Преди две седмици публикувах във ФБ и на сайта си статус със заглавие
"ЧЕТИРИ ЕФЕКТА, ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВАЩИ НА ТРЪМП".
По-долу ще приведа за инфо този статус.

Моите текстове тук напоследък съдържаха следните опорни точки на разсъжденията и за изводите ми.

Първо, Тръмп допусна толкова много очевидни провали и смехотворни, карикатурни грешки, че все по-трудно може да продължава така беозтветно и като прелъстена и изоставена девица да играе по гайдата на Путин, да го ласкае и да му се подмазва с надеждата за нещо повече от кръглата нула, която характеризира досегашните му (на Тръмп) действия и дейности спрямо рашисткия диктатор.

Второ, Путин е притиснат до стената - както от загубата на инициатива по отношение на Войната, така и от икономиката на страната му, която се сгромолясва не с месеци, а със седмици. Плюс нарастващата умора на руснаците от тази Война и нищожния напредък на бойните полета в Украйна.

Трето, Европа започва да осъзнава, че всяко забавяне на нейната емонципация и всяко продължаване на робуването ѝ на илюзии относно опомнянето на Тръмп са фатални - както за Украйна, така и за самата нея, за Европа. Зачева се Нова Европа и въпросът е при такова безобразно и абсурдно същество като президент в България, изтъкано от предателство и подлагане под Путин и при това безхаберие и русия-филство, преминаващо в путинофилство у нашия народ, дали ние, българите ще бъдем в тази Нова Европа, когато тя се роди.

Четвърто, Зеленски "напипа" вярното поведение и за първи път от началото на Войната владее поне частично инициативата спрямо Бункерния Цар Плъх, прекрасно отиграва всеки ход на Бункерния (и на Тръмп) и като в някоя древна японска или китайска борба използва агресивната мощ на Бункерния, за да го надиграе и дори направи безсилен.

В този и само в този смисъл аз едновременно се зарадвах на ултиматума на европейската четворка лидери и се разтревожих като го чух и прочетох.

Зарадвах се, защото твърдо продължавам да вярвам - при днешните реалности с Путин трябва да се разговаря само чрез ултиматуми! Само и единствено чрез ултиматуми! Той от друго не разбира и те го лишават от чувството, че той диктува правилата и той налага каква игра да се води и по чии приумици и правила.
Европейската четворка с този ултиматум промени не просто правилата на играта, но и самата игра - топката вече беше не само в полето на Путин, но дори във вратарското му поле, както се казва на футболен език, колкото и в България футболът да е на дъното и най-слабият от 50 години шампион да стана такъв най-рано във футболната ни история.

А се разтревожих, защото си казах - ще им стигне ли на четиримата евролидери воля и мъжество да претворят на практика прекрасния на теория ултиматум? Няма ли да е всичко за пореден път празнодумно изхвърляне и решимост, на която те още не са решени.
Именно заради това бях огорчен, че те се огънаха. Огорчен, въпреки реалностите, които (о)съзнавам. Но поне нещо от заканите те трябваше да изпълнят. Трябваше да нацелят ако не ченето, то поне хълбока на Бункерния!

Така или иначе, ситуацията изобщо не е безнадеждна. Дори бих определил случващото се като добра новина за Украйна, ако не беше изтичането на нейната кръв по фронтовете на войната и ако не бяха продължаващите свирепи бомбардировки и убийства на циливни украинци.
Има силно разминаване в темповете, с които бива притискан Путин и щетите - материални и човешки, които понася украинското общество. Всеки ден забавяне на примирието е носещо нови жертви и в сраженията, и в гражданския, а дори и в политическия живот на Украйна.

Онова, което ме прави неумерен песимист е имбецилът в Белия дом. Той дори Израел е готов да предаде и продаде, та камо ли Украйна! Тръмп е Зло, пакостливо, сенилно Зло. Хубавото е, че и в САЩ го притискат дори неговите безгръбначни и спихнали се републиканци. Белким поне мъничко разум се влее в дебилната му и алчна главица...

А това, което ме прави умерен оптимист е че постепенно Путин изпада в изолация дори в БРИКС, дори сред своите. Те са разтревожени, че както я е подкарал, ще срине и разпадне Русия, а точно това те не искат. На тях им е нужна именно такава Русия:
-- суровинен придатък на другаря Си - новият повелител на Глобалния Юг & Изток;
-- и постоянна угроза за Глобалния Запад & Север, за да му се обясни на този Глобален Запад & Север, че трябва да промени отношенията си с и отношението си към Глобалния Юг & Изток и да подели с него глобалното лидерство и глобалното управление на глобалните дела.

15.05.2025 г.

=======

А ето за инфо - това е споменатият в началото мой статус
ЧЕТИРИ ЕФЕКТА, ПРЯКО ВЪЗДЕЙСТВАЩИ НА ТРЪМП

За мен (и не само за мен, очевидно) това, че САЩ имат за президент тотално изкукал идиот е много опасно за света.
Но то е още по-опасно за самия Тръмп.

Тръмп е заобиколен от абсолютни бездария, нагаждачи, циници, илитерати и мошеници, които му казват и показват само онова, което той иска да чуе и да види. Така Тръмп живее в измислен свят, а всичко, което узнава и не го устройва, той го отхвърля инстинктивно и импулсивно.

В този смисъл срещите с Мелони и със Зеленски (на погребението на Папата) бяха уникални възможности Тръмп да научи нещо коренно различно от онова, което той (иска да) чува и (да) вижда. Ефектът върху него от тези му разговори е крещящо очеваден.

Но не е само този ефект - има още три.

Друг ефект е това, че Тръмп е подпукан отвсякъде за идиотиите, които върши. Никой никъде не казва добра дума за него; пазарите вият от опасения; финансовата система се пропуква като ледовете край полюсите; рейтингът му пропада подобно на тътнещо свлачище.
И Тръмп започва да се чувства несигурен, безпомощен, дезориентиран и паникьосан. Може би за пръв път през живота си той е толкова безпрекословно нашамарен отвсякъде и навсякъде.

Третият ефект е, че Путин изпитва много сериозни проблеми - финансови, индустриални, военно-технически, човешки, психологически, физиологически и на лицето му е изписано мрачното предчувствие за беда. А Тръмп е способен да прави нещо във вреда на някого, само ако онзи е слаб и потните му жлези излъчват миризми на уплах, страх и стрес.
С две думи, Тръмп усеща животински слабостта у Путин и това започва да поражда у него желание да доуязви Путин. Засега частично, но апетитът и тук идва с яденето. Още повече, че негодниците и негодните край Тръмп обичат най-много от всичко парите, но самият Тръмп обича най-много от всичко парите, а по-по-най-много от всичко той обича властта.

И четвъртият ефект - това са стоте дни. Те дойдоха в много важен момент. Перфектен тайминг!
Масово и несъмнено е схващането, че те са сто дни на нищо-не-постигане, на провал след провал, на срам след срам, на позор след позор. А това не може да не нарани жестоко егото на сенилния профан, който е начело на велика държава - велика, ала намираща се в тежка геостратегическа криза и на ръба на разнебитваща геополитическа катастрофа (особено ако Китай реши да подпали огъня с Тайван - на фона на рязкото, шоково свиване на авторитета и способностите на САЩ при президентството на един безумец).

P.S. Имбецилът думите и делата си мени, но имбецилността - не. Затова от Тръмп може да се очаква всичко. Всичко при него е пред-пред-последно. Това, което той говори и прави на обяд е противоположно на онова, което той е говорил и правил сутринта. А това, което той говори и прави вечерта е противоположно едновременно на онова, което е говорил и правил сутринта, и на онова, което е говорил и правил на обяд.
Или както се казваше в една никак нелоша съветска комедия - ако човек е идиот, то е задълго.