През последните дни ни бяха дадени множество подробни пояснения и обяснения за компромисите, които правят демократите във властта в името на съществуването на това правителство.
Демократите, които участват в това правителство и демократите, които подокрепят това правителство ни поясняват и обясняват толкова подробно и поучаващо нещата от родния политически пейзаж, сякаш смятат, че другите (останалите) демократи не разбират и още по-лошо – не са в състояние да разберат какво всъщност се случва.

Аз не мога (и не искам) да говоря от името на другите (останалите) демократи, затова ще говоря само от свое име.

И така...
Аз достатъчно добре разбирам какво се случва и какво се прави. Имам известна интелигентност да разбера следните четири неща:
Първо, международното положение изисква да имаме действащо и проевропейско правителство, което да ни държи далеч от рашистите по света и у нас.
Второ, политиката е изкуство на компромисите, а политици са онези, които са майстори на компромисите.
Трето, политиката не е за всички, тя е за политиците (които са не просто избирани, ами са избрани), а не-политиците (простосмъртните) не са наясно с всичко, което правят и което им се налага да правят политиците.
Четвърто, политиката е висша дейност, много по-сложна от висшата математика и от висшия пилотаж.

И все пак...
Какво като простосмъртен човек аз не мога да приема в пълна мяра от действията на избраните личности?
Първо, не мога да приема, че демократите в правителството правят не разумни компромиси, а неразумни компромиси. Даже много често това не са компромиси, а просто отстъпление от принципите и обещанията; безпрекословно и безгръбначно приемане на това, което ББ и ДП им натрапват безпардонно и безсъвестно.
ББ и ДП постоянно излизат с предложения – управленски, нормативни, финансови и кадрови, които всъщност са абсолютно неприемливи, но демократите в правителството и демократите, подкрепящи правителството трябва на всяка цена да приемат и те ги приемат с цената на всичко, особено с цената на дискредитирането си като демократи, които държат на принципите и обещанията си.
ББ и ДП съзнателно насилват демократите, поставят ги в неприлична поза, извиват им ръцете и издевателстват над тях със своите предложения:
--- защото знаят, че тези – дори и най-абсурдните предложения – ще бъдат приети;
---защото така ще дисредитират демократите и ще ерозират подкрепата за тях сред електоралните им единици.

Второ, не мога да приема, че каквото и предложение, дори най-бруталното, ББ и ДП да отправят към демократите във властта, незабавно демократите във властта започват да обясняват колко разумно и колко единствено правилно е това предложение!
И ако да гласуват предложението те са длъжни (те така поне смятат – че са длъжни), то да го възхваляват изобщо не са длъжни.
Излиза като циничния съвет към изнасилваната девойка – така и така я изнасилват, поне да се постарае да изпита удоволствие от това...

И още...
Герб не търпи никакви щети от т.нар. сглобка.
Всички предложения на Герб минават безпроблемно.
Герб контролира държавната и местните администрации – навсякъде промените са козметични, а корупционните мрежи на Герб, изплитани през Десетилетието на Безвремието могат да погълнат всеки демократ, дори най-корупционно устойчивия.
Герб продължава да държи ръка върху финансовите потоци, идващи отвън към България, излизащи от България навън и преминаващи през България.
Герб все така владее на 99% съдебната система и системата за сигурност, като при спецслужбите владеенето е на 100%.

Някой ще каже – а как демократите могат да променят нещо, след като толкова малко хора гласуваха за тях?
Първо, демократите във властта трябва да помнят и никога да не забравят, че тези „толкова малко хора“, гласували за тях могат да станат още по-малко, даже много по-малко.
Моето усещане е, че за демократите във властта това какво мислят голяма част от гласувалите за тях не е чак пък толкова важно.
Второ, демократите във властта трябва да знаят, че когато системно съ-участваш (в името на компромиса, в името на това правителство) в недемократични практики и действия, ти постепенно преставаш да бъдеш демократ.
Недемократите могат понякога да действат и демократично.
Демократите трябва винаги да действат демократично.
Освен ако за демократите във властта не е най-важното да остават демократи - защото за България в момента има по-важни неща и приоритети от това демократите да остават демократи.
Трето, демократите във властта трябва поне частично, поне в рамките на възможното, на разумните компромиси да се опитват да оотстояват своите принципи и обещания (а ако са ги забравили, да прочетат какво са говорили и в името на какво са поискали подкрепа от нас, простосмъртните, които продължаваме да се смятаме за демократи).
Четвърто, демократите във властта трябва най-сетне да очертаят онези червени линии, които за тях са критично важни и зад които те не биха позволили да бъдат накарани да отстъпят.
Аз лично се опасявам, че за демократите във властта няма такива червени линии. По-точно няма червени линии, отвъд които те да не са готови да отстъпят.
Все повече те за мен действат на приниципа – имаме червени линии, но ако те не ви харесват, имаме и други червени линии...
Такава разтегателна политика трудно може да се нарече принципна. А нейното провеждане едва ли е в резултат на компромиси. По-скоро има опасност то да се превръща в едно перманентно отстъпление от себе си, от ценностите, от смисъла на демокрацията и даже от избирателите.

Но поне избирателите да не ги намесвам. Избирателите – кучета ги яли. Те ще преглътнат всичко.
Ще преглътнат – къде ще ходят... Та нали качеството на демокрацията зависи от качеството на демократите. А ние други демократи освен тези във властта изглежда нямаме. И може би няма и да имаме.

22.01.2024 г.