Сигурността е една от най-значимите, най-многостранните (и много странните!), най-красивите и най-вълнуващи научни категории. С тези четири етюда се надявам да разкрия четири мънички частици от нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл.
  Първият етюд е посветен на няколко класификации на измеренията на сигурността, чрез които от различни гледни точки се систематизират отделните аспекти на сигурността, т. е. видовете сигурност.
  
  Класификации за видовете сигурност:
  
  Най-напред ще посоча, че за изясняването на всички системни и структури подходи, приоритети и проблеми, свързани с управлението на сигурността, е необходимо винаги да бъдат определяни и анализирани няколко изключително съществени неща:
  ● Първо, на кого трябва да бъде гарантирана сигурността (индивиди, общество, държава, регион, алианс).
  ● Второ, какво трябва да се защитава (ценности, идентичност, ресурси, структури, идеи, социална тъкан на обществото, обществен ред, суверенитет, политически — напр. интеграционен — избор).
  ● Трето, от какво се защитаваме (риск, опасност, нападение, тероризъм, подмолно действие, пропаганда).
  ● Четвърто, от кого се защитаваме (държави, организирани престъпни мрежи, различни бедствия, аварии, катастрофи и т.н.).
  ● Пето, кой определя заплахите и как определя заплахите (властовите институции, но и не само те; с какви приоритети, по какви методи и с какви процедури).
  ● Шесто, кои са най-ефективните агенти за въздействие и кои са най- ефективните мерки за въздействие (чрез кои институции и по какъв начин).
  
  Следователно управлението на сигурността включва:
  ♦ Идентификация на обекта на сигурността.
  ♦ Идентификация на субекта на сигурността.
  ♦ Идентификация на обекта на заплахата.
  ♦ Идентификация на субекта на заплахата.
  ♦ Идентификация на агента, управляващ сигурността.
  ♦ Идентификация на отговора на заплахата.
  
  Сега вече можем да се спрем на пет класификации на видовете сигурност.
  
  ► Първата класификация се прави по основните компоненти на сигурността. Тя е свързана със спектъра на рисковете и заплахите за сигурността. При тази класификация сигурността бива:
  -- политическа;
  -- военна;
  -- икономическа;
  -- финансова;
  -- социална;
  -- демографска;
  -- информационна;
  -- етническа;
  -- религиозна;
  -- екологическа и т.н.
  
  ► Втората класификация слага акцента върху способа, по който се „атакува” сигурността. При тази класификация сигурността бива:
  -- „твърда” („hard”);
  -- „мека” („soft”).
  Пояснение: Това е свързано с определянето на вида на силата, на която системата трябва да даде отпор — „твърда” („hard”) или „мека” („soft”).
  Твърдата сила е свързана с материалното въздействие; при нея се работи с измерими величини/потенциали: сила, натиск, армия, мощ — това са sticks, т. е. тоягите, санкциите, наказанията и т.н.
  Меката сила е свързана с нематериалното влияние; при нея с работи с неизмерими (или трудно, относително измерими) величини, потенциали: манипулация, дезинформация, идеи, идеологии: това са carrots, т.е. морковите, поощренията, наградите.
  
  ► Третата класификация отразява връзката с институционалните опори на Държавата на сигурността. При тази класификация сигурността бива:
  -- военна (обезпечава се от Армията, първата опора на Държавата на сигурността);
  -- вътрешна (обезпечава се от Полицията, втората опора на Държавата на сигурността);
  -- разузнавателна (обезпечава се от Специалните служби, трета опора на Държавата на сигурността);
  -- отбранително-индустриална (обезпечава се от Военно-промишления комплекс, четвърта опора на Държавата на сигурността); и
   гражданска (обезпечава се от Мрежата от институции, ангажирани с бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации, определяна от редица учени като пета опора на Държавата на сигурността).
  
  ► Четвъртата класификация се прави според посоката, от която идват заплахите, опасностите и предизвикателствата към сигурността — от фактори, източници, субекти във или извън националната държава. При тази касификация сигурността бива:
  -- вътрешна;
  -- външна.
  
  ► Петата класификация е може би най-важната, защото чрез нея може да се осмисли съвременното изучаване на сигурността като динамична категория, чието управление е сложен и многоаспектен процес. Тази класификация е свързана с потенциала на основните рискове и предизвикателства, заплахи и опасности, пред които е изправена системата и нейната способност да им противодейства. При тази класификация сигурността бива:
  -- абсолютна безопасност;
  -- защитена безопасност;
  -- относителна сигурност;
  -- трансформационна сигурност.
  На базата на тази класификация може да се формулира принципното твърдение, че една система е в състояние на сигурност, когато:
  (1) няма никакви въздействия върху нея и тя, необезпокоявана от нищо, съхранява своето динамично равновесно положение;
  (2) съществуват въздействия върху нея, но те не могат да я извадят от нейното динамично равновесно положение;
  (3) са възможни въздействия, които, ако развият своя потенциал, биха могли да извадят системата от динамичното равновесно положение, но тя притежава ресурси, с които може да предотврати възникването им или да неутрализира реализацията на този техен потенциал и така да съхрани своето динамично равновесно положение;
  (4) възникват въздействия, чиято (ескалираща) мощ е в състояние да извади системата от динамичното равновесно положение и да предизвика изключително сериозни последици за сигурността на тази система, но системата разполага с ресурси и е способна да извърши такива структурни трансформации, с които да управлява и неутрализира тези въздействия, така че да съхрани своето динамично равновесно положение.
  
  ▪ В случай (1) става дума за напълно хипотетична, идеална ситуация, при която системата не е изложена на никакви въздействия. Именно тази сигурност се нарича „АБСОЛЮТНА БЕЗОПАСНОСТ”.
  ▪ В случай (2) се подразбира, че съществуващите въздействия върху системата, макар реални и оказващи влияние върху нея, не са всъстояние — и като конкретни величини, и като тенденция за развитието си във времето —да се отразят съществено върху нейната сигурност. Именно тази сигурност се нарича „ЗАЩИТЕНА БЕЗОПАСНОСТ”.
  ▪ В случай (3) се говори за въздействия, носещи в себе си потенциал за значително нарастване, но системата е в състояние да блокира това развитие или да го държи под контрол, така че критичната точка, след която тя напуска равновесното положение, да не бъде достигната. Именно тази сигурност се нарича „ОТНОСИТЕЛНА СИГУРНОСТ”.
  ▪ В случай (4) се подразбира, че въздействията са над критичната точка за системата, но тя извършва определени структурни трансформации, с които усилва потенциала си и съумява да ги неутрализира и управлява успешно. Именно тази сигурност се нарича „ТРАНСФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ”.
  
  На базата на казаното дотук може да се приеме, че сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, ценности, потребности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (АБСОЛЮТНА БЕЗОПАСНОСТ) или не застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (ЗАЩИТЕНА БЕЗОПАСНОСТ), контролира (ОТНОСИТЕЛНА СИГУРНОСТ) или управлява (ТРАНСФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ).