Страхотен народ сме!
Народ от недоправени деца...
Извинявам се за грубия израз!
Но наистина сме като деца - поиграхме си малко на свобода и сега си искаме обратно - в тишината, в цеха за разтягане на локуми, в кочинката. Омръзна ни тази играчка, затова ще я захвърлим!
Какви тихи, ама адски притеснени, ала еснафски - само за салатка и ракийка - призиви се понесоха на третия ден, точно на третия ден, защото у нас всяка смелост е за три дни:
Стига вече, ама, моля ви, стига вече неспокойствие, стига вече будна съвест, стига вече свобода! Искаме си еволюцията!
Е-ВО-ЛЮ-ЦИ-Я!
Е-ВО-ЛЮ-ЦИ-Я!!
Е-ВО-ЛЮ-ЦИ-Я!!!
И защо е така, кой, кой ще ни каже??
Ами първо, защото се налудувахме (вкъщи - на топло, на спокойно, на маса).
Второ, защото, виждате ли, някакви идиоти искат да ни яхнат протеста, в който не участваме!
Ами да, идиоти са, тъпанари са, маргинали са, хитреци са, навлеци са - и ще го яхнат, като на нас само на думи ни пука, иначе пукнат грош и пукнат нерв не даваме за България и демокрацията...
Трето, защото ... сами не знаем защо.
Четвърто, виж трето....
Е-ВО-ЛЮ-ЦИ-Я!!!!!!
Разбира се, еволюцията е сладко нещо, Ленче бе...
Та нали така хуууубаво си еволюционерствахме 45 години при социализЪма - бавничко, спокойничко, примиреничко, послушничко! От Априлска линия до Юлска програма, от Два конгреса до Една цел!
Българинът е най-големият евволюционер, той се е утепал да еволюционерства, защото за него еволюцията е като полюцията - под юргана или пред екрана...
В заключение на това приключение:
Не става дума нито за еволюция, нито за революция, скъпи чистоплътници и чистофайници, драги интелЕгенти и интелектОалци, мили бърборковци и мърморковци!
Става дума за чиста проба безразличие, безхаберие и безотговорност към България.
Защото утре, след като се приберем днес обратно в убежищата на вечните си примиренства и мехленства, на България ще й стане още по-лошо, отколкото й бе вчера.
На народ от недоправени деца всичко му е недоправено:
- и обществото,
- и държавата,
- и бъдещето,
- и смисъла на съществуването като общност с общи цели, общи ценности, общи стремежи, общи идеали...
А за демокрацията му - да не говорим...
Николай Слатински
23.02.2013 г.