След многобройните исторически изследвания, които съм прочел, за мен най-големият историк на 21 век е Антъни Бийвър. Той вече е достатъчно добре представен на български език.
А тази книга е на неговото „стандартно“ – изключително високо ниво!
Тя трябва да бъде прочетена.
Особено пък сега – на фона на изстъпленията и престъпленията на рашизма в Украйна.
Днешна, Путинова, рашистка Русия е пряка наследница на онази, Ленинова, болшевишка Русия - родена с насилие и мракобесие, след отвратителен инцест между масовия, безогледен терор и човеконенавистническата, людоедска идеология.
Не, думите не са силни.
Жалкото и страшното е, че те са точни.
Русия направи чрез перестройката на Горбачов и управленския хаос на Елцин неудачен опит да се измъкне от страшната си орис на болшевишкото безумие и тоталната реакционност, но постепенно Путин я върна там, откъдето тя бе тръгнала по пътя на мъчителната езропеизация и противоречивата демократизация.
И не само я върна в онази мъртва точка, но я принуди да поеме с бързи крачки назад – към най-лошите образци на едноличната власт, имперските амбиции, геостратегическите фобии и геополитическите мании.
Русия на Путин е път за никъде, задънена улица. Тя може да продължи дълго по този път без посока, по тази улица без изход, но катастрофата ѝ е неизбежна.
Самата абсолютно непредизвикана война срещу Украйна и начинът, по който тази война се води, повтаря похвати и порядки от годините 1917-1921 в Русия – безогледно насилие, безмислено избиване на хора, безцелно унищожаване на материални ценности, безумно мародерстване чрез орди и шайки, безпардонно разграбване на всичко, от което е лишен и до ден днешен унилият, средновековен, примитивен и лишен от елементарни материални удобства и психологически комфорт руски бит.
Отново ще кажа – тази книга трябва да бъде прочетена, особено сега, когато рашизмът на Путин свирепства в Украйна, защото като потресаваща гротеска пред очите ни лъсва онази противна и злокобна физиономия на Ленинова Русия от 1917-1921. Днешната Путинова Русия е нейно карикатурно, но не по-малко свирепо и все така безпрекословно обречено рано или късно на разпад (този път по-скоро рано, отколкото твърде късно) - копие.
24.03.2023 г.
