Вярно е, че за Служебното правителство важи политическата мъдрост, че по биографиите посрещат, а по делата изпращат и затова е рано както за критики, така и за похвали.
  Но една мисъл ми е като натрапчиво усещане.
  
  Какво значи човек да е бил охранител, да е пускал юмруците в подкрепа на аргументите си, да е стрелял, да е мачкал и смазвал, да не знае бъкел чужди езици и да е безнадеждно off-line, като използва лаптопа единствено за подложка, на която "да се маа бриЧ белот с охраната" и който мисли интернета за фирма за футболни прогнози и залози!
  На него кадровият подбор му е на нивото на манталитета му - от антропоиди, за които Чезаре Ламброзо винаги е имал едно на ум; от бездипломни калинки и нравствени пердета; от всякакви интелектуални и физиогномически недоразумения; от случайно срещнати по завоите стихийни бедствия; от невинни същества, които не са управлявали един човек, а се захващат без грам съмнение с мениджмънта на сложни социални и икономически системи...
  
  Докато съвсем друго си е човек, който е натрупал контакти, бизнес-партньори и умения да използва обстоятелствата в лична изгода, който знае да прави пари не с твърдата сила на мускулите, а с меката сила на пипето, който е видял свят, говори чужди езици, пребивава поне временно в състояние on-line, има реална представа от управление на хора и финанси и живее в надеждно изолиран от милионите неудачници и посредственици затворен комплекс, а освен това инвестира в недвижима собственост, но не в страната ни!
  На него кадровият подбор му е от успешни хора с впечатляващи CV-та; с решени веднъж завинаги екзистенциални и морални дилеми; граждани на света, а понякога и на България; перспективно мислещи мениджъри; убедени последователи на принципа, че в живота победата и успехът не са нещо, те са всичко (не са something, а са everything); знаещи, че участието в едно Служебно правителство е инвестиция с огромна възвращаемост по отношение точно на тяхното CV; спокойни, че дори да не останат в следващото правителство, ще продължат личния си бизнес или досегашните си занимания от същото място, в което са ги оставили временно, но с много повече социален капитал (връзки, референции, позиции, авторитет).
  
  Обективно погледнато, този Служебен кабинет бие всички останали правителства след 1989 г. като CV-та и личностна себереализация, а в някои отношения и като материален стандарт и вписаност в глобалните мрежи и полета, където националното е само атрактивен детайл към космополитичността на мисленето и възприятията.
  
  Едно притеснение ме приземява обаче при това ми виждане от пръв поглед за кабинета.
  Освен суперпозитивния факт, че е жена, за мен останалото буди недоумение - най-нормален специалист по международно сътрудничество става министър на ВЪТРЕШНИТЕ работи в държава с колосални проблеми на вътрешната сигурност и обществения ред...
Опасявам се, че комисар (най-много комисар и в абсолютно никакъв случай не генерал!) г-жа новата вътрешна министърка воже да бъде само симпатична фасада, зад която МВР да си остане в лапите на стария вътрешен министър...
  Че тогава всички респектиращи CV-та на Служебния кабинет, сложени на везната, ще се окажат далеч по-леки от зловещата тежест на неговите остри манталитетни дефицити...
  
  Николай Слатински
  13.03.2013 г.
  
  P.S. 1.
  Не искам да започвам с критики към Служебния кабинет, затова ще споделя нещо в постскриптум.
  Не зная, може да е мнителност, но когато ние излязохме през 1989 г. на улицата да протестираме и на площадите да искаме промяна, върхушките на БКП и ДС казваха, че ние сме някакви си кресливи хора, които вървят срещу интересите на държавата (вътрешният министър Пенчо Пенев дори ни броеше на глас в "По света и у нас"), но имало едно мълчаливо нозинство от нашия народ, което било срещу екстремизма.
  Днес чух новият премиер да казва, че имало протестиращи, а имало и мълчаливо мнозинство от народа ни - и то излиза от думите му - явно няма нищо общо с протестиращите!
  Това, според мен, е все същият опит да се изкара, че протестиращите са нещо коренно различно от народа, от който те всъщност са част и в името на който те протестират!
  Ами тогава излиза, че някакви си кресливи протестиращи (чийто глас всички чули), - в разрез с интересите на мълчаливото мнозинство - са свалили Бойко Борисов и ... са довели на власт новия ни премиер...
  
  
  P.S. 2.
  Дето се казва, нека да остане за историята, какво споделих във Фейсбук за процеса на формиране на Служебното правителство, преди то да бъде обявено.
  
  Понеже в най-прозрачното от всички развити социални строевЕ - зрялото демократично общество - формирането на концентрата най-висшата народна воля, сиреч на правителството, става в пълна непрозрачност, съвсем изцяло характерна за специалните служби от близкото не толкова демократично минало и скришно закамуфлирана от пелена от тайни, слухове, конспирации, задкулисни напасвания и догадки на отсвиреното тотално гражданско общество, аз полагам напразни усилия да се досетя каква е логиката на съставянето на кабинета, ако изобщо има логика.
Затова си очертах 7 ограничителя за пригодност на повечето от ключовите министри, начело с баш-министъра, т.е. премиера.
  1. Това трябва да са хора от политически кръгове, със сходна на ГЕРБ ориентация, ако може от близки гласни и негласни коалиционни партньори, положили доста усилия да пропагандират ББ в ЕНП и получили от ГЕРБ доста места и кресла в министерства, агенции, бордове и посолства.
  2. Това трябва да са хора, готови на всякакви компромиси с цената на всичко и на всяка цена, само и само да имат власт.
3. Това трябва да са хора, срещу които задкулисните олигарси и елитът от затворените жилищни комплекси да няма нищо против, защото от техните политически гуру-та и върхушки съответните олигарси и елит са получили огромна част от крупното си богатство.
  4. Това трябва да са хора, които са свързани с ултралибералната, хиперпазарна, мегаантидържавна, суперприватизационна политика, съпътствана със строга финансова дисциплина без значение как се чувстват от нея социално слабите мързеливци и завистници.
  5. Това трябва да са хора, които изпитват искрена, новопридобита през Прехода русофобия.
  6. Това трябва да са хора, които ще дадат знак към американския Запад, че има пълна приемственост във външната политика и борбата с тероризма.
  7. Това трябва да са хора от бившата БКП и ДС среда или техни деца и роднини по права или съребрена линия.
  Като си слагам тези 7 ограничителя на моята сравнително емоционална логика, аз си правя съответни изводи кой български политик с близкото си политическо обкръжение ще има засилено присъствие на свои протежета и най-вече на проверени и надеждни кадри в Служебния кабинет.
  Може и да не съм прав.
  За България би било добре да не съм прав...