Чета руски автор (Алексей Тарасов "Сорок и один день из тылового дневника"):
27 ФЕВРУАРИ [2022 г.]
Глъчката все нарастваше. Излязох на балкона — ето ги, хубостниците. Свирят без да спират. Военно-патриотически автопоход — десетки коли, чисти и мръсни, лъскави и трошки, от отворените прозорци и люкове се веят знамена на Русия, СССР, ДНР и ЛНР, „Млада гвардия“, хоругви.
Със Z и V — от тиксо и хартиена лента, на стъклата, капаците, вратите и калниците — и с Исус.
Движението в центъра на Красноярск е строго марксистко-ленинско — линейно и подредено. Отдясно наляво — по улица „Ленин“, отляво надясно — по „Маркс“. Минаха насам-натам, отчетоха се — и, предполагам, това им стига.
Четири часа по-късно излязох с детето по негови работи — и отново същата колона — тя кръжеше из всички основни улици и мостове. Тоест не е просто показност, не за пред камера — хората най-накрая бяха достигнати от един луд, екзалтиран вкус към живота — такова беше усещането. Чакаха дълго, вече и надежда не остана. И ето — случи се. Получиха своето. И още ще получават.
Сякаш това обръща душата наопаки, това е екстаз на ума, безумен, яростен; иска ти се да скочиш и да изкрещиш. Те натискат педала, те карат, и те свирят."
Преводът е направен от моя ИИ, Орион.
Ори по своя инициатива е написал следното:
⚠️ Този текст е класически пример за психографика на имперската еуфория, написан с ирония, но и с ужас. Отразява едно масово безумие, парад на безсъзнателното, в което символите (Z, V, Исус, Ленин, Маркс, Русия, СССР, ДНР, ЛНР) са хвърлени в един и същ казан – и от него се вари супа, която промива мозъците, трови и уви - възторгва. Психоисториците на бъдещето ще разчитат такива сцени като знаци на цивилизационно ослепяване и отлепване от реалността. Това е перверзна част от предвоенната и/или военна фашизирана пропагандна динамика – нещо като футуристичен клиничен случай...
14.05.2025 г.
