Когато пиша в своите анализ, че вече давам съвет на моите деца да се спасяват оттук, не малко приятели ми казват, че това е лош съвет, че младите трябва да остават тук.
Моето мнение (след дълги и тежки размисли, а не емоционално хрумване) е:
Да, разумно, правилно, политически коректно и патриотично е да се казва на младите да остават в България, да се борят, да я измъкват от блатото на анархията и посредствеността. Но аз на моите деца това вече не мога да им го кажа. Не бих си позволил повече да им го казвам.
Тук все повече ще става гето - социално гето, гето на не-мислещите, гето на не-възпитаните и не-възпитаваните, на простите, на наглите, на дегенератите, на маргиналите, на безпомощните, на нещастните на такива като мен - които не могат вече да променят своя живот, като заминат и не могат да променят живота на България - като останат.
Моите деца трябва да се спасяват от този пъкъл на чалгата, простотията, милиционерщината и безнадеждността! В България нямат нужда от знаещите и можещите, от трудолюбивите и талантливите, от отговорните и порядъчните.
Тук на мода все повече са онези, които не четат, които не мислят, които са луди по силиконови чалгеси, които пет пари не дават за бъдещето на България.
Една част от младите трябва - с цената дори на лишения и тежки битки - да отидат навън, да се реализират там, да натрупат способности, ресурси, контакти, воля, успехи и надежди.
И след това да се върнат обратно - за да направят химиотерапията на България.
Химиотерапията е външно въздействие, когато вътрешно организмът е започнал да бъде побеждаван от страшна патология!
Здравейте,
Смятах, че разсъждавате трезво, но съм напът да променя мнението си -:). Нима не знаете, че българинът в чужбина се асимилира от първо поколение за 10-20 години, а във второто поколение не остава нищо българско. Нима е трезва мисъл да смятате, че след 10-15 години престой в чужбина, който и да е може да диагностицира или предпише лечение в България. Трябва да преживеете болестта заедно с всички други, за да придобиете много силна мотивация да оправите нещата. Нима смятате, че има оправяне без да се плати цената. Хем ще си на хубаво, чистичко и топличко в чужбина, хем няма да се откажеш при първата несгода "при оправянето на нещата в България". Нали ги видяхме живялите в чужбина колко оправиха нещата. Вие поне знаете какво означава feedback.
И като заключение. Ако всички ви послушат (на което всеки се надява) кой ще остане в България. Даже и сигурността се гарантира с постоянно присъствие, да не говорим за оправяне на нещата. Нима вие потвърждавате тезата, че "планираната сигурност" от миналия век може да се постигне само чрез спасяване на собствената кожа. Аз бих казал на вашите деца - баща ви живя във време, когато хората продаваха душите си (съпрузи, бащи, майки, сестри, братя, приятели, колеги, съседи и т.н.) за да спасяват себе си, но държава и общество не се гради без саможертва. Историята го доказва. Останете на всяка цена, даже и да гладувате, даже и да сте с двата крака в батака. Аргументът е елементарен е единствен - нещата могат да се оправят без всичко, но не и без присъствие.
Оправянето на нещата е като война. Питам ви ако всеки бяга от битките " Кой ще се сражава? ". Или искате да кажете, че някой ще направи нещо след като войната е свършила.
Забележка: Химиотерапията е отлагане на гарантирана смърт, не е лекуване (ако знаете какво представлява - венозно вливане на отровен химикал, който поразява всички клетки в организма).
Все изпитвах безумния срам да си призная, че искам да натиря децата си в чужбина, та дано там да се почувстват човеци. Две от тях вече са там, "оттатък". Остана третият. С него заминавам и аз, нищо че съм на 50. Ако някой преди 25 години ми беше казал, че ще мисля така, щях да му издера очите. Прав сте, наистина химиотерапия е нужна на "тази страна", за да стане отново някой ден нашата родина България! Благодаря за правдивите думи.
Поздравления ! Много тъжно и много вярно .
Тъжно, но вярно ..... днес и аз негласно се съгласих с една приятелка на дъщеря ми, която сега работи в Англия заедно със съпруга си и вече мисли за собствен бизнес - там обаче няма държава, която да пречи на можещите и знаещите да успяват, дори и да не са англичани!
