И все пак съм спокоен (Нищо не е толкова страшно, колкото ни се страхува от него)

Признавам си честно и без бой:
Не съм толкова наивен и възторжен, за да си позволя безметежна радост от случващото се в момента в страната.
Неадектватни политици, "изпуснал се" президент, лицемерни политолози, мрънкаща социална мрежа, известна стихийност и неизвестна разнопосочност и взаимна пртиворечивост сред протестиращите, а още повече сред онези от тях, които тичат с изплезен език и запъхтяна логика от телевизия на телевиия.

И все пак съм спокоен.

Да, аз разбирам страховете на моите млади ФБ-приятели, които се страхуват от синдроми и симптоми на джамахирийство, наркоми, совсъвети, соцдружинки и партизански отряди.
Винаги има опция стихията да бъде разрушителна.
И все пак съм спокоен за обществото ни - то засега се държи малко по-мъдро от социалната мрежа, и стократно по-мъдро от политиците.

Това, което искам със статиите си та този сайт и със статусите си във Фейсбук е да си говорим за дълбоките причини на ставащото. Не се притеснявам, че всякакви идиоти могат по телевизиите:
-- да хукват във всички посоки едновремено;
-- да търсят загубения ключ под елекрическия стълб, защото е най-светло а не където той е изгубен;
- да казват: "Трябва да се направи нещо. Това е нещо. Значи трябва да се направи това...".

Ако има лидери, те ще родят онези жизненоважни идеи, които обществото ще приеме. хората по площадите не са самоубийци.
Умната социална система намира своите решения по maximim или minimax.
Т.е. тя наира своите решения сред максималните от минималните искания или минималните от максималните искания.
А за истински умната и разумна социална система нейните minimax и maximin съвпадат! :)

Ако обаче откажем да говорим за дълбоките причини, а за разни формални, повърхностни или просто атрактивни обяснения на случващото се, мога - за релакс! - да предложа поне десетина варианта на дълбокомъдри идеи за упорито чесане на езиците, люпене на семки или просто демонстрация на гражданска разтревоженост: :)

Ето например два примера за такива идеи.

Пример 1. :)

Доказано е на базата на широки проучвания, че в семействата като правило:
-- първородните деца са по-еволюцонни, по-пасивни, по-консервативни, по-реакционни, по-стремящи се да се опазва статуквото, да се пазим "как бы чего не вышло", сакън, да не обърне лодката, че всички ще се издавим.
-- докато непървородните деца са по-революционни, по-активни, по-радикални, по-енергични, по-безкопромисни, по-повече "така повече не може!"...

Ами да разгледаме случващото се у нас като малка семейна драма - противопоставяне на
-- първородните деца на Прехода (обществените сили, борещи се за палиативни промени, които да запазят статуквото), и -- непървородните деца на Прехода (обществените сили, борещи се за радикален отказ от статуквото). :)

Пример 2. :)

Защо когато браковете се затварят вътре в династиите или семействата, настъпват вредни мутации и започва израждане ("кралската болест")?
Едно от обясненията е, че така нараства с пъти вероятността увредените (рецесивните) гени, които са налице у родствениците, да се "умножат" и да станат с пъти още по-вредни.
Ето защо всички нормални социални системи са превърнали инцеста в строго забранена практика.

Ами да погледнем от този ъгъл нашата политическа система през изминалите 24 години на Прехода - всички партии (като всяка партия) имат увредени (рецесивни) гени. При това увредените им гени са едни и същи (обслужване на олигархията, корупция, загърбване на националните интереси, асоциалност, котерийност, скъсване на пъпната връв с гражданското общество ... ).
Като вече 24 години непрекъснато се кръстостват помежду си и със своите "чеда", отпъпкували се от тях, нашите партии са създали условия за умножаване на вредността на гените си, започнали са да се израждат.

Така че е опасно за България многопартийната система да се съхранява без вливането на нова кръв, без нови идеи, нови лица, нова обществена енергия, нови потентности, нови нахъсености, нови непримиримости.
И това трябва да стане - колкото и те, сегашните партии да викат сега "Помощ! Бият Паниковски!!" и да развиват в момента общ кланов, племенен, стаден рефлекс - сакън, да не би да се посегне на нашата "семейна" многопартийна система. Защото те, нашите партии разбират многопартийна система само такава, в която те са многото партии...

Изобщо, мога в този дух да продължа. Много чело, много знай... :)

Но идеят е друга:
Ако не си ддем сметка какво се случва в България и ако не променим с общо съгласие (без крайности) или с обществен натиск (който може да избие в крайности) сегашната уродлива система, нищо хубаво не ни чака.

Николай Слатински
25.02.2013 г.