Така съветвах президента: Отново за България, сигурността и президента (или Една идея за създаване на Борд за нац.сигурност - 2)

кризи от всякакъв характер. Този проблем е следствие от сбърканата схема за финансиране на нашата система за национална сигурност.
  От една страна са сбъркани задачите на тази система и тя се готви за заплахи, от които не търпи големи щети, а е неподготвена за реалните предизвикателства. Само при катастрофата край Бяла загинаха много повече хора от всичките наши преки и непреки жертви от тероризма.
  От друга страна има дублиране на структури, които поглъщат огромни средства, плюс постоянно растящата администрация (в МО, в МВР, а да не говорим за министерството на Емел Етем), плюс корупцията, която всяка година е виновна за хвърлянето на десетки милиони на вятъра.
  От трета страна, МО си остава бездънна яма, която може да “изяде” без желаната за националната сигурност ефективност стотици милиони. А както и тази година се видя, президентът отново се оказа в ролята на неин лобист. Търговците в храма “МО” получиха каквото си пожелаха. И то без никой да постави въпроса: Как се харчат тези средства, колко проекта са реализирани, каква е тяхната целесъобразност и потребност?
  4. НРС работи с неясни и отчасти сбъркани приоритети. Смята се, че главна и едва ли не единствена задача за тях е борбата с тероризма (това е тежък политически данък, който службите ни трябва да плащат).
  А тази борба, с този тероризъм - това е само малка част от усилията на НРС. Но тя отнема енергия, поглъща средства. Най-важното - много често е обречена на неуспех, на имитация на работа, на заиграване с политиците, тичане по модата, говорене това, което САЩ и “елитът” ни искат да чуят. За такъв род дейност няма обективна оценка: доколко тя е успешна, защото е абсурдно да се мисли, че могат да се добият чак такива супер-важни агентурни сведения. Колкото се добиха преди да се случи кървавият атентат в Кербала (принципът на нашите спецлужби тук ще е винаги да казват, че “в гората има мечка” и “да си вържат гащите”).
  Обаче ако НРС работеше по горе-долу пълното ветрило от външни заплахи и рискове за националната сигурност, тя щеше да даде поле за изява и да развива техните умения - на много от своите по-млади кадри.
  Така те щяха да живеят с убеждението, че реално работят за родината.
  Сега на президента не му остава нищо друго, освен да настоява час по-скоро да бъде приет Законът за НРС. А ако има разработен Закон - да свика съвещание за неговото предварително обсъждане, да прояви инициатива и да стане ясно на обществото, че той е твърдо за това.
  По-важното е президентът да постигне съгласие със самия себе си: как трябва да се уреди въпросът за създаване на по-добра и работеща координация между службите. Това ще стане или като всички служби минат под единно управление, т.е. НРС мине към правителството; или като подчинеността им се запази, но се създаде Координиращ орган. И понеже първият вариант не е добър за президента (не е добър, според мен, и за НРС и за Държавата - защото ще породи спекулации и междуинституционални войни, които ще я дестабилизират), то трябва да се мисли за втория вариант: за създаването на Координиращ орган.
  Този Координиращ орган – напр. Борд за национална сигурност би могъл да се състои от 3 (или 5) души и от много малък апарат. Неговите задачи са само координиращи. Подчинението на службите се запазва.

  ► Тримата членове на Борда за национална сигурност се избират така:
  1. Назначава се (т.е. избира се) от Народното събрание.
  2. Назначава се от Президента.
  3. Назначава се от Министерския съвет.

  ► Разширеният вариант от петима членове би могъл да изглежда така:
  1. Назначава се (т.е. избира се) от Народното събрание и е от мнозинството в парламента.
  2. Назначава се (т.е. избира се) от Народното събрание и е от малцинството в парламента.
  3. Назначава се от Президента.
  4. Назначава се от Министерския съвет.
  5. Назначава се (т.е. избира се) от неправителствения сектор от организации, работещи в системата за национална сигурност, напр. от Асоциациите на бившите разузнавачи и контраразузнавачи в България.

