргинализиращи го провали;
  - той не се влияе от аморалния образ на своите лидери;
  - той не държи за авторитета на България;
  - той не участва активно и отговорно в политическия процес, а присъства като зрител на долнопробно чалга-шоу - стои отстрани, люпи семки в краката си, коментира арогантно зрелището, пийва си бирата и се оригва, прави си кефа от това, че притеснява другите и им пречи, даже се радва, ако ги прогони от залата или стадиона...
  Или както много точно го е казала Галя Горанова:
"ГЕРБ е клиентелистка и популистка партия и в този смисъл нейният електорат не се влияе от скандали от морално естество. По-право този електорат изобщо не разсъждава в категориите на етичните ценности и принципността. За тези хора успехът се измерва с това доколко си съумял да умножиш богатството си чрез участие в политиката, а провалът е да ти спрат далаверата. И точка. Фактът, че Борисов разговарял цинично с някакъв си прокурор за спасяването на "загазил" негов министър, няма да ги откаже да пуснат бюлетината за ГЕРБ."
  
  
  ► 11 май
  Разбира се, че е важно да се установи истината за подозрителните допълнителни бюлетини.
  Но в случая не по-малко важно е да се осъзнае потресаващият, смазващият, абсурдният и неподлежащ на обжалване факт, че обликът и манталитетът, бруталността и арогантността, простотията и липсата на елементарно уважение към демократичните норми у лидерите на "ГЕРБ" и действията на върхушката на тази партия като организирана престъпна групировка до такава апокалиптична степен са омерзили 75% от българите, че тези 75% са незабавно, в същия момент, категорично и без грам съмнение, без миг колебние, склонни да допуснат, че "ГЕРБ" са способни на такава нагла операция за фалшифициране на изборите!
  Ние сме свидетели на катастрофално дистанциране на три четвърти от българското общество от думите и делата, от методите и похватите, от целите и средствата, от "ценностите" и практиките на "ГЕРБ"!
  Ето защо наскоро, вкл. и във Фейсбук се питах на глас:
Добре, с 25% от избирателите можеш да спечелиш изборите, но как ще управляваш държава, в която 75% от хората не просто не те смятат за техния избор, но са отвратени от теб, срамуват се от теб, страхуват се от теб, подозират те в нечистоплътност, виждат в теб простащина и безсрамие и те смятат за позор за България?!