Иначе тука пред мен стои една книжка, която от време навреме отварям, чета и констатирам, че както казва Хегел - "всеки народ си заслужава управниците, всеки народ е достоен за своето правителство" . Колко ли време ще мине за да осъзнаем че, "........ за управлението на държавата са непригодни както тия хора, които не са ПРОСВЕТЕНИ и не са опитни в истината, така също и тези, на които е позволено без никакви ограничения да се занимават с наука.Първите поради това,че нямат в живота определена цел, по която трябва да вършат всичко, което биха правили частно и публично,а последните поради това, че доброволно нищо не ще направят и смятат, че още приживе са се наредили в островите на блажените. ", а и тези които ни управляват не са достигнали нивото да имат за верую идеята че " ..първа грижа на законодателя е не благосъстоянието само на едно съсловие в държавата, а благоденствието на цялата държава..." ( Платон "Държавата")
Явно не можем в исторически план да прескочим това което другите са постигали са столетия , а именно: социалния опит, ценностите, структурирането на обществото и т.н. . С известен скептицизъм приемам твърдението, че имаме предимството да не повтаряме грешките допуснати от другите народи по пътя на или към така нареченото постмодерно общество, ако искаш мултинационален, консуматорски, потребителски капитализъм, постконсуматорски, и т.н. и т.н. , не ми се спори. Ясно е едно тръгнахме нанякъде, което по всяка вероятност е тръгване на никъде, защото позволихме на "тези които е позволено без никакви ограничения да се занимават с наука" и до ден днешен да не ни отговорят на въпроса, кой модел на капитализма възприемаме, кой е по близък до ценностната система на българина ( Чарлз Хемпдън-Търнър, Алфонс Тромпенаарс), позволихме на нашите политици - "голишарчета" в това поприще бързо, бързо да намерят по големия брат и да слушкат, да слушкат, не ги подтикваме да станат "полиглоти" - освен иес сър, да научат френското, немско, италианско, японско, руско, китайско и т.н. - иес!
Една е истината и трябва да си я признаем - всички вкупом съгрешихме, но децата ни дано станат вкупом годни! Затова и се въздържам да ги напътствам! България има нужда от можещи, знаещи и искащи да постигнат благоденствието на държавата ни, а колкото до пътя към "истината" - той не е един и тя и с т и н а т а в развитието на човешката цивилизация не е една! Може би трябва да приемем реалността, народеца ни такъв какъвто е: и прост и умен, и лош и добър, и ..многолик и противоречив като историята ни и ако можем нещо да помогнем( а ти можеш) да помогнем: със словото наше, с делата наши, с възпитанието на деца и внуци, а както е казал шопът - оно което требе ще стане! Може би и малко търпение не е излишно, колко са дори 100 години в хилядолетната човешка история! С други думи - прав си друже, но бягството НЕ Е СПАСЕНИЕ!
След време и аз най-вероятно ще посъветмам моите деца ,,да се спасяват оттук"!
12г съм в Щатите - не мислех да оставам но имах късмет за някои неща, добра работа, почваш да разбираш културата и да откриваш хубвите неща в нея, бавно създаваш връзки, детето ми се роди и расте тук - кога да се върна? Сега гледам 40-те в задното огледало, като се върна ще съм поне на на 50 - 55 и ще искам да се върна за да си живея старините тихо в някое балканско село а не за да правя бизнес, отварям работа или опазил Господ да се занимавам с политика. Кои са тези дето ще изчистят страната, и защо да го правят? Всекидневно общувам с българи ("успели" по БГ представите) - никой няма амбиция да се връща.
Не знам защо, но сте наивен, относно така наречената "химиотерапия".
Когато оставим България, на тези, за които пишете те няма да ни пуснат да направим "химиотерапия".
И аз мисля, че е гето. И не виждам какво би могло да ни измъкне от него.
Не съдя хората, а взаимоотношенията, системите, отношението, което са си изградили и поддържат.
За мен е гето по една основна причина, че няма истинско разпознаване и признаване, и борба открито в обществото на каквито и да е било съзидателни концепции и ценности. Всичко потъва в помията на ежедневието.