Наложително е също и цялата специализирана администрация да се състои от цивилни лица, а всички военни да бъдат в Щаба на отбраната.
  Възниква въпросът – при това тежко и дори влошаващо се положение с корупцията в сектора за отбрана, няма ли позитивни примери и добри практики, които да се изтъкнат като подходящи за „експортен” трансфер?
  ♦ Най-напред ще посочим проведения от Сметната палата през 2007 г. одит на MoD, завършил с неин Доклад. Независимо, че Сметната палата проверява дали паричните ресурси са изразходвани законосъобразно, а не дали това е ставало ефективно, този одит е една много полезна ART-practice и полага началото на още един вид процедури и традиции, които допринасят за повече отчетност, отговорност и прозрачност в MoD.
  В същото време, докладът на Сметната палата посочва, че липсват достатъчно политически и стратегически документи с ясно дефинирани, измерими и постижими цели, определящи рамката за осъществяване на дейността на MoD и БА. Това затруднява вярното определяне на целите на отбранителната политика, обособяването на секторните политики при съставяне на програмен бюджет, формулирането на оперативните цели.
  Посочва се също липсата на функционираща подсистема "Необходими оперативни способности", без която не може да се извърши адекватен предварителен анализ и оценка на количествените и на качествените параметри на планираните дейности и проекти за основните програми. И това в повечето случаи ги прави ресурсно необосновани и неосигурени.
  Констатира се, че в MoD има тромава и сложна йерархия на 5 равнища и в управлението участват голям брой лица, отговорни за планирането, програмирането, изпълнението и отчитането на програмите и бюджета.
  Ще отбележим следните препоръки на Сметната палата към MoD (още неизпълнени): (1) Разработване на концепция за изграждане на единна информационна система, позволяваща автоматизирано обработване и обмен на информация за целите на планирането, програмирането и бюджетирането, в т.ч. и класифицирана информация; (2) Ускоряване на сертифицирането и въвеждането в експлоатация на информационна система "Планиране на ресурсите за отбрана по програми", обслужваща система „Интегрирана система за управление на ресурсите за отбрана”.
  В условията на слабия контрол върху изразходването на средства в отбранителния сектор, одитът на Сметната палата може да се определи като „революционно” начинание. Благодарение на него става ясно, че и силовите структури могат да бъдат обекти на подобни форми на контрол.
  ♦ Друга положителна практика са Годишните доклади - съответно за състоянието на националната сигурност и за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Правителството изготвя тези Доклади и ги депозира в Парламента, който ги дебатира и ги одобрява. Засега обаче това се прави нередовно - нито едно от правителствата не е спазило изискванията изготвянето на тази доклади да става ежегодно.
  ♦ Ще посочим приемането на стратегически и концептуални документи - Концепция за национална сигурност на Република България (1998 г.), Военна доктрина на Република България (1999 г., изм. и доп. 2002 г.), План 2004 (1999 г.), Бяла книга за отбраната (2002 г.), Военна стратегия на Република България (2002 г.), Политическа рамка на Стратегическия преглед на отбраната (2003 г.), План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. (2004 г.), Стратегия по отбранителна аквизиция (2004 г.). Количеството на подобни документи е удовлетворително, но качеството понякога страда, защото има стремеж да бъде „отметнато”, че документ от този тип е приет и да се отговори на изискванията на НАТО и ЕС. Освен това едни от най-важните документи - Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина са много остаряли, приемани са още преди членството на България в НАТО и ЕС.
  ♦ Трябва да отбележим позитивната роля, която изигра разделянето на редица правомощия и на отговорностите по контрола при сделките за доставка на нови системи въоръжения между MoD и Министерството на икономиката и енергетиката. Още повече, че в управляващата страната тройна коалиция, тези министерства „принадлежат” на различни партии. Тяхното взаимно недоверие ограничи донякъде „корупционните апетити.
  ♦ Повече като въвеждане на антикорупционни механизми, отколкото като реални резултати, заслужават внимание и двата приети закони: За предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и За публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
  ♦ В осъществяването на ефективен демократичен контрол над MoD не може да не се изтъкнат процесите на сътрудничество и консолидация сред NGO, работещи в областта на националната сигурност и отбраната.
