След време, наблюдателят на световната история вероятно ще разглежда Първата и Втората световна война като две фази на една и съща война.

Може би след време и наблюдателят на българските преходи ще разглежда 1989 и 2013 г. като две фази на един процес.

Нещата останаха недовършени и умните хора в България, Ноемврийското поколение :)
не бива да допускат да играят ролята на
Априлското поколение :(
на тоталитарната система,
които "предупреждаваха" какви лоши, брадати, некомпетентни, безотговорни наглеци и навлеци искат "отдолу" и несистемно (по отношение на старата система) да разрушат всичко, вместо нещата да се направят и оправят в рамките на системата и "отгоре" - с плавна, постепенна, дирижирана, отговорна промяна...

Точно както реакционната висша върхушка на БКП и ДС в Перник говореше и пишеше по мой адрес (и изобщо не само по мой!) хули и клевети, разлепваше дадзибао-та из града колко опасен и разрушителен бил съм бил, точно така сега мъдрите акули и ххиени, спечелили от Прехода, заедно - за жалост, жалко и със съжаление - социално мрежуващите български интелектуалци недоволстват със сбърчени от отвращение вежди по адрес на мое дете (и изобщо не само на мое дете!), което е на протестите - колко е опасно и разрушително.

Когато системата е конструирана погрешно, неефективно, сбъркано, когато тя произвежда хаос, безпорядък и анархия, а не сигурност, развитие и бъдеще, тя се нуждае от основна реконструкция!

Това е диагнозата. ..
Диагнозата не е никак приятна, тя е тревожна, онкологична.
Ала без правилна диагноза не може да се предпише вярно лечение!

Лечението, ако политиците и "държавниците" не осъзнаят какво се случва в страната, може да се окаже:
хирургическо, радикално, агрсивно, шоково, безкомопромисно и много болезнено.

Но този тип лечение не е единствено възможното.
Другото лечение е:
постепенно, умерено, постъпково, най-съвременно, химиотерапевтично.
За него обаче е важно съгласие - национално, между елита, гражданското общество и мрънкащите в социалните мрежи - че без него не може, че трябва да се провежда постоянно, упорито, активно, без хленч и пъшкане.
И по метода на "атакуването" на дълбоките причини - на серии, на порции, на етапи.
Обаче без спиране, без колебание, без илюзии, без задоволяване с частични палиативи и без изпускащи парата компромиси.

Ако политиците и "държавниците" (както и мрънкащите в социалните мрежи) не разберат че това са двата варианта на лечение, че това са алтернативите, че Трети Рим няма да има, ще пропуснат втората опция и тогава ще се мине към първата, а тя ще е като девета вълна, като урагана "Катрина", като тихоокеанското цунами, като пернишкото земетресение (от което градът още не може да дойде на себе си).

Едно е ясно днес:
- или ще тръгнем да се оправяме и измъкваме от тежката политическа криза,
- или преинаваме към разпад и ескалация на несигурността.

Защото никоя система, дори тази, която се вдига на бунт веднъж на 500 години, не може да продължава в сегашното насипно състояние на агония, аномия, апатия и анемия, когато олигархическото задкулисие дърпа конците, докато лицето на властта е пълно с негодни хора, а някои са просто негодници...

Ние сме на ръба на пропастта и
- или ще направим крачка напред,
- или ще направим скок във вярната посока...

Николай Слатински
24.02.2013 г.