  Мандатът на Борда за национална сигурност може да е 6 години. Така ще се надхвърля мандата както на Народното събрание, така и на президента. Ако Бордът се състои от 3 души, както е по-добре според мен, на ротационен принцип всеки един от тях може да е председател за 2 години, като функциите на председателя са главно организационни и представителни. Ако Бордът се състои от 5 души, тримата избрани от Народното събрание (от мнозинството), Президента и Министерския съвет аналогично ще председателстват Борда с мандат от по 2 години.
  Пак повтарям, че целите, задачите и функциите на Координиращият орган са - както се вижда от названието му - единствено координиращи.
  Това е мястото, където директорите на служби ще се събират колкото се може по-регулярно и ще синхронизират приоритетите и дейността си.
  Бордът, така, както засега си го представям, решава едновременно няколко проблема, които са станали спирачка за реформите в службите:
  1. Бордът снема въпроса за промяна на подчинеността на службите.
  2. Бордът е хем “шапка” - защото само така може да е над службите, а не редом с тях, хем не изземва тяхното непосредствено ръководене от тези, към които са службите, защото функциите му са координиращи.
  3. Бордът гарантира равнопоставеността на Народното събрание, Президента и Министерския съвет, която и сега се предполага: знае се е, че лидерите на тези институции получават еднакъв обем информация.
  4. Бордът е равноотдалечен от тия три водещи държавни институции.
  5. Бордът като координиращ орган не предпоставя сам по себе си - дали да има отделни закони за службите или да се изготви общ закон.
  6. Бордът позволява ефективния граждански контрол над службите.
  7. Бордът улеснява и международното сътрудничество по линия на службите с това, че става ясно кой сега е хомолог на съответните лица в страни в НАТО, имащи координиращи функции спрямо службите. Не е пълно съвпадението, на такъв в САЩ е Director of National Intelligence.
  И още нещо - Бордът звучи добре и in English: National Security Board.

  Първите години в ЕС ще създадат допълнителни проблеми и могат да задълбочат кризата у нас. А това налага вторият мандат на президента да е качествено различен и много по-ключов за България от първия.
  Високият авторитет на президентската институция като институция и авторитетът на президента, завоюван през първия мандат са ресурс - при това стратегически ресурс за възстановяването на държавността и на държавата ни, за постепенното излекуване на нашето общество от разяждащите го язви и болки – отчуждението, липсата на солидарност, егоизма, разбългаризирането, насилието, пълният разпад на ценностите.
  От още една институция и позиция, в която - дори много комфортно - се разполага още един политически играч, от още една лаборатория, в която се мисли за технологии и техники за политическо инженерство, от още една държавна структура, потопена в ежедневието, която поглъща пари на българския данъкоплатец и я имаме, защото така е и в другите държави, президентството трябва да се превърне в мозъчен тръст на България, спомагащ за генерирането на визии, стратегии и политики за нейното оцеляване, проспериране и пълноценно интегриране в ЕС.
  Това означава и позициониране на президента от вярната страна на народа. Гергов, Манджуков, Божков може да са завинаги най-богатите, с най-лъснат имидж хора у нас, но президентът не може допълнително да ги легитимира с участие на техни сватби и вечеринки. Президентът не е и рекламен агент. Президентът е присъства и става лице на инициативи, които ангажират държавата и държавността и са обществено значими.
  Президентът трябва да работи за възстановяване на разпадналата се ценностна, т.е. имунна система на обществото. Постави ли въпроса за ценностите като централна тема за България, той ще се натъкне на жестока съпротива от всички, които днес печелят от деморализацията и разединяването на обществото. Но да си президент не означава да си щастлив или удобен на всички. Това означава да се бориш за каузи.

11.12.2006 г. Николай Слатински, секретар по националната сигурност