  Пример за това е създаването през 2001 г. на Коалиция "Реформа на сектора за сигурност": от Атлантически клуб в България, Сдружение "Джордж Маршал - България" и още няколко института и think-tanks. Коалицията подготви седем Доклада за Народното събрание, посветени на различни аспекти на готовността на България за предстоящото тогава членство в НАТО. Много положителна беше и ролята на поредицата от Меморандуми на Коалицията, на издавания от нея бюлетин „Security Focus” и на въведения Readiness Indicator с критерии за готовността за членство в НАТО. Решаваща бе ролята на тези NGO и за определяне на широкия кръг от проблеми на постигането вече на пълноправно членство в НАТО, т.е. за задачите пред отбранителния сектор отвъд Прага-2004, а също така и за създаването на интегрирано Министерство на отбраната - идея, лансирана и последователно отстоявана преди всичко от NGO.
  The Way Ahead: Какви други антикорупционните усилия са възможни?
  ♦ Развитие на добрите практики на взаимодействие на парламента с неправителствения сектор, в т.ч. въвеждане на неформални и формални изисквания за експертна оценка от NGO на концептуални и нормативни документи, приемани от парламента (закони, доклади за състоянието на националната сигурност и за отбраната и въоръжените сили, отчети).
  ♦ Внедряване на съвременна система за управление на ресурсите във всички структури, свързани с националната сигурност. Системата трябва да включва ясно разграничени етапи на планиране, програмиране, бюджетиране и изпълнение на бюджета. Трябва да се утвърждават също стандарти на прозрачност и отчетност в управлението на ресурсите за сигурност и отбрана с прозрачни и контролируеми процедури за взимане на ресурсни решения, с редовни отчети и пряк одит на ефективността.
  ♦ Установяване чрез закон на задължение на правителството да внася в парламента Годишен доклад за изразходването на бюджетите на институциите и органите в системата за национална сигурност, който отчита изпълнението на бюджета по програми, т.е. как средствата са изразходвани за постигане на стратегически и нормативно дефинирани цели и приоритети. След приемането Докладът трябва да се публикува, за да могат обществото, както и NGO секторът да се запознаят с него.
  ♦ Създаване на смесена парламентарна комисия по ресурсите – с представители от 3 комисии - икономическа, финансова и по отбраната.
  ♦ Укрепване на контролната и одитната система при tenders за въоръжения и недопускане на въвеждане на критерии и изисквания, предопределящи победителя или даващи му възможност post factum да предоговаря условията. Включване в tender commissions на експерти от изпълнителната власт и съдебната система, от военните и NGO-сектора. Въвеждане на кодекси с правила за етично поведение при тези tenders.
  ♦ Разпространяване на дейността на структурите за превенция и мониторинг на корупцията и върху отбранителния сектор в частност и по-общо – върху всички институции от системата за национална сигурност.
  ♦ Създаване на Алтернативна неправителствена „Сметна палата”, чрез която да бъдат оптимизирани както процедурите за гарантиране на повече прозрачност, отчетност и демократичен ресурсен контрол над дейността на правителството и неговите т.нар. „силови” институции.
  ♦ Приемане на кодекс за етично поведение на NGO, което да пресече създаването на обръчи от такива QUANGO (Quasi NGO) около държавни служители и политици с цел печелене на проекти в сектора за отбрана.
  ♦ Създаване на система с вградени в нея ефективни механизми за превенция и още повече - за ранно сигнализиране, както и въвеждането на мерки със системен характер за противодействие на корупцията.
  ♦ Изграждане на култура на управление в системата за отбрана, която преминава от ресурсно-ориентирани към целево-ориентирани стратегии и се оценява по постигнатите резултати: Performance based management.
  Изводът: Секторът за отбрана в България има някои свои специфики, но той е огледало на нагласите, комплексите и проблемите на страната, в която: (1) обществото най-малкото поне отчасти толерира корупцията; (2) елитът продължава да я произвежда; (3) съдебната система не се бори ефективно с нея – доколкото за това може да се съди по липсата на наказания дори при драстичните случаи на корупция по високите етажи.
  Чрез политическата корупция, олигархичният кръг и сенестият бизнес криминализират икономиката и политиката на държавата, налагат своите интереси и това води до некачествено управление на държавно и местно ниво. Ето защо в много анализи се говори дори за т.нар. „state capture”.
  Така че противодействието срещу корупцията е не само „изчистване” на обществото и на обществения живот, но и отвоюване на държавата от олигархично-корупционните обръчи от личности, фирми и начини на правене на незаконен бизнес. Едва когато това се случи, ще може да се надяваме на integrity в държавата, при което в системата за национална сигурност се правят „правилните неща по правилния и честен начин”.