Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" не бяха партия, а група хора, ловко заложили на харизмата на ББ.
  Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха идеология, а се водеха от командирски импровизации и командорска интуиция, от медийни емоции и обществени емотикони.
  Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха модерна кадрова политика, а подбираха хората по различни линии - милиционерска, охранителна, корупционна, интересчийска, спортна (от мачлетата в мах’лата), роднинска, земляческа, шуробаджаначеска и любовчийска...
  Вижда се колко лошо е, че "ГЕРБ" нямаха сериозни, а не шизоидни, фашизоидни, карнавални и марионетни политически партньори и така не изградиха култура на сътрудничество, съпричастност, взаимна подкрепа, взаимни корективи ...
  
  Цялата групировка по интереси "ГЕРБ" се крепеше на един-единствен човек ББ (цецеобразният инструмент си беше само инструмент, не много фин, монофункционален, като чук, който гледа на всички проблеми сякаш са гвоздеи).
  
  Този един-единствен човек гледаше на властта като на играчка - играчка, която е била недостъпна за него през цялото му детство, през пубертета и до навлизането в критическата; и когато тази играчка едновременно и му омръзна, и се повреди, той я захвърли...
  Този един-единствен човек изобщо не уважаваше своите "съ-партийци" и "съ-мишленици" - за тях те бяха болтове, винтчета, гайки, педали, клавиши, бутони - обречени и осъдени да изпълняват безпрекословно волята му в противен случай А бой де...
  Този един-единствен човек не се и опита да изработи модерен стил на управление, общи принципи и общи ценности, с което да се формира екип, сплотен отбор от хора, които да си подават ръка, когато някой залитне, да поемат нечии неуспехи и ги компенсират с утроени усилия и които да се проникнат от политическа и човешка отговорност към страната, обществото и обикновените хора, камо ли пък към слабите, болните, бедните, нещастните, тези с проблеми, трагедии и увреждания...
  Този един-единствен човек не искаше, не знаеше и не можеше да направи дори минималното общността, която ръководи и е впрегнал да управлява България, да стане поне минимално способна да работи като сложен, иновативен и ефективен механизъм самостоятелно, без неговия силов, стигащ до репресии надзор...
  
  И в резултат на всичките тези стратегически дефицити на които бе богато превръщащото се в кошмар, в проклятие, в генератор на хаос, в бездна явление „ГЕРБ” (по-лошо от всяка вождистка партия и по-вредно от всяка популистка партия), ние ставаме свидетели през тези дни и седмици на крайно тревожни явления:
  Първо, никога досега в новата демократична история на България министър-председател в оставка и още докато не е избран нов премиер, не е дезертирал толкова страхливо, паникьорски, позорно и безотговорно от властта, без пет пари да дава какво се случва с процесите, които трябва да се управляват ежедневно и които са още негова висша отговорност.
  Второ, никога досега в новата демократична история на България управляващата партия - още докато формално е на власт - не е започнала да се разпада и то с такива бързи темпове, като при това се превръща в кърджалийски банди, водещи междуособни битки и заедно с това опериращи с бързи присвоителни и гепващи технологии на принципа „кой що докàчи”.
  Трето, никога досега в новата демократична история на България висшите ешелони на властта (министри, зам.-министри, шефове на дирекции) в министерства и агенции не са загърбвали по този брутален и безотговорен начин своите задължения, не са преставали да ходят на работа, не са „отбичвали” ведомствата си, просто вдигайки чукалата си и без изобщо да им пука какво се случва тези дни в тези поверени им ведомства.
  Четвърто, никога досега в новата демократична история на България хората, които са ангажирани с мениджмънта на държавата не са саботирали толкова агресивно, безпардонно, безхаберно и дори жестоко прехода към ново управление и към нова стабилност и не са работили с толкова много негативна и деструктивна енергия така щото в България да става от зле още по-зле, да цари анархия, да властва безпътица, държавата да се тресе държавата отдолу догоре, да пропада и да потъва.
  
  Ето така ние за нула време минахме
  от
  Държавата - това съм аз!
  до
  След нас и потоп!
  
  Николай Слатински
  05.03.2013 г.