На "лични" ме ругаха за крайно негативното отношение към десетилетието, когато ББ бе премиер, което време аз наричам всъщност Десетилетие на Безвремието.
Да, точно така смятам, както пиша. Може да се заблуждавам понякога в това, което пиша, но то е точно както го мисля. Никога няма разминаване между това, което смятам и онова, което пиша.
Десетилетието на Безвремието уби политическото и политиката. То пречупи страната ни като нормално, европейско, целеполагащо и целепостигащо общество. То уби същината на демокрацията, превърна я в процедура; демократическият процес се изпразни от съдържание. Обществото се атомизира и разсоциализира и от социум на социално активни индивиди се превърна в население от биологизирани същества - те оцеляват, те пет пари не дават за настоящето и бъдещето на България.
Няма как десет (!) години да ти е премиер илитерат, арогантен човек, търчи-лъжи, лошо възпитан, с циничен език, а това да остане безнаказано за страната.
Колкото и да казваме Каквото ни обществото, такъв ни и премиерът, десет години са срок, при който започва да важи и обратното - Какъвто ни премиерът, такова ни обществото.
Не, не е единственият виновник ББ, разбира се, но той е главният виновник - с манталитета си, с кадровия си подбор, със слугинажа на Путин, с патологичната липса на визия и стратегия. с абсурдното отрицание чрез цялата му същност на това - какъв трябва да бъде Лидерът днес в Третото десетилетие на Третото хилядолетие.
При него се спихнахме като демократично общество, при него преминахме през точката, след която редица процеси са необратими.
ББ сега може и да слезе от сцената и пак нищо да не се промени, защото обществото ни е вече един събирателен ББ.
Българинът се задушава при демокрацията, от демокрацията, заради демокрацията и с демокрацията. Той вече изпитва алергия от нея, тя му действа токсично. Тя му е чужда и непотребна, от нея му се гади и той пет пари не дава за нея. Българинът няма и да забележи, като я загуби. Както не забелязва как постепенно я губи.
Българинът в наши дни е като моите мили съграждани перничаните през края на 50-те, през 60-те и през началото на 70-те години. Тогава въздухът в Перник беше толкова мръсен, че перничани като отидат на Витоша и вдишват свеж въздух, започват да се задушават и в конвулсии да викат:
- Не можем с този въздух! Дайте сажди, дим, пушек, прах от табаните, че иначе ще пукнем!
Такива станахме и българите - като ни лъхне понякога свеж, нормален, европейски, демократичен въздух, започваме да се задушаваме и в конвулсии да викаме:
- Не можем с тази демокрация! Дайте корупция, дайте престъпност, дайте арогантни политици, дайте несвобода, че иначе ще пукнем!
31.01.2025